Напоследък впечатление ми прави един доста обезпокоителен факт. Срещам много чудесни жени, които са се хванали с мъже, които – надявам се това да не прозвучи като повърхностно и снобско изказване – далеч не са в тяхната категория. Да не кажа, че са извън номенклатурата. Помислих и, като един запален Facebook нарцисист, реших да потърся отговор за появата на това явление на стената на социалната мрежа. Групите, в които се отсяха отговорите, биха могли да се разделят така:
Дефицит
Определено най-многобройната. Много от "анкетираните" коментираха, че явлението "яка мадама/смотан пич" е следствие на локалния (и/или глобалния) дефицит на мъжественост. Като се замисли човек, истинските мъже вече се намират все по-рядко и това се вижда навсякъде: от улицата до ефира на музикалните телевизии, в които захаросани метросексуални момченца с оскубани вежди и фалцет, на който би завидял и Краси Аврамов, се надпреварват кой ще покаже по-гладко бедро или по-дълга мигла.
Спокойно би могло да се завие и в другата крайност. Там намираме тоталния антипод на Джъстин Бийбър и Адам Ламбърт, само че в гадния смисъл: изсулени простафони, за които думата "джентълмен" логически се нарежда до Тиранозавър Рекс и които няма да се поколебаят да поставят бирата или колата като приоритет номер едно в живота си, а присъствието на жената в тази класация е повече от въпросително.
Пренасищане
Но не с мъже, а с готини мадами. Като се замисли човек, след известни странствания по майката Земя, няма как да не му направи впечатление, че като цяло България е фрашкана с природно красиви жени, които на всичкото отгоре са и същински мултифункционални изобретения на природата, на прехода и на балканските нрави. Значи, хем секс бомби, хем обаче ходят на работа, след което минават през пазара да напазаруват, прибират се, готвят да нахранят мъжа си и накрая го приспиват с всеотдайно "фелацио". И всичко това считат за нормално.
Статистически факт е и още, че жените, като процент от населението, са много повече от мъжете. Преди време НСИ изнесе резултатите от преброяването си, които гласяха, че у нас към момента живеят около 250 хиляди жени повече, отколкото са мъжете. Или с други думи, на всеки мъж се пада по жена и нещо. Наистина, жени и половина трябва да се бият за вниманието на микроскопичната част от и без това по-малкото мъже, които все пак стават за нещо. Шанс. Или както гласи една поговорка: "За едни сватба, за други – брадва."
Синдромът "гушкане"
След известни полемики и контрааргумента ми, че у нас мъжкари има и още как, дискусията направи лек завой и реши да търси отговора на поставения въпрос далеч извън демографските особености и деструктивното влияние на попкултурата и MTV. На едно много по-малко и обособено място – женската психика.
Има някои определени моменти от живота на жената, през които тя става по-слаба, по-лабилна и по-емоционална. Да, и по време на ПМС-то, но в случая не говоря за него... Въпреки че си приличат. Това се случва, когато жената навлезе в периода "Искам някой да ме гушне", по-известен като синдрома "гушкане". Попадне ли под неговото влияние, тя е склонна да ослепява и да си смъква критериите до критичния минимум, само и само да получи чифт космати ръце, които се обвиват около крехката ѝ талия, независимо към колко малък член са прикачени. Синдромът "гушкане" е опасен, но уви, точно като ПМС-то – неизбежен. Единственото, което ни остава, е да го изживеем.
Къде се крие истината?
Както обикновено заключават великите философски главоблъсканици – някъде там. Във всичко и в нищо от гореизброеното. Да, факт е, че във всички предходни групи има доста голяма доза резон и като поогледаме ситуацията по-отгоре, те са логически свързани помежду си. От друга страна – по-рядко, но все пак, във всяка една от нас спи по една Пени, за която чисто и просто "умното е новото секси" и която, срещайки своя Ленърд, всъщност осъзнава, че цял живот е чакала само него.
| 82 | 8 |
