Той е млад, чаровен и успял. Носи името Симеон Миланов. Хората, които го познават, го определят като "сериозен", "стабилен" и "отзивчив". Едва на 25, Мони вече е масажист и терапевт на националния отбор по волейбол на България.
За свое хоби смята гледането на филми - твърди, че това го разтоварва. Интересите му засягат всичко, свързано със здравето и спорта - тренировки, хранене, възстановяване на травми, хранителни добавки.
Какъв си представяше, че ще станеш, когато пораснеш?
Израснах с идеята, че ще бъда футболист. Винаги съм го мислил и искал.
Обичаш ли работата си и какво ти дава тя?
''Обичам'' е меко казано - обожавам я! В днешно време хората много рядко показват искрена благодарност. Когато при мен дойде човек с проблем (било то болки в кръста, врата, някакво схващане и т.н.) и аз го разреша, повярвайте, имало е случаи на такава радост и благодарност в очите на човека отсреща, че забравям за паричното възнаграждение за терапията. Тези хора ме зареждат и именно те ме карат да продължавам.
А какво ти взима?
Цялото време. Понякога ми се иска денят да е по-дълъг. Имало е случаи да изляза от вкъщи рано сутрин и да се прибера в полунощ - просто аз нямам работно време. Професията ми е такава, че зависи от хората, с които работя. Както може да се схванеш в 10 сутринта, така и в 10 вечерта. С повечето ми клиенти сме добри познати и те знаят, че дори и да е късно, ако има проблем, аз ще се отзова. Може наистина да съм работохолик, както ми казват, но пак казвам - това ме зарежда!
За какво винаги намираш време?
Да отида на кино - с него разтоварвам. Опитвам се да намирам време за роднините си и за малкото истински приятели, които имам.
За какво най-често не ти достига време?
За мен самия!
Определяш ли се като дисциплиниран?
Определено да. Спортът ме е дисциплинирал, но все си мисля, че съм го имал и заложено в мен.
Разчиташ ли на подкрепа от семейството, или държиш да постигаш всичко сам?
От малък станах изключително самостоятелен. Общо взето съм ''вълк единак'', но зная, че мога да разчитам на семейството си.
Усещал ли си безсилие или отчаяние в някакъв период от живота си?
Да, точно тези моменти ме изградиха като характер. Или се изправяш, изтупваш и казваш: ''Само това ли беше?!'', или стоиш в калта, оплакваш се от съдбата, късмета, държавата, тате, мама и още неща, а междувременно си оставаш долу.
Имаш ли повратен момент в живота си?
Такъв беше моментът, в който по време на тренировка си счупих крака. Последваха 3 операции и 10 месеца възстановяване. По това време правех анализи за себе си и за живота. Те бяха повратният момент.
Дотогава бях убеден, че ще играя футбол и че това е бъдещето ми, но след това всичко се обърна наопаки. След травмата, масажите и рехабилитацията ме върнаха отново на 100% към активния живот. Тогава почувствах, че това е моето призвание - исках и аз да помагам.
Смяташ ли се за успял? Какво трябва да постигнеш, за да се наречеш такъв?
Смятам се, до известна степен. Може да прозвучи нескромно, но мисля, че вече съм го постигнал. Скоро ще навърша 26 години, а това лято ще ми бъде пета година с националните ни отбори, като техен масажист и терапевт.
Естествено, продължавам да работя и да се развивам с пълни сили. Желанието ми е след време да идват при мен не само от различни части на България, но и отвъд границите ни. Звучи като мечта, но аз съм си го представил като план-график.
Наричаш професионалния си път "От ФК Сливнишки герой до Рио”, защо?
Това ми дойде съвсем случайно, но пък много ми хареса. В този отбор започнах като футболист. Това е отбора на града, в който съм отраснал - град Сливница.
Години по-късно съм пред статуята на Иисус Христос и гледам Рио де Жанейро отвисоко. В този момент всички усилия и труд, които съм хвърлял, времето, което съм вложил, всичко - намериха своя смисъл.
Какви са бъдещите ти професионални планове?
Да продължа да се развивам и да мотивирам хората да водят активен начин на живот.
Как се виждаш в личен план след 10 години?
Само Господ може да знае, аз се надявам да съм здрав.
Би ли напуснал България, ако имаш тази възможност?
Вече я имах, но засега съм тук!
Каква е формулата на успеха?
Универсална формула няма. Всеки сам за себе си трябва да я намери, но със сигурност в нея единият множител е трудът.
Голям ли е приятелският ти кръг или близките ти хора се броят на пръсти?
Броят се на едната ми ръка, иначе приятели за маса - много.
Как разпускаш?
С приятна компания.
Щастлив си?
Да, здрав съм, независим, правя това, което обичам, а то ми носи и дивиденти. Определено съм щастлив човек.
Какво мислиш за хората, които се оплакват от фигурата си, вместо да вложат усилието си в тренировки?
Ако трябва да отговоря обширно на този въпрос, отговорът ми ще бъде много дълъг. Накратко - всеки иска бърз и лесен резултат, но такъв няма или поне не се постига здравословно. За да получиш и постигнеш нещо, трябва да вложиш усилие.
Хората станаха мързеливи и мрънкащи. Просто им трябва мотивация, независимо дали това ще дойде от новата им половинка, желанието да влязат в определена дреха или да махнат целулита за лятото. Важното е да се действа!
Каква е тайната на добрата физическа форма?
Постоянство - нищо не се постига за 2-3 месеца. Ако ставаше толкова лесно, всички щяха да изглеждат страхотно.
Кой спорт е най-подходящ за поддържане на тялото?
Всеки спорт или някакъв вид системна физическа работа ще окаже положително влияние на тялото. Разбира се, ако е дозирана и съобразена с редица здравословни фактори, индивидуални за всеки.
Какво би посъветвал читателките в тази насока?
Да спортуват. Няма значение дали ще ходят на фитнес, ще бягат, плуват или нещо друго, важното е да има движение и да са активни. Желая на вас и читателите развитие и здраве!
Споделяме и още една реплика на Симеон, която ни впечатли:
''Защо аз ще успея? Защото, когато повечето хора се прибират от заведенията, аз се прибирам от работа!''
За да четете още интересни интервюта, харесайте Jenite.bg във фейсбук!
| 17 | 1 |
