Светът на Лора: Сърдитка

Епизод 7 от искрената история на щастливо разведената Лора

Започвам с уточнение към предходния разказ – явно последният ми отказ е бил категоричен по точния за ситуацията начин. Откакто разказах случката, позвъняванията рязко секнаха.

А сега да обясня днешното заглавие. Децата почиват с баща си. Малкото ми останали омъжени приятелки завиждат благородно на 10-те ми дни пълна самота. Противно на очакванията им обаче, вече не ми се "избухва". Дори в приятна компания да прехвърлим вечерния час на Пепеляшка, на следващия ден съм на работа или, ако се случи да е петък вечер, имам уговорки за срещи през целия уикенд.

С две думи, вече трудно наваксвам сън.

Но основният проблем е, че децата ми липсват. Освен това (тук критикувам сама себе си) нямам доверие на баща им, че ще се справи. Разбира се, половината от почивката ще бъдат с него при майка му и баща му, което още повече ме натоварва. Знам, че са баба и дядо, знам, че децата имат нужда да общуват с тях. Имам всички логични доводи "ЗА" това временно лятно съжителство, но не ми е комфортно.

Първоначално опитах да обясня, че в споразумението пише децата да прекарат време с баща си, а не с родителите му. И че е най-добре през цялото време да са заедно. Знаех, че аргументите ми ще бъдат отхвърлени, но бях длъжна да пробвам. В крайна сметка, аз не съм единствен родител на тези деца и баща им има същите права като мен.

И така – заминаха. А аз се озовах затрупана с толкова много работа, че вечер имах сили само да се прибера и да заспя. За седмица апартаментът ми се превърна в хотел. Единствената разлика беше, че сутрин не оставях табелка "Почистете, ако обичате". За мое огромно съжаление, разбира се. И, за да ми е напълно неприятно, командироваха любимия.

Чудесно! Време само за мен. Триумф на егоизма и себеобгрижването.

Да, ама не! Ден след като децата акостираха на свекърския бряг, получих позвъняване, че са започнали да повръщат. И се занизаха безкрайни диалози. Може би трябва да уточня, че аз съм от онези майки, които имат лична война с фармацевтичната индустрия. Децата ми не са пили антибиотици, температура не свалям, докато не превали 40 градуса и дребните обикновено са на крак около 48 часа, след като са проявили първи признаци на разболяване.

Знам всеки един от тях в кои часове се влошава и изобщо, много разчитам на тях, на себе си и на разбирането, което срещам у личната ни лекарка. Винаги я посещавам, за да стиковаме намеренията си относно лечението и взаимно си имаме доверие на преценките.

Та – настоящата ситуация ми идва малко новичка. Не съм там, но говорейки с децата долу-горе преценявам състоянието им. Обяснявам какви хомеопатични препарати да им се дадат и диктувам точни инструкции за храненето. Никое фъстъче не вдига температура и всичко изглежда добре до момента, в който два дни по-късно не ми съобщават, че са яли диня и са пили сок и прясно мляко.

И тук идва моментът, в който проявявам с пълна сила епитета от заглавието. Заявих, че отивам да си ги взема и не търпя никакви възражения. Тогава бившият извади най-силния аргумент, с който разполага – заплаши ме с орязване на издръжката. Все едно тези пари са за мен, а не за децата му!

Удържах всички урагани и цялата проклетия, която се надигна в мен. Честно казано, ако не бяха една приятелка и майка ми, не знам как щях да успея. Но се справих. Доводите им бяха неоспорими – тези пари са за децата. И ти си длъжна да направиш всичко възможно, за да отиват при тях.

Светът на Лора: СърдиткаThinkstock/Guliver
Дишах дълбоко, броих до 1000, преглъщах, сипах си джин с мента и прозрението дойде. Правя радикална промяна! Сменям квартирата! Сменям квартала, правя така, че да ми е удобен транспортът до работа, училището на големия да ми е на една ръка разстояние и съм благодарна за това, че имам нужните връзки да го прехвърля преди началото на учебната година.

По същия начин действам и с дребната. И понеже вярвам, че когато решенията са правилни, нещата се случват бързо, успявам за 3 дни да си намеря подходящ апартамент. Всичко се случи за такова отрицателно време, че когато бившият благоверен се прибра с децата, на вратата му сервирах новосъздалата се ситуация. Единственото, което попита, бе как ще се справя с цялото местене. Не знам дали не му е минало през ума или просто тотално не го интересува, но изобщо не предложи да помогне.

И така, предстои ми ново приключение. Всъщност аз вече го случвам, но ще го разкажа подробно като мине етапът с камионите, прехвърлянето на багажи, деца и животни, и всичко си дойде по местата.

Стискайте ми палци всичко да е успешно (и рибите ми да оцелеят)!

И още нещо – обичам да съм ядосана. Тогава действам като добре смазана машина. Нямам засечки и правя всичко с един замах. "Сърдитка" ми отива. Но ще е само за кратко.

Прочетете още:

Уроци по живот

Уроци по любов

Разни върхове

Солено...

