Така наречената "Кралица на Андите" принадлежи към семейството на бромелиите, в което влиза и ананасът. Puya raimondii има същите бодливи листа, но е много по-високо растение, достигайки до 12 метра височина, което я прави най-големият представител на семейство Бромелиеви в света.
За пръв път е описана от френския естествоизпитател Алсид д’Орбиня през 1830 г., въпреки че е класифицирана едва през 1874 г., когато ученият Антонио Раймонди я нарича Pourretia gigantea. По-късно, през 1928 г., е прекласифицирана в род Puya и получава видовото си име в чест на Раймонди.
Растението се среща в Андите – най-дългата континентална планинска верига в света. Въпреки това, Puya raimondii е ендемичен вид само в тревистите райони на Перу и Боливия, обикновено на височина между 3000 и 4800 метра и обърнат на север.
Почти половината от общата популация на растението се намира на едно единствено място – регионалната защитена зона Титанкайок в Перу, където се предполага, че има над 450 000 растения. Останалата популация е много по-разпръсната.
Защо този вид е специален?
Част от това, което прави Кралицата на Андите толкова необикновена, е нейната височина – но това растение има и други уникални характеристики.
Изследователите подозират, че то може да е "протомесоядно", което означава, че може да улавя и убива малки животни, но не може да ги смила. Въпреки че за доказването на тази теория трябва да се направят допълнителни изследвания, тя не е напълно изключена; за един вид от същия род, Puya chilensis, се смята, че има специален апетит към овце.
Освен това, Puya raimondii може да живее по-дълго от някои хора, като продължителността на живота ѝ е между 80 и 100 години. Тя цъфти само веднъж в живота си и то в самия му край, след което създава между 6 и 12 милиона семена.
| 0 | 0 |
