В световния ден на поезията ви подаряваме стихове, които ще излекуват душата ви!

Терапия със сърце!

В световния ден на поезията ви подаряваме стихове, които ще излекуват душата ви!

На 21 март се празнува световният ден на поезията!

Поезията е тази, която преобръща живота и прави от него нещо красиво, магично и невероятно!

Защото животът не е сив, нито мрачен. Не е и само розов и цветен, разбира се.

Поезията, обаче, го прави истински.

Поезията е тази, чрез която са се правили революции.

Поезията е царицата на изкуствата! Тя е тази, която говори на езика на сърцето и с нежните си слова лекува душата.

Поезията е била тази, която цял живот ме е съпровождала и вдигала на крака.

В днешния прекрасен пролетен ден, ви представям стихотворения, които имат лечебна сила. Насладете се на най-изящното изкуство!

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи.

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни.

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

Дамян Дамянов

Другар
Надежда Захариева

Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.

ПРОЩАЛНО
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

***

Когато си беден , когато си слаб
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто

Какво е охолство , какво са пари 
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
кажи си на ум кротко думата стига
и вярвай че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Недялко Йорданов

***

Говори, говори, говори! - 
аз притварям очи и те слушам: 
Ето, минахме сънни гори 
и летим над морета и суша. . . 
Вляво кървава вечер гори, 
вдясно тъмни пожарища пушат. 
Де ще стигнем, кога зазори? 
Този път накъде лъкатуши? 
Там ли, дето свободни ще бдим 
и ще бъдем два пламъка слети, 
и в нощта, сред безбройни звезди, 
като двойна звезда ще засветим? 

Ти не знаеш? Аз също не знам - 
но води ме, води ме натам! 

Елисавета Багряна

Дано ме разбереш 
Евтим Евтимов 

Когато съм ти казвал аз: 
- Иди си!, 
защо не си дочула ти: 
- Ела!, 
да бъдеш винаги при мойта мисъл? 
Когато някъде с усмивка зла 
пред тебе викал съм на глас: 
- Раздяла!, 
защо не си дочула: 
- Остани!, 
за тази наша среща закъсняла... 
Когато през тревожни, 
късни дни 
наяве всичко свято съм отричал, 
защо не си дочувала едно: 
че повече от вчера те обичам? 
Дано ме разбереш, 
дано, 
дано...

"Опит за портрет" - Таня Тодорова 

По малко работа. По малко обич. 
По малко съвест. И по малко чест. 
По малко от сърцето си заложих. 
По малко опит за протест. 
По малко гордост. Малко разкаяние. 
По малко щедрост. И по малко влог. 
По малко дружби. И от разстояние. 
По малко стихове с неясен слог. 
По малко за деца. И за родители. 
По малко за съпруг. И за любов. 
По малко се старах "за зрители". 
Отложих много... И до гроб. 

Денонощие

На разсъмване щом разпозная,
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден вероломна,
тя,където отида ме дебне,
и каквото направя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта надвиснала
всяка болка в сън да обсеби,
аз не спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.


Блага Димитрова

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

1 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay