"Пенис в плен на КГБ"

Хубавото на изкуството е неговата субективност. Способността му да прави каквото си поиска, когато си поиска, управляващо човешката ръка и мозък.

Хората, които се опитват да сложат рамки на изкуството са отчаяни и не познават красотата в най-чистата ѝ форма. А именно – творение, непроменено, нецензурирано и със свой собствен живот и въздух.

Реално погледнато, проблемът с контрола над музата е политически. Тайно всички се молят за тоталитаризъм, за да могат да управляват и крият онова, което не им харесва. Иначе казано – мозъкът на артиста. Защото от него излиза онова грозното изкуство, което не се харесва на буржоата. От сърцето му, а те тях не могат да контролират, могат да контролират изказа им, който в случая е изкуство.

Една от причините хората да са загубили окото си за изкуство е тенденцията в днешно време към свръхпредлагане. Вече всички са артисти. Всеки има някакъв талант. И затова онези, от които зависи, с лека ръка премахват онова, което смятат за грозно или просто за незначително.

Въпросът е кога тези с кофата и парцала, които трият на ляво на дясно, имат право и има ли изкуството граница. А ако има, къде е тя?

Поводът да повдигнем тази тема е една рисунка в студена Русия – Санк Петербург в частност. Тази рисунка – на огромен пенис на мост, бе свалена от листа за арт награда... така са преценили организаторите.

Картината, която сочи към небето, когато мостът е издигнат, е рисувана миналия юни от руска опозиционна арт група "Война", които протестират срещу засилените мерки в града, поради предстояща международна среща.

Картинката бе измита от пожарникари.

Организаторите на наградата за иновация от Руският Държавен Център за Съвременно изкуство, с подкрепата на Министерство на Културата включиха картинката, която Война наричат "Пенис в плен на КГБ".

След като творението не получава одобрение да влезе в списъка с класираните, организаторите го премахват.

"Война" осъдиха критично оттеглянето си от състезанието.

"Репресивният акт на премахване на "Война" от списъка е срам за организаторите и за Министерството на културата", каза един от активистите в групата – Алексей Плустер-Сарно.

Истината е, че колкото и да сме освободени и артистично ориентирани, все пак си задаваме въпроса – редно ли е било да премахнат картината или не? Защото изкуството не винаги значи нещо красиво и лицеприятно. Изкуството е послание, вик или дори зов за помощ.

В крайна сметка, момчетата са успели да направят своето послание. Да скандализират, защото техният "тебеширен" пенис всъщност е техното слово, тяхната молба.