Няма как да не сте я гледали поне веднъж и да не ви я разсмяла. Тя притежава уникалната дарба да накара човек да забрави за всички проблеми и да си лепне една широка усмивка. Нямате просто друг избор. Не можете да се борите с нейния талант да прави тъгата и скуката на пух и прах. Албена Михова е любим комедиен образ, който се подвизава в Малък градски театър "Зад канала" в "Приятелки мои", "Болница накрай света", "Човекоядката", "Ритъм енд блус" 1 и 2 и много други. Вижте какво си поговорихме с нея.
Казват, че смехът е здраве. По мое мнение ти трябва да си много здрава. Толкова забавна ли си и в живота, колкото и на сцената?
Не, в никакъв случай не бих казала, че съм толкова забавна в живота.
Кое е това, което те кара да се усмихваш всеки един ден?
Може би като видя някои хора да са усмихнати, и аз се усмихвам. Понякога аз ги усмихвам. Не се спирам да разказвам вицове, ако това имаш предвид.
Ти каза, че те усмихват усмихнатите хора. Останали ли са усмивки на българите?
Аз живея в тази държава. Аз съм националистка. Обичам я и не бих се преместила в друга, но съм потресена от това, което става в нея и не ми харесва. Ако може синът ми да замине някъде, но той също не иска да заминава, защото сме си българи. Дано поне държавата да оценява тези, които сме тук. Във всяко едно отношение съм потресена какво се случва. Усмивки не знам дали ще има скоро по българските улици.
Положението според теб може ли да се оправи?
Не. Ние сме си такива. Свикнали сме.
Кажи ми кои са нещата, които най-много те натъжават?
Натъжават ме много неща. Много хора са нещастни. Всеки ден се случват трагедии с невинни. Като пусна новините, ме е страх да слушам. Като видя и температурите, усмивката ми замръзва тотално. Като отворя хладилника ме лъха топлина. Животът не е много розов в момента.
От всички роли, в които съм те гледала аз, винаги успяваш да си усмихната, забавна и да предадеш това и на зрителите. Как успяваш?
Това ми е работата. Аз съм комик и аз това искам и да правя – да ги усмихвам, като изляза да съм на 6, те да се зареждат. Това ми е работата, аз трябва да ги зареждам, иначе тези хора никога няма да стъпят в театъра. Не само аз, всички колеги се стараят по всякакъв начин според ролите си да заразяват с емоцията си, внушават разни идеи, мисли, което е нормално. Ние сме такъв тип интелигенция, че емоцията ни е водеща, доста импулсивни сме. Публиката много ни харесва, особено комиците. Имаме много комици в България и това е много хубаво, защото човек трябва да се усмихва. За съжаление хуморът вече взе да остарява. Трябва да се измисли нов. Дано се появи някой, който да обнови и да опресни тези неща. Много хумор има и в живота и който не е описан още. Драматургията също много помага да имаш различен поглед над ролите си. В едната искам да съм дебела и едра, в драгата ще съм слаба и тънка и добра, но смешна. Имаме си много материал, много история. Затова се правят и много български филми напоследък, защото има много неща, които не са описани. Сега те намират разни такива истории, които са скатани, скрити и ги правят на филми, което е чудесно Например този филм "Воевода" много ми харесва. Това е нещо, което не ми е познато като история и ще ми е любопитно да го гледам.
Ти как избра комедията или тя те избра?
Не съм я избрала, тя ме избра. Аз винаги съм била много шантава, но чак такъв шут в компания не съм била. Някои казват "Аз винаги съм била център на компанията". Не, аз не съм била винаги център, но винаги, като кажа нещо, всички са се разсмивали. Тоест може едно изречение да е, но да е шестак. Това постепенно се оформи при мен. Във ВИТИЗ се дооформи. След това натам ми тръгна пътя първо при Слави, след това при Магърдич в "Бай Брадър", "Пълна лудница" и другите.
Играла ли си и драматични роли?
В "Суматоха" на Мариус ми беше по-сериозна ролята. Имах много дълъг, хубав монолог на Крокодилката. Той беше много сериозен. Даже бяха ме изпратили за номинация. Там аз бях много от сърце и душа на сцената. Последната ми роля също не е много комедиийна в спектакъла "На живо от оня свят" в Театър "Сълза и смях". Там играя журналистка, която попада в ада с още двама. Единият е много смешен, - един гей и един политик. Тримата, докато се опознаят, са врагове. Става въпрос за войната. Всеки има своята позиция, изразява я.
Разкажи и за другите постановки, в които могат да те гледат нашите читатели.
В нашия "Малък градски театър "Зад канала" играя "Ритъм едн блус 1" и "Ритъм едн блус 2" - те са мюзикъли и са два последователни спектакъла. Сега готвим и "Ритъм енд блус 3", за който не мога да говоря точно. Може би ще е рок, барок, нещо такова. Засега още го подготвяме.
Последното, в което играя е "Болница накрай света" на Христо Бойчев с режисьор Димо Мустафич. Той е сърбин, един прекрасен човек. Също така в "Скъперникът" играя на Лили Абаджиева, в "Балкански синдром" на Мариус Куркисни, който вече осми сезон се играе.
Знам, че имаш актьорка школа. Ракажи ми за нея и кой може да кандидаства в нея?
В нея могат да се включат деца от 10 до 20-годишна възраст. Заниманията се провеждат в "Младост 1" в Читалището. Спечелихме първа награда в Поморие с "Шесте пингвинчета". Всичко съм си правила сама- декори, кукли. Правих пердета, ших костюми вкъщи. На осми март правим 2 години и трябва да направим един концерт. Ще ходим на фестивали. Правим пиеса с малките и големите. Малките правят клипове на известни парчета с техни сюжети. Учат сериали, озвучават. За говор работим. Имаме 30 човека. Аз сама ги обучавам. Общо взето добре се развива школата.
Аз четох в описанието й, че е по-различен курс по актьорско майсторство. С какво се различава от другите?
Защото е по мое виждане. Тоест аз следвам някакви похвати, по принцип съм в алумните преподаватели във ВИТИЗ. Това е частна школа, но аз искам да е валидна, да е обществена и да е достъпна. По-различното е, че аз правя много неща. В момента съм хванала поне 3-4 неща едновременно. Лошото е, че имаме само 4 недели в месеца. И ако някой отсъства, това е голям проблем за другите. Веднага намирам дубльори. Изисква време, подход. Мен малките деца ме хранят и имат много повече идеи от големите. Малките са много сърцати.
В тази школа учи ли се нещо друго освн актьорско майсторство?
По принцип танци, анимация. Имаме едно дете, което участва с две-три реклами вече. Нашумява си школата и децата си нашумяват. Много са сериозни, учат си текстовете. Синът ми също е в школата, той също е много сериозен. Много съм доволна от него. Той е на 17 години. Понякога го отнася заради всички.
Може ли актьорският талант да се развие на един по-късен етап? Може ли човек да открие, че има талант след 20-годишна възраст?
Разбира се, само че аз не съм направила още голяма група.
Отправи своето послание към нашите читатели?
Напред, смело и смахнато и да преследват мечтите си!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
