Епизод 1: Представяне
Епизод 2: Решението
Нали не мислите, че човек решава да се разведе след 7 годишен брак току-така? Да не говорим, че моят съпруг е идеален – мълчалив, с добра работа, носи всичките си пари у дома и, както казва баба - не пие, не бие и не ходи по жени. Какъв ми е проблемът тогава? Към горния списък прибавяме и Не ме обича.
Проблемът не се корени в онзи път, когато го хванах в крачка с приятна девойка. Не. Проблемът е, че ние винаги сме живели в различни светове. И въпросната девойка донесе добра доза отрезвяване и за двама ни.
Разбирате ли, масово семействата живеят в Матрицата – приятна двойка, възпитани деца, къща, куче/котка/рибки, работа, у дома, телевизор, 1 час разменени фрази около децата и гръб в гръб на спалнята. Почивки с други семейни приятели, които поддържат същото клише. Вечер разделението мъже – жени е пълно. Едните се събират на чашка, другите – клюкарят за общи приятели и смучат мента със сметана. Мъжете гледат футбол, а жените въздишат по последния нашумял еротичен роман, с тайната надежда някой да се сети поне да разнообрази секса (когато изобщо го има).
Само докато го пиша и ме полазват тръпки. Но да напуснеш тази схема никак не е лесно. Всички "щастливо женени" всячески се опитват да те натикат обратно в кюпа, защото... "Абе ти какво очакваш? Я се огледай – имаш перфектното семейство". Да, онова, в което съм съпруга, домакиня и майка по БДС. Само не са ми сложили бандероли и отличителни знаци.
Семейство, в което получавам цветя по празници, ресторант по празници, секс по празници. Мога да наредя идната година по календара, само като гледам почивните дни. Знам кога ще отидем на почивка, кога ще отделим 4 дни за родителите му, други 4 дни за моите родители, кои други роднини ще срещнем по време на престоя си на едното или другото място... Знам и кога ще поканя гости. Никаква спонтанност. Никакви изненади. Никакви емоции.
По някое време установяваш (гледайки филм, в който има романтичен диалог), че живееш с ехото: "Обичам те!" "И аз"; "Хубав ден и целувки" "И на теб"; "Липсваш ми" "И ти на мен".
Някои казват на това "рутина". Аз го наричам безхаберие.
Не обобщавам. Убедена съм, че има семейства, които живеят по друг начин. Виждала съм такива. Да, повечето са с втори бракове, но фактът, че ги има, показва, че взаимността и вниманието към партньора не са имагинерни величини.
Към момента смятам, че битовизмите и стандартното кръгово ежедневие не са единствените виновници за раздялата. Има един критичен момент и той е: "Да, ако сега направя това по този начин, ще обърна посоката на движение. Но не искам". Неизбежното идва тогава, когато повече не намираш смисъл да говориш, да търсиш решения и да изслушваш отсрещната страна.
При нас нещата се случиха лесно. Класически скандал, породен от родителски мнения, прераснал в размяна на реплики по повод чувствата ни един към друг. Класификация на термините уважение, достатъчно внимание и любов от две различни гледни точки и в края:
- Искаш ли да не се мъчим повече?
- Не съм съгласен, но ти явно си го решила.
- Не съм го решила, но току-що всъщност го реших.
- Добре. Аз влизам да се къпя.
След последната реплика бях вкаменена. Чувствителната ми женска душа бе очаквала поне репликата: "Недей, ти си жената на живота ми".
Реалността обаче плъзна длетото си по тялото ми, заби го на две-три места в областта на сърцето и го остави до краката ми, за да продължа сама, ако имам сили. Вярно е, че отдавна бях приела факта, че съм необичана. Но чак пък толкова...
Аз ли? Не плача. Просто режа лук. Отвътре ми е празно и много, много леко. За пореден път взех решение вместо него. За последен път взех решение вместо него.
Така започна раздялата, която продължи 6 месеца.
Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!
Ако искате да следите отблизо новата ни рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 274 | 3 |
