Епизод 1: Представяне
Епизод 2: Решението
Епизод 3: Женени съквартиранти
Епизод 4: Децата
Епизод 5: Приятелите
Епизод 6: Другата
Епизод 7: Родителите
Епизод 8: Усещане за свобода
Епизод 9: НЕдостойните
Епизод 10
Винаги съм смятала, че любовта не може да си отиде. Тя просто се трансформира – в доверие, признателност, привързаност... Споделял си толкова много с даден човек, че не би могло друг да те разбира и познава така добре. Дядо ми е болен от рак. На по 83 години са двамата с баба. Не го беше виждала седмица и му е казала по телефона, че го обича. 65 години са заедно. Това не е любов. Това е срастване.
Но показва, че любовта не си отива.
Моята любов към съпруга ми също не е изчезнала. Претворила се е основно в загриженост. Пишейки това осъзнавам, че с времето се е случвало точно това – отишли са си страстта, желанието, нуждата от близост и споделяне. После погазихме доверието и остана основно това с грижите. Нашият избор беше да престанем да си пречим.
Защо разсъждавам над това ли? Защото е време ви разкажа за Дея и любовта като Отговорност и Дълг. При това не към съпруга, а към родителите.
Дея е едно дете. Майка й не е пожелала да има друго, заради мъчителното раждане, което е преживяла. Дали причината е тази, или има и друга, по-съществена, ние не можем да знаем. Можем само да предполагаме. Но пък отношението на родителите й към нея е такова, че на моменти я принуждава се пита дали не е осиновена.
Амбициите им за нея са големи. И двамата са хора с по няколко висши образования и научна кариера. Дъщеря им обаче не избира нито един от утъпканите пътища, които могат да й предложат. Тяхната реакция е постоянно недоволство, което достига пика си, когато тя решава да се омъжи. 8 месеца, след като ражда първото си дете.
Низ от малки революции, които обаче не довеждат до желаното освобождение. Деяна и до ден днешен продължава да живее в къщата на мама и тате. Дълбоката причина да се омъжи – да се махне от пряката опека на родителите – така и не става действителност. Второто дете се ражда година и десет месеца след първото и довършва идеалната визия на прекрасно семейство. Къща, двор, съпруг, две деца... и родители на първия етаж. При това двата етажа дори не са отделени с различни входове и външни стълбища.
Съпругът се превръща в класически "заврян зет" - несигурен, изпълнителен, нерешителен. С годините първоначалното неодобрение от страна на майка й и баща й прераства в разбирателство и симпатия. Нейните молби да се изнесат на квартира или да направят каквито и да е стъпки към самостоятелност, лесно биват оборвани – от три страни.
Последиците? Тийнейджърът бунтар се превръща в зряла жена с подобно поведение. Съпругът постепенно се превръща просто във фигура за пред хората. Идеалният зет у дома, доброто момче, която тя няма право да напусне, защото някога е казала, че без него кракът й няма да стъпи в къщата. Нищо, че от години Дея е човекът, на когото семейството се крепи финансово. Неговата работа, освен че не е доходоносна, е и свързана с прекомерно отсъствие от дома. Често няма време за децата си, но като е с тях е наистина грижовен баща. И така към списъка с НЕвъзможностите за раздяла се добавя и този факт.
Преди малко повече от година тя реши, че повече не може да продължава да живее така. Но в този период майка й започна да се чувства много зле и след поредица изследвания стана ясно, че е болна от рак. За съжаление твърде късно, за да може състоянието да бъде овладяно оперативно.
Ще се опитам накратко да ви опиша живота на приятелката си към момента. Отгледана в семейство с доста патриархални разбирания, непрестанно набеждавана, че не се вписва в общоприетите норми, сега тя иска и да се разведе. Но не може. Не, защото съпругът й не желае (с него се разбраха още миналата година), а защото (цитирам): "Това ще убие майка ми!"
Може би в началото обърках. Не трябваше да казвам, че ще ви разкажа за любовта като отговорност и дълг, а за дълг и отговорност, които ТРЯБВА да бъдат трансформирани в любов, иначе не могат да се понесат. Защото сега Дея живее под един покрив с майка си, за която трябва да се грижи и която намира сили непрестанно да й повтаря колко много я е разочаровала и какъв егоист е. С баща, чието състояние също се влошава на моменти от недоспиване и тревога. Със съпруг, който е все така слабохарактерен и неспособен на самостоятелни решения и деца, които обожава и които все пак трябва да растат с някакво усещане за обич, сигурност и топлина.
Искам да се опитате да си представите как изобщо може да се случи това в дом, в който никой не желае да се прибира.
И така – любовта не си отива. Тя се трансформира – в болка, гняв, недоверие и покорство. В дълг и окови.
Всичко това няма как да го видите, ако днес се запознавате с Дея. Ще срещнете ведър поглед, широка усмивка, две прекрасни слънца, които води за ръце и с които се смее звънко по улицата... Ако са четирима, ще срещнете прекрасно семейство, най-вече поради факта, че неговата любов към момента се е превърнала в желание да й осигури поне някакво спокойствие, а нейната – в благодарност, че е съпричастен към ситуацията и продължава да живее при нея, заради състоянието на майка й. Там вече няма сили за спорове. Но пък е пълно с усмивки, надежди за бъдещето и с планове, свързани с децата.
Защото животът бил това, което ни се случва, докато си правим други планове.
А междувременно Дея се развежда.
Наясно съм, че всяка история ви звучи почти филмово. Но ако се замислите – всички сценарии са взети от истинския живот. Обещавам, че ще стане по-весело, след мноооого мъничко още ;)
Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!
Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 79 | 2 |
