Последните разкрития около съдържанието на храните, предлагани на родния пазар, ме накараха да потъна в дълбок размисъл относно БДС, рекламите, етикетите и стоките в магазините.
Реших да вляза в ролята си на любител-икономически психолог и да си спретна една акция, която за съжаление не мога да озаглавя "Пилетата" - Агенцията по храните и Комисията за защита на потребителите вече ме изпревариха.
Като всеки купувач днес и аз ценя времето си. Липсата на време, правенето на т.нар. обичайни покупки са част от основните характеристики на потреблението. По определение обичайните покупки са онези банални неща, които още преди да сме влезли в магазина знаем, че трябва да купим – марката ни е ясна, както и точно в коя част на магазина се намира желаната стока. И така в рутината пропускаме да прочетем малките буквички на етикета.
Изведнъж се оказва, че любимият ни хляб изобщо не е хляб, а е някакво сложно-назовано-хлебче. Сиренето не е сирене (по-вероятно тебешир), а кренвиршите или саламът, който помним от детството, всъщност са соеви вкусотийки, деликатесни продукти и т.н.
Давам тези примери, защото до скоро, въпреки че бях запозната с БДС, изобщо не се замислях за НоВ пОгЛеД върху старите продукти.
Опаковките и етикетите отдавна вече не са средство за реклама, а за информация. В повечето случаи. На доста от опаковките от шоколад, например, са дадени калориите, които има какаовото удоволствие, а с мини цифричка отстрани има ½, тоест за половин опаковка от не знам колко си грама. И дипломата за висше образование не би помогнала за изчисленията.
Същото важи и за рекламите. Колкото и да ги избягваме, те се прокрадват в съзнанието по периферни пътища. Но и рекламите вече не са същите, името не се споменава при доста продукти, само марката. Пред погледа на зрителя се разкрива една красива картина, в която се залага на носталгията – вкусът от миналото, или се обещава удоволствие. Идеята, че това е салам, кренвирш, сирене или пиле без 44% съдържание на вода, сама се появява и остава като нагласа. Просто така функционира човешкият мозък и маркетинговите специалисти добре знаят това.
Колкото до БДС, наистина се надявам стандартът да се прилага. Едно е сигурно обаче – така поне ВиЖдАмЕ някои нЕвИдИмИ до скоро съставки.
| 5 | 0 |