3/4 щастие

Мъжете са от Марс

Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!

18 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



27
Milen Stanchev 20.08.2013|16:13
Пак женски глупости.
26
dani dragneva 16.08.2013|15:03
Интересна е историята на тази жена!
25
София Павлова 15.08.2013|16:29
Четете и се учете!
24
Rosi Marinova 15.08.2013|16:27
Интересна е истирията и ще послужи възпитателно на много читатели,както виждам интерпретациите са различни,както и изводите.
23
Margо Filipova 15.08.2013|16:12
Ох, пак ли?
22
Анита Кралева 15.08.2013|15:47
Не разбрах, как точно е дошло това прозрение и защо, ама живи и здрави!
21
Касиопея Харалампиева 15.08.2013|15:11
забавна снимка сте сложили
20
Мариана Красимирова 15.08.2013|14:40
стъпка по стъпка се справя с толкова много неща сама , ама няма как
19
Велина Иванова 15.08.2013|14:24
права си.моите родители все си мислеха че знаят по добре от мен какво искам и както казваш се гавриха с мен чрез властта си да решават те какво трябва да се прави.кофти е , тя е трябвало първо може би да говори с тях преди да направи тези кардинални решения
18
Самоела Петкова 15.08.2013|14:01
интересен и вълнуващ беше този път разказа , хареса ми повече от предишните.определено й е било трудно че децата й не са били до нея като са се разболели но трябва да осъзнае че и без нея те ще се оправят.все пак лора трябва да го преодолееш това , не може винаги да си до тях , затова си имат баща , баба , дядо , радвай се че изобщо са в живота ти , защото можеше да няма на кого да разчиташ защото повярвай ми да сега се справяш страхотно със всичко но все някога ще дойде момент в които ще имаш нужда те да гледат децата - както и си ги оставяла изненадващо на бившия ти мъж.така че радвай се защото той можеше да си тръгне от живота ви и сега децата ти да нямат баща .....
17
roni peteva 15.08.2013|13:15
Когато съм ядосана не съм в кондиция и винаги греша.
16
Dimana Dimova 15.08.2013|12:21
само снимките са яки.
15
Боряна Чудина 15.08.2013|11:56
На благоверния му бери лайка, чудесно си се справила!
14
Roberta Tododrova 15.08.2013|11:33
Промяната е хубаво нещо, човек определено има нужда от промяна в живота си и смятам, че местенето е добра идея, макар да е един вид бягство и не разбирам защо е дошло точно това прозрение и в този момент, но явно просто от това всъщност авторката е имала нужда.
13
didka abadjieva 14.08.2013|18:59
Нормално, тогава човек не мисли трезво.
12
didka abadjieva 14.08.2013|18:58
И с местенето ще се справи. По - добре да е удобно на децата и нея.
11
Veronika Hristova 14.08.2013|18:34
Писна ми !!! Не мога повече !
10
Kalina Boqnova 14.08.2013|17:33
Чудесно! Време само за мен. Триумф на егоизма и себеобгрижването.
9
Галена Богданка 14.08.2013|16:55
Важното е да е за кратко наистина, че в един момент човек става злобарка, от сърдитка;))
8
Lady Blossom 14.08.2013|16:55
А бе важното е да правиш така, както на теб и децата е най-добре. В крйна сметка наистина е добре да са близо до училище и работа ти.
7
Силви Милви 14.08.2013|16:54
Дам. То не стига, че и в личен план имат сериозна промяна, ама сега и това. Е дано поне са в същото училище?
6
Галена Богданка 14.08.2013|16:54
Ахахах, много мразя когато някой се налага и си мисли, че понеже децата са и негови може да се гаври с властта си, както намери за добре. Може ли да повръщат, а после да им дават диня и мляко?! Малоумно е. Важното е да са добре, пък всичко друго се преглъща.
5
Lady Blossom 14.08.2013|16:53
Какво, не разбрах защо се местите?? Заради издръжката ли, какво?
4
Силви Милви 14.08.2013|16:53
"И още нещо – обичам да съм ядосана. Тогава действам като добре смазана машина. Нямам засечки и правя всичко с един замах. "Сърдитка" ми отива. Но ще е само за кратко." - Аз съм същата! Когато съмя досана сякаш мисля по-трезво и действам по-решително! :) Човек има нужда от нахъсване от време на време;)
3
viki todorova 14.08.2013|16:26
Аз пък когато съм ядосана правя много грешки, това съм констатирала.
2
мили ванили 14.08.2013|16:11
На мнение съм,че когато човек е ядосан той е импулсивен,а това често граничи с егоизъм.
1
мили ванили 14.08.2013|16:09
Не знам само това преместване няма ли да се отрази зле на децата,все пак си имат приятели и вероятно любими учители,които ще искат да видят в първия учебен ден,а новата атмосфера съвсем ще ги шашане.
Блондинка се прибира вкъщи: -Скъпи, ще останеш много доволен, като ти кажа нещо. Днес 3 пъти минах на червено и никой не ме спря и не ме глоби. Със спестените парички си купих 3 нови шапки.
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е!...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти