Светът се движи от силните човешки емоции, а скандалността в шоубизнеса винаги пробужда крайни и буйни чувства у обществото. Това, разбира се, е търсен ефект от страна на медиите и рекламодателите. Наскоро обсъдихме скандалността на някои гениални реклами и силата, с която успяват да грабнат вниманието, благодарение на своя сексуален характер. Говорихме си и за децата модели, както и възрастните жени, впуснали се в света на модата на една нетипична за подиума възраст. В този ред на мисли смятаме за идеален момента да ви разкажем за последния проект на гениалния фотограф Оливиеро Тоскани, а защо не и за най-великите му хрумвания, останали в историята на провокацията.
Едва ли има човек, който не свързва името на Тоскани с италианската марка Benetton. Той успя да изстреля никому известния бранд на върха, създавайки куп поразителни рекламни кампании в периода 1982 до 2000 година. Още с първата си работа за Benetton през 1984 година, Тоскани шашва света с безскрупулния си ум и желязната смелост да отрази безсмислеността, която крие проблемът с дискриминацията.
За целта той снима деца от различни раси, хванати ръка за ръка, а мотото на плаката е All the colors of the world ("Всички цветове на света”), по-късно променен на United Colors of Benetton. Този смел ход носи на фотографа наградата на списание "Авеню” в Холандия, а на централата на модния лейбъл - хиляди писма от ядосани граждани. В последствие рекламата дори бива забранена в Южна Африка.
Общите желания на Тоскани и Лучано Бенетон да рушат табута с гениални идеи е основата, върху която се крепи сътрудничеството им. Осоляват сладникавите дотогава реклами, намесвайки жестокостта на реалния живот. Репортажните кадри заменят фалшивите. Кой е казал, че тъгата и жестокостта не трябва да бъдат показвани?
През 1989 година на бял свят се появява снимка на Джуси - новородено бебе, секунди след раждането му, преди дори да е прерязана пъпната връв. Две години по-късно виждаме свещеника и монахинята от Миланската катедрала, които се целуват, а върху плаката четем надпис: "Любовта, скритата причина за живота”.
Следващата година е изключително силна за Тоскани, а като цяло и за Benetton. През 1992 година се ражда поредица от 7 провокативни снимки, които човъркат в различни обществени рани с пълна сила. Виждаме снимка на мафиотска смърт в Палермо, горяща кола в Сицилия, наводнение в Бангладеш, кораб, който е пълен с бежанци от Албания, и камион с бегълци от Либерия. Изключително жестока е снимката на либерийски войник с "Калашников”, който държи човешки кокал зад гърба си. Тези невиждани рекламни изображения биват забранени в много страни и оплювани от много хора. Показаната жестокост не се понася на голяма част от обществото, но това по никакъв начин не се отразява на фотографа.
"Няма шокиращи снимки, има шокираща реалност”, заявява той. "Има хора, които щом погледнат една снимка, се възмущават от нея. Но те би трябвало да се ядосват на самите себе си, защото нямат смелостта да погледнат проблема в лицето!", смята Тоскани.
Последната си кампания за Benetton Оливиеро заснема през 2000 година. За целта посещава американските затвори и обръща внимание на смъртното наказание. Снимките отново се радват на огромен обществен интерес и предизвикват дебати относно тежките присъди. За Тоскани това е идеалният край - отново оставя нещо значимо след себе си, верен на своите принципи.
По-късно Оливиеро застава зад нов шокиращ проект - през 2007 година пред обектива му позира 31-килограмовата Изабел Каро, която страда от остра форма на анорексия. Той я снима за кампанията No Anoressia, а момичето се превръща в символ на последствията от болестното състояние. За съжаление, три години по-късно, Изабел напуска този свят.
С по-близка дата виждаме фотографския проект на Тоскани от януари 2011 година, в който италианецът представя календари със снимки на женските полови органи в близък план. Феминистките организации, както и властите на Италия, възроптаха срещу този проект, а Оливиеро се измъкна съвсем тактично от ситуацията.
"Искам да разкрия лицемерието в средите на модата, където непрестанно се излагат на показ прелестите на жените.”, защити се той.
Една година по-късно, в средата на януари 2012, Тоскани създаде естествено продължение на интимния календар, като този път център на вниманието са мъжките гениталии. "Без този календар другият не служи за нищо и обратно”, коментира фотографът.
| 18 | 1 |
