Храненето е най-обикновена природно вградена и заучена функция на всяко едно същество на планетата – потребност, необходима за оцеляването и ръководена изцяло от инстинктите. Има обаче различен вид храна при човешките създания, която захранва нещо повече от гладния стомах. Този вид храна е желанa от душата и изгражда характера, навиците и мисловните процеси на човешкото същество. Храната, която поемаме всеки ден, всяка секунда, е душевната храна.
Никога не сме напълно сити с душевната храна и филтрирането на това, което приемаме, е трудно. Душевната храна идва под формата на всичко, което виждаме и чуваме в заобикалящия ни свят. В момента, в който се заслушаме или загледаме в нещо значи, че приемът на храната е започнал. Гладни сме и сме се изкушили да запълним глада с нещото, което ни се е сторило апетитно, събудило е нашия интерес. Следващия етап идва, когато започнем да мислим и обсъждаме със себеподобни събеседници приетата вече информация – това е момента на разграждане и преработване на поетата душевна храна. Душевната храна не е богата на витамини, но пък бива богата на емоции и усещания различни от вкусови - различни от вкусови и в същото време позволяващи да бъдат описани като вкусове. Емоциите, произлизащи от душевната храна, могат да бъдат горчиви или сладки, а кои ще си изберем да приемем и допуснем в нашия организъм зависи изцяло от нашата собствена нагласа и способност за филтриране. Човек е това, с което се храни – трябва да внимаваме какво и колко консумираме. Душевната храна, веднъж навлязла в тялото ни, има способността да окаже влияние на нашите мисли, действия, етика, чувство за справедливост, начин на приемане на околния свят и действия. Тя може да бъде отрова или нашия еликсир за щастие и успех.
Храната, за която не съм готова, и никога няма да бъда, е именно горчивата душевна храна. Тя не ми допада на вкус и тялото ми отказва да я приеме. Всеки от нас е изпитвал чувството на свития стомах – това е сигнал, че нещо е нередно, че тялото ни се бори с приема на нещо. Усещането е сложно за описание. То включва несигурност с нотки на вина, притеснение и натрапчива горчивина. За мен това е сигурен знак на тялото и съзнанието ми да се отдалеча, но всеки човек има своите предпочитания и за съжаление много хора захранват душите си и живеят с горчилката, от която аз се старая да избягам. Все повече се забелязва кой с какво се храни в обществото – гледаш ги хората и деветдесет процента от тях са със сбърчени вежди и някак сърдити на околните, на себе си, та дори и на целия живот. Но там сме и ние, останалите десет процента – усмихнати, жизнерадостни и вежливи към всичко, което диша. Ще ни познаете по това, че ще отстъпим място в автобуса, ще ви направим път с колата, ще задържим вратата след нас, за да влезе още някой, ще се свием с леко глуповата усмивка, за да се разминете с нас на тесния тротоар и всякакви такива малки жестове, които ще направим с удоволствие и без капка доза досада, защото сме щастливи от живота. Винаги сме усмихнати, вежливи и щастливи от живота, защото предната вечер сме подбрали внимателно какво ще хапне нашият мозък и нашият стомах. Започнали сме с подбора на добра компания, което понякога означава, че сме останали сами със себе си, подбрали сме филма или книгата за вечерта, подбрали сме и любимите неща, с които глезим стомахът. Това са простички неща, захранващи душата ни с позитивни емоции. Емоции, които биха били точно обратното ако не сме в правилната компания, не положим усилие, а ядем каквото ни пльоснат в чинията и подхвърлят на масата и ако заспим на дивана, докато по телевизора бълват негативизъм по новините, а рекламите ни напомнят как единственото нещо, от което имаме нужда са дамски превръзки и лекарства против запек. Разбирам ги тези деветдесет процента от хората... и аз не бих се чувствала добре с техния начин на живот. Иска ми се да им помогна във всекидневните малки и простички, но в същото време ключови, решения за позитивна душевна диета. Обикновено диетите и радостта не вървят ръка за ръка, но в този случай мисля, че нещата са пряко свързани. Защото диетите и радостта са две много здравословни неща, нали така?
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
4 | 0 |