Издателство "Колибри" предлага на читателите "За изкуството и литературата" (превод и съставителство: Анна Ватева, 312 стр., цена: 20 лв.), издание за ценители на модерната литература, което обхваща избрани откъси от романа "По следите на изгубеното време", вписвайки се в неизчерпаемото преоткриване на едно от емблематичните произведения на XX век. Публикуван между 1913 и 1927 година в седем тома, три от които излезли посмъртно, романът "По следите на изгубеното време" е преиздаван многократно, като днес за най-достоверно се счита второто му издание в престижната поредица "Библиотека на Плеядата". Преведен е на над 30 езика, а в някои страни съществуват два цялостни превода, предприети в различни епохи. Българската публика разполага със седемте тома на произведението, като отделни негови части имат повече от една версия. По думите на Анна Ватева, която е автор и на предговора в настоящото издание, "По следите на изгубеното време" е преломна книга, която носи редица белези на класическия роман и същевременно поставя жалоните на модерната литература. В нея се говори за любовта и най-вече за трагедията от невъзможното ѝ споделяне; за обществото и най-вече за комедията на светския живот; но това, което обединява различните ѝ нишки и ги повежда в една посока, е темата за творчеството и неговата същност. Размишлявайки за театъра, литературата, живописта и музиката, разказвачът постепенно оформя разбирането си за същността на творчеството, по-конкретно за есенцията на писателското изкуство. В последните страници той излага естетическото си кредо, според което задачата на писателя е да преведе съдържанието на книгата, която вече е написана в него, да претвори изгубеното време. В този смисъл най-ценният материал на творбата е сливането на минал и настоящ момент благодарение на някое общо усещане, като например вкуса на мадлената, потопена в билков чай... Марсел Пруст (1871-1922) коренно променя световния литературен климат в началото на XX век и се превръща в икона на модернизма в тази област. Името му се свързва преди всичко с повествователния стил, наречен "поток на съзнанието", и със седемтомния му роман "По следите на изгубеното време". Първия том издава на свои разноски през 1913 г., а последните три излизат след смъртта му. На пръв поглед романът проследява живота в обществото на аристокрацията и на богатата буржоазия, предавайки спомените и събитията, чувствата и настроенията на повествователя. При по-добро вглеждане читателят открива по-скоро размисли за нравите, за паметта, за времето. Героят се опитва чрез миналото, чрез уроците на житейския опит да стигне до смисъла на живота. В края на седмия том разказвачът го намира в изкуството и литературата.
| 0 | 0 |
