Великата китайска храна

"Модата е в Европа, добрият начин на живот е в Америка, но храненето е в Китай!"

Когато някой ни спомене "Оризовата република", в главата ни се появяват доста асоциации. Но две от първите задължително ще добият очертанията на Великата китайска стена и на пръчици с китайска храна между тях - дали ще я наречем "велика" или не, зависи от собствените ни гастрономически предпочитания. Или от това колко сме осведомени по темата. Защото ако сме се поинтересували достатъчно, тогава не бихме си позволили да се отнасяме с пренебрежение към древната източна кухня. Ако ще и оризът да ни е най-омразното ястие на света.

Не можем да не признаем китайците за чудотворци: някак си са съумели да изхранят една четвърт от световното население с едва 7% от обработваемата земя. А получените в процеса рецепти са прочути по цялата ни съвременна планета. 

Докато хората от много западни държави просто ядат, то в мъдрите дръпнати очи на оризовата нация можем да видим цяла философия на храненето. Както постъпват и с много други неща, китайците са успели да превърнат традиционната си кулинария в изкуство. Съчетало в себе си внимателно отношение към всички сетива: не само вкус, но също така аромат, допир, външен вид. Поведението на масата дори трябва да гали слуха.

Ин и Ян. Разбира се, вечният стремеж към съвършен баланс намира ярко отражение и в кухнята на източната държава. Консистенцията, цветът и вкусът на китайската храна следват принципите на черно-бялата, контрастна хармония. Оттам идва и странната за някои чужденци комбинация между сладко и кисело, топло и студено (панираният сладолед, например). Менюто задължително трябва да съдържа представители и на двете групи, в които китайците разделят продуктите: от една страна, зърнени и нишестени, от друга - зеленчуци и различни видове месо.

Многобройният народ вярва, че правилното хранене е здравословно не само за тялото, но и за душата. То заздравява връзката с околните. Затова и добрите маниери на трапезата се приемат много сериозно. Не бива да се взима твърде много храна между пръчиците, прието е да се внимава те да не се удрят в ръба на съда или в дървените прибори на останалите, не трябва и да се задържат твърде дълго в устата. Но е погрешно да се притесняваме, че ако вечеряме с китайци, те ще ни гледат осъдително през цялото време. Хората са съвсем наясно, че не можем да познаваме културата им до съвършенство и се отнасят взискателно главно към своите сънародници.

Единственият проблем с китайската храна се крие във факта, че хубава и автентична такава трудно може да се намери извън родината ѝ. Отиде ли в друга страна, веднага си я доукрасяват с типични за местните навици елементи. Ако сте пътували, вероятно сте забелязали - китайското има различен вкус във всяка държава. Но никак не е правилно да се мисли, че едно ястие е традиционно за тяхната кухня само, защото е окъпано в соев сос.  

Затова ви предлагаме няколко признака, по които можете да различите побългарения, поамериканчения или "подобрения" по какъвто и да било начин ресторант от автентичния китайски такъв.

1. Сред клиентелата задължително трябва да се забелязва достатъчно голям процент китайци. Които си говорят на някой от техните си многобройни диалекти. И няма нужда да се чувствате не на място - тази част от гостите ще бъде съсредоточена върху собственото си хранене, не върху това кой влиза или излиза от ресторанта.

2. Масите в един истински, уважаващ себе си китайски ресторант, ще бъдат кръгли и ще събират 12-ина души. Правоъгълните трапези са подходящи, ако всеки поръчва отделна порция, само за себе си. А източните традиции предполагат блюдата да бъдат в големи купи и достъпни за всички.

3. Персоналът на заведението трябва да се състои от кореняци китайци, които не говорят добре езика на страната, в която са попаднали. Това е добър знак, тъй като означава, че са наети да обслужват предимно свои сънародници. Следователно, ястията се приготвят според всички традиционни повели. Заслужава си да поемете риска някоя от поръчките ви да бъде объркана заради езиковата бариера.

4. Не посрещайте мястото по вида на менюто. Ще сгрешите, ако се откажете да седнете в заведението, само защото предложенията са нескопосано написани върху ламинирани бели листа, окапани с манджа. Собствениците на автентичните китайски ресторанти се концентрират върху ястията и не обръщат голямо внимание на менюто. Така че, ако ви донесат спретнато нещо, приличащо на сватбен албум с калиграфски изписани букви, не бързайте да се радвате.

5. Начинът, по който са обявени блюдата в менюто, също е показателен. Търси се простичкото "свинско с бамбук и гъби", вместо твърде описателния вариант: "сочно свинско месо, приготвено по специална шанхайска рецепта с бамбук, който се топи в устата и хрупкави китайски гъбки - истинска перла от Изтока".

6. Най-важно! Не се разочаровайте, ако обслужването не е това, на което сте свикнали в другите ресторанти. Сервитьорите в автентичното китайско заведение не би трябвало да идват при вас да любезничат и постоянно да проверяват дали всичко с храната ви е наред. Просто уважават личното ви пространство, така че не приемайте поведението им за неучтиво. Не се сърдете и ако ви изгледат, сякаш сте малоумни, в случай, че сте вегетарианец и поискате да извадят месото от лютиво-киселата ви супа с пиле. За тях клиентът е прав, но само от време на време.

И така, за да разберете в дълбочина философията на китайската кухня, съветваме ви да не избирате заведението с най-лъскавия хартиен фенер. Остава само да си казваме "Ган бей!" (干杯) преди всяко отпиване от китайското или което там питие сме решили да си поръчаме.