Аз ❤ България

Най-лесно е да разказваш какво не обичаш в България. Но няма смисъл. Всички знаем каква е действителността и какво ни коства справянето с нея. Затова пък решихме да се помъчим малко повече и да погледнем от добрата страна. Да, такава има. А България не е само разруха и селяния, тя е погледът на майка ти и прегръдката на бащата ти. Тя е още куп неща, които изпълват живота със смисъл.

Първо, територията на страната предлага един чудесен климат. Нека си го признаем, имаме си цели четири сезона, които не ни тормозят с климатичните си особености. Не познаваме яростта на природата, така както я познават в много други страни далеч оттук. Лятото се оплакваме от високите температури, зимата - от ниските, но недоволството си ни е народна черта. А знаем, че винаги може да бъде и по-зле.

А като стана дума за природа, няма как да не споменем и красотите на нашата. Шумът на черноморските вълни бушува в ушите ни с повишаването на температурите, а чистият въздух на българските планини ни придърпва към себе си след всеки напрегнат ден. Освен това туризмът у нас е сравнително евтин. На къмпинг можем да изкараме максимално време с минимални средства, а за онези, които обичат да спят на меко, при по-ранна резервация почивката в хотел излиза без пари.

Нощният ни живот също не е зле, стига да знаем къде да ходим. За всеки вкус си има място. Чужденците разказват, че не са виждали друга нация, която да се забавлява толкова необуздано. Ние го правим като за последно, всяка седмица. Щом ще е за парти, пари ще се намерят. Нали само това ни остана след 48-часовата работна седмица. Вече и международни изпълнители идват да пеят тук. Дали и тяхната банкова сметка е намаляла или те намалиха стандартите си, не знаем, но пък можем само да се радваме на посещенията им.

Гордеем се и с българските таланти. Много са! Във всички сфери. Жалко е, че парите, отделени за изкуство от държавата, са недостатъчни, за да се развива то. Затова пък ние можем да ги подкрепяме като посещаваме родните пиеси, концерти, спектакли, изложби и изобщо всичко, що е дело на родния артист. Този месец ще ви припомняме всеки ден за културните събития у нас. Обещаваме!

Няма как да пренебрегнем и родовата си памет. Тук сме хора, тук сме израснали. Винаги съм се чудила на онези, които напускат родината. Не ги ли атакуват натрапчиви спомени, когато затворят очи там, където са отишли, за да преуспяват. Не им ли се пълнят със сълзи очите, когато знаят, че са оставили дом и семейство, за да се борят с живота някъде навън. Човек е там, където е сърцето му, а не където се налага да бъде тялото му, за да изкара някой лев отгоре. Моето сърце е там, където за пръв път одрасках колената си, където с години разхождах кучето си, където всяка зима се пързалях с чувал по извънградските склонове. Обичам спомените си, сигурно и емигрантите ги обичат, но вместо сладка носталгия, им носят тъга. Звучи мазохистично да избягаш от родината.

Българи, в България не е лошо. Омразата към родния дом не е градивна, а саморазрушителна. Руши вашия характер и живот. Най-лесно е да роптаем срещу мизерията и да се оставяме на самовнушението, че друг ни е виновен. Ама не. Ние сме си. Затова по-добре вместо да говорим какво има в чужбина и как живеят хората там, да насочим мислите си към тук и сега. Току виж от говорещи се превърнем в действащи.