Рекламите, които заливат българския ефир са абсурдни. Най-доброто, което можете на направите по време на рекламния блок, е да блокирате съзнанието си. Защото пред вас се изсипва едно голямо нищо, една десетминутна поредица от зле пресъздадени ситуации и нямащи връзка със сценария рекламни слогани.
В мивката се плюе кръв, жените носят в дамската си чанта перилни препарати, а мафиотските босове заплашително нахлуват в магазина, за да си купят вафла. Такъв ни рисува света рекламата. Но границите на измисленото и реалното не само се разминават, те се намират на километрово разстояние от себе си. Проблемното в случая е, че разминаването продава.
Слабата актьорска игра, още по-безнадеждният сценарий и цялостната липса на концепция струват стотинки. С минимални средства се рекламира максимално. В минутите между сериала и новините горкият зрител се запознава с марката, тя му се натправа в съзнанието постоянно, докато той несъзнателно не се съгласи да отдели малка част от джоба си в нейно име. Защото когато трябва да реши кой точно пакет бисквити да си вземе, лампичката на разпознаването светва и го подтиква да вземе онзи, чиято реклама познава до болка.
Голотата преди всичко!
Успехът на показността и еротиката никога не закъснява, е любимият урок на нашите рекламодатели. Още повече, че благодарение на тях можем да видим родни "звезди" по оскъдни дрехи и предизвикателни пози - какво повече му трябва на обикновения човек пред телевизора. Оригиналност тук никой не търси, добрите идеи не са цел, след като и абсурдните носят печалба.
На Острова е забранено в рекламите на алкохолни напитки да се намеква, че консумацията им подобрява сексуалния живот. В България обаче водката стимулира мъжкото желание, а в клубовете жените правят чудеса с езика си, пак благодарение на въпросната водка. И ако не знаете, по баровете в Северния полюс ви обслужват дами по къси панталонки и една педя блузка. Могат да ви попеят "Аз съм огън момиче", ако желаете. Купонът продължава в сезона на дините. Пищни бюстове и задни части се разкарват по плажа, докато плажуващите точат лиги по момичетата. Не, че виждаме нещо непознато, просто по никакъв начин не ни се допива мастика, гледайки нечий бюст.
Лекарствата атакуват
И от медицинския бранш разцъфват като пролетни цветя една след друга безсмислици. Помните ли бедното бременно момиче, което седеше на железопътен мост пред дилемата дали да се хвърли под влака или да скочи от моста. Е, за щастие избра скока от моста с бънджи, ние поуспокоени си отдъхнахме, а тя ни мяташе, размятайки опаковката с таблетки. Чиста гениалност! Но има един феноменален рекламен клип, който бие по смисъл конкуренцията. Виждаме всестранно развитата певица, културистка, модел Анн-Джи, чиито гърди "така са се подули, че направо ще се пръснат!". Добре, че приятелката ѝ помогна, съветвайки я да си купи "Феми... какво?!" Фемикур, бе Анн.
В 99% от случаите българската реклама е просто пошла еротика и липса на идеи. Примерите са стотици, а изброяването им може само да покаже рекламното дъно, до което сме стигнали. И както винаги, надежда има, защото и у нас си имаме креативни умове. Просто рядко се сблъскваме с работата им.
Рекламните идеали са огледален образ на идеологията на обществото. Далеч сме от по-смисленото криейтив съдържание, защото пазарът ни го позволява. И докато в чужбина интелигентният човек не би купил точно онзи продукт с безсмислен рекламен клип, тук сякаш точно той е най-търсен. А да си рекламист у нас изглежда толкова лесно - дори най-безумната идея ще ти напълни портфейла.
| 147 | 6 |
