Отглеждането на дете би могло да бъде истинско предизвикателство и за най-смелите родители. Комуникацията с него пък е в основата на изграждането му като личност. Ето защо е много, ама много важно да внимавате как и какво казвате на своя малчуган.
Разбира се, че има реплики табу, които и най-лошите майка и татко едва ли са казвали някога на наследниците си. "Ще ми се никога да не бях те раждала” или пък "Ти си причината да се разведем” са твърдения, които биха оставили дълбока следа в детското съзнание. Ала има и други неща, които просто не трябва да казвате на малкото си съкровище, ако искате да си стоите в графата "добър родител”.
"Ти винаги...” или "Ти никога...”
Тези реплики са в състояние да съсипят каквато и да е връзка, какво остава за крехките отношения между родител и дете. Подобно изказване изкушава със силата на обвинението, което носи, ала бъдете внимателни. Тези обобщения биха могли да се загнездят завинаги в съзнанието на малчугана и заради тях той да не се справи с някои основни житейски трудности. Вместо "Ти винаги си забравяш учебниците в училище!”, му кажете "Забелязах, че си забравяш учебниците в училище. Какво можем да направим, така че да се подсещаш да си ги взимаш обратно към вкъщи?”.
"Защо не си като брат си/сестра си?!”
Груба грешка. Сравнението между децата е полезно донякъде, но постоянното натякване на едното ви дете, че е по-лошо от другото, има ужасни последствия. Естествено е между братята и сестрите да съществува духът на съревнованието и не е нужно да наливате масло в огъня. Да не говорим, че е безумно да се очакват еднакви интереси, успехи и умения от всички деца в едно семейство. Вместо да казвате на децата си, че друг е по-добър от тях в нещо, им покажете, че се гордеете с нещата, които те правят добре. Окуражавайте така всичките си наследници, дори можете да им казвате шеговито "спортистът”, "математикът” или "писателят”.
"Не се притеснявай, всичко ще бъде наред”
Чудили ли сте се къде бъркате, когато успокоявате нервното си дете? Ако му казвате да не се притеснява, то през неговите очи пренебрегвате чувствата му. От друга страна, когато му кажете "Не се ядосвай!” или "Спри да плачеш!”, не решавате проблема, а говорите от високата кула на възрастните. Вместо това, попитайте детето си: "Виждам, че се притесняваш. Ще ми кажеш ли какво те тревожи, за да го обсъдим и да видим, дали трябва да се притесняваш по този въпрос?”
"Защото така!”
Това е същото като "Мамо, татко - това е положението!” или "Не ме мамосвай!”. Когато детето ви пита защо сте му забранили нещо или се опитва да възроптае срещу прибързаното ви решение, сигурно не ви се дават обяснения. Ала така установеният контрол обърква детето ви, като го кара да свиква с мисълта, че неговото мнение е без значение. Положете усилия да му обясните разумните аргументи на своето решение. А ако липсват такива - по-скоро обмислете наново издадената заповед.
"Това не се прави така. Дай на мен!”
Помолили сте детето си за нещо - например, да сипе супата за обед. Имате нужда от помощта му, но когато то направи и съвсем малка грешка, го лишавате от възможността да се почувства полезно. Ако обаче не се научи от грешките си, никога няма да сипва супа (или да прави качествено каквото и да е), пък и инвестицията - накапана покривка в случая - си заслужава, щом като вашият наследник ще умее нещо ново, без да се нуждае от чужда помощ.
| 285 | 2 |
