Чаша ароматно кафе без никакви вмешателства във вкуса и тънък, почти прозрачен резен марципан, обвит в кадифен слой натурален шоколад. Би било добре покривката да е от висококачествен лен, сервизът да е "Уеджууд” и в разговора да присъства поне една възвишена тема, достойна за беседа по време на следобеден чай с английската кралица. Но ако ленът, изисканият порцелан и възвишеността са по-скоро в рамките на добрите пожелания, то е направо задължително кафето да е колумбийска арабика, а марципанът - от Толедо, може и от Любек. Защото в този живот си има правила.
Оригиналът
Всеки, който е свързвал думата "марципа"н с шоколадоподобното изделие, бълвано от сладкарска промишленост у нас в соц времената, вероятно е изживял лек културен шок, когато се е сблъскал с истината, че по цял свят под това наименование е познато нещо съвсем друго.
Става въпрос за фино съчетание от захар и смлени бадеми, което може да се моделира във всякакви форми и фигури, да служи като глазура за торти или да се консумира в чист вид. Факт е, че между двете има толкова общо, колкото между бразилски сериал, озаглавен "Три сестри”, и едноименната пиеса на Чехов. Но по-важното е, че истинският марципан с пълно право може да се нарече едно от върховите постижения на сладкарството и неслучайно няколко места си оспорват правото да се назоват негови създатели.
Чия е заслугата?
В дебата за откривателството на марципана са намесени испанският град Толедо и немският Любек, но също и Венеция, Сицилия, Багдад, а някои източници включват дори Унгария и Китай.
Въпреки пристрастията си към Европа и нейните цивилизационни приноси към развитието на човечеството, трябва да призная, че Персия и градът на "Хиляда и една нощ”, който сега е размирната столица на Ирак, изглеждат най-вероятната родина на бадемовото производно. Причината за това е, че там, както и в целия Ориент, съществува отколешна традиция за смесване на бадеми и розова вода, която лежи в основата на по-късната технология за приготвяне на марципан. Близкоизточният оригинал се е консумирал по време на Рамазана, сочен е като любим сладкиш на султаните, а на всичкото отгоре се е изявявал и като афродизиак.
Една от легендите за появата му гласи, че султанът на някаква провинция се сблъскал с катастрофална суша, по време на която оцелели само бадемовите дървета. За да поразведри поданиците и да ги откъсне от тягостните мисли за празните им стомаси, владетелят прибавил розова вода към счукани бадемови ядки и от получената смес оформил различни приказни същества.
Любопитното е, че лайтмотивът за глада се появява и в друг мит за сътворението на марципана - този от Любек. Според него през далечната 1407 г. един от местните хлебари, който отдавна бил изчерпал брашното, забъркал тесто от единствените останали му провизии - захар, яйца, бадеми и розова вода. Подобен елемент се среща и във венецианската версия и изобщо цялата марципанена одисея в различните й варианти твърде силно напомня за Мария-Антоанета, пастите и хляба.
От харемите до аптеките
След като сме приели, че предтечата на днешния марципан се е появил в Персия, остава въпросът как е стигнал до градове като Любек, Толедо и Палермо. Отново има няколко обяснения, но в случая е възможно всички те да са еднакво верни. Според една от теориите той е донесен от кръстоносците; друга приписва заслугата на венецианските търговци; а трета гласи, че тайната за приготвянето на изкусителния десерт е предадена от арабските завоеватели на Толедо.
Дълго време обаче бадемовото изкушение било запазено само за трапезите на богатите поради високата цена на захарта. Единственият начин по-бедните да се доберат до него, бил да се сдобият с рецепта от лекар и да го закупят от... аптеката, тъй като на марципана се приписвали лечебни свойства.
Вярвало се, че лекува безнадеждност и пиянство, а аптекарите били тези, които имали изключителното право да го произвеждат. Впоследствие, когато захарта поевтиняла и се разбрало, че марципанът не е някакъв чудодеен цяр, а просто вкусен десерт, сладкарите завзели полагащото им се по право производство и започнали да творят на воля всякакви фигурки и украси. Към средата на XIX век процесът бил индустриализиран и някогашният деликатес станал по джоба на всеки.
Царственото име
Човек трудно може да си представи мащаба на споровете за названието на марципана. Във врящия казан от лингвистични догадки са намесени: кутии, в които са се съхранявали подправки и сладкиши във Венеция; шарени буркани от бирмански град; хляб на св. Марко; мартенски хляб и още няколко по-маловажни. Но като че ли най-привлекателна е хипотезата за арабския произход от думата mauthaban, която в превод означава седналия цар. Толедските араби наричали десерта си така, защото преди да бъдат изпечени, парчетата от него били щампосвани с монета, изобразяваща седнал на трона си цар.
Преди да се втурнете да си набавите марципан, добре е да имате едно наум - по консистенция и миризма той поразително напомня някои видове пластичен експлозив. Затова, внимавайте, в случай че непременно държите да го донесете от Толедо или Любек. Както повелява правилото.
| 4 | 0 |
