Необятен океан от дрехи, в които плуват всякакви цветове и материи, а гмуркането в търсене на скритото съкровище е специален ритуал. Носещ удовлетворение и тайно задоволство - от намереното, било то и коренно различно от търсеното. Пазаруването на дрехи "втора употреба" не е просто харесваш-мериш-плащаш, това е специално отделено време, в което с кеф разглеждаш /често безцелно/ и винаги си намираш нещо като за теб. Чиста доза късмет, а ако го имаш се преобразува в чиста доза удоволствие.
И макар общоизвестното схващане, че в България няма култура на second hand пазаруване, а обществото предпочита лъскавото и издига известната марката на пиедестал, то всъщност въпросната шопинг алтернатива е избирана от все повече съграждани. Дрехи, носени по другите географски ширини и достигнали до българския пазар, за да намерят своя втори живот. Противно на предложенията на битпазарът, стоките не са менте. Не носят наименования Naik, Reebock, Adibas, Disel, защото в никакъв случай не са имитации. Напротив. В добрите second hand места предлагат бутикови дрехи, които са с високо качество и подлежат на по-фина обработка. Цената, естествено, е плашещо ниска. Такава, че да се усъмниш дали няма някой скрит кусур, типично по нашенски. Малки, но с големи предложения магазини в София има в района на малките пет кьошета - на улиците "Шести септември", "Хан Крум", "Неофит Рилски" се намират няколко такива. По-големи и масово посещавани магазини са известните "Мания", "Шик-шик","La Fiesta” , както и няколко добре заредени места около гарата. Естествено, съществуват редица други, разпръснати из града.
Защо "втора ръка"?
Колкото по-широко скроен е човек, толкова по-лесно се лишава от предразсъдъците си. Видът на купчина намачкани дрешки или наблъскани една до друга закачалки не е изкушаващ. Купувачът трябва да има въображение. "Това ще се изпере и с онзи лилав колан ще изглежда чудесно." За 0.50лв. "А този цветен топ на United Colour of Benetton изглежда като чисто нов!" - на цената на един обяд. Освен стари парцалки, тези магазини крият в себе си и красиви облекла, загубили интереса на предишния собственик. Когато попаднеш на нещо уникално, наистина знаеш, че е такова. Защото това не е онази колекция в мола, от която има във всички размери по няколко броя. Бройката е единична - специално за теб. Моментът на задоволство е пълен, а дойде ли ред за заплащане - направо неописуем.
Историята
Идеята за повторно използване на дрехи се заражда през 70-те годни на 20-ти век. Създава се международно движение с благотворителна цел, познато като "Дрехи от хората за хората". И до днес магазини в Европа и зад океана носят това име и се радват на голям брой посещения. Извън границите на страната ни този начин на пазаруване е широко разпространен, та дори предпочитан от средния клас. Специалисти обясняват този избор с факта, че богатите изхвърлят хубави дрехи с 20% износеност. За да се намали свръхпроизводството и вредните емисии в атмосферата, останалите хора могат да "оползотворят" останалите 80%. В корените на "преизползването" е заложена една разумна еко идея. Идея, която май само на родна земя се тълкува толкова грешно и безумно от голяма част от населението.
Схемата
Всичко започва от Червения кръст. По-заможните даряват дрехи, които биват продадени на фирми износители, а със събраните средства се "създава" благотворителност. Друг подобен вариант е църквата, а схемата е същата. Внася се най-вече от Италия, Америка, Дания, Норвегия, Франция, като тези от Западна Европа и Америка задължително трябва да имат сертификат за дезинфекция.
За всеки влак си има пътници, за всеки магазин - клиенти. Онези, избрали да възродят старата дреха в името на шепа стотинки и едно изпиране, поздравявам. Качеството не се крие в напарфюмирания магазин с лъжливо "Намаление", което всъщност отново ви коства повече, отколкото реалната стойност на дрехата. Нейният чар не е в скъпата комерсиализирана перфектност, в автентичността ѝ е.
| 64 | 0 |
