Те идват от размирен Ирак, от ислямска република Афганистан, от руините на Сирия. Те бягат от бедността и смъртта, която е на всяка крачка в голяма част от Африка. От смъртоносните "лапи” на Ислямска държава и въоръжени конфликти, които по никакъв начин не са тяхна лична битка.
Те са бежанци. Не терористи. Не крадци на работни места. Не престъпници. Те са като мен и теб. Вярващи, не фанатици. Уважаващи културата си, не забулващи лицата си в името на размътен разум вследствие на религиозен фанатизъм.
В стремежа си да бъдем обективни по темата, се постарахме да ви разкажем различните истории на бежанците в България. Направихме го в рамките на рубриката ни Присъда "Бежанка”. Представихме ви нагледно как изглежда монотонното ежедневие в бежанския лагер, но също така ви срещнахме и с хора извън него.
По данни на Държавната агенция за бежанците в момента в бежанските лагери в страната има малко над 3570 бежанци, от които около 2600 са сирийски граждани. Статистиката обаче не обхваща бежанците, които живеят на самостоятелен адрес. Търсещите закрила хора по света обаче не са просто сухи данни, които трябва да бъдат отчитани в края на всеки месец. Именно затова се заехме отново с работа по темата.
Миналата седмица ви запознахме с Янк Бари: Филантропът милиардер с колоритна биография, който ни разказа защо помага на сирийските бежанци в България чрез благотворителната си организация Global Village.
И сега предстои, както ви обещахме, да ви заведем в една от къщите, в които организацията настанява бежанци от лагерите, осигурявайки им един по-добър живот. Сградата се намира в Градоман - квартал в южната част на град Банкя, Софийска област. Освен нея миналата година милиардерът купува хотел в село Нареченски бани.
Къщата за бежанци в Банкя
Триетажната постройка е сравнително изолирана от останалата част на града. По думите на Весела Величкова, която е представител на Global Village в България, е трудно да се намери наемодател, който да е съгласен в неговата къща да бъдат настанени бежанци. В повечето случаи, когато разберат за какво става дума, те отказват да сключат договор за наем с организацията.
Къщата е оградена с голяма бетонна стена и, противно на очакванията, няма охрана. Бежанците сами се грижат за реда и спокойствието във временния дом, който обитават. Организацията на канадския милиардер поема разходите по наема, храната и сметките. Освен това си сътрудничи с Организацията на обединените нации, която понякога прави проверки на условията за живот в къщите.
Още на входа ни посреща Билал - първият ни събеседник, чиято история ще разкажем в настоящия материал. Въвежда ни в огромния двор и веднага виждаме няколко деца, които играят и тичат наоколо.
В деня на посещението ни (20.03.2015 г.) в къщата има 25 души от Сирия и Иран, от които девет са деца. Очаква се на следващия ден да пристигнат още 12. Всички те, преди настаняването си в къщата, прекарват различно по продължителност време в някой от бежанските лагери в страната.
По данни на организацията, по-голямата част от бежанците решават да напуснат България веднага щом получат статут. Най-дългият престой на бежанец в къщата е около девет месеца. Тези, които остават по-дълго, обикновено имат проблеми с получаването на статут.
Затова и много малка част от тях желаят да учат български - това са най-вече децата, които разнасят със себе си шаблони на българските буквички и се стараят да ги изпишат максимално точно. Езикът е труден, а бежанците нямат много контакти с местните, с които биха могли да практикуват наученото. За проблеми между гражданите и бежанците не може и да става дума, твърдят търсещите убежище.
Билал и неговите деца са едни от малкото, които се стараят да научат езика ни. Сириец е, от Алепо, и в къщата се явява като отговорно лице - останалите му имат доверие и се ползва с тяхното уважение.
В България е от година заедно със семейството си - съпругата си и трите си деца. Всички вече имат хуманитарен статут. Преди да бъдат настанени в къщата, прекарват известно време в бежанския лагер в Харманли. Билал казва, че там ситуацията е много зле, а самите условия за живот не са никак добри.
"Когато ние бяхме в лагера, всяко семейство обитаваше отделна стая. Сега чувам, че в една стая настаняват по повече от едно семейство. Което не е приемливо. Не е човешко хора, които бягат от война с единствената цел да се спасят от неизбежната смърт, да бъдат поставяни в такива условия”, смята Билал.
Преди да попадне в България, семейството живее две години в Ливан, но не в бежански лагер, а на самостоятелен адрес. Причината, която ги кара да напуснат граничната на родината им държава, е въоръжената атака, в която попадат.
"Съпругата ми се озова изключително близо до хвърлена бомба. След тази случка решихме да бягаме. Отидохме в Турция и от там - в България.”
Билал в България
Според Билал в България няма бъдеще за бежанците: "Откакто съм тук, се опитвам да намеря някакъв шанс за добър живот. Но, да ви кажа честно, напоследък все по-често започвам да се замислям дали да не заминем”.
Казва, че ако бяхме разговаряли с него само преди месец, никога нямаше да чуем тези думи. Тогава все още се бори и вярва, че в България има шанс за добро бъдеще. Знае, че може да намери работа в България, но според него не става въпрос за това.
"Всички бежанци са принудени да започнат живота си отначало. Знаете ли колко е трудно това? Тук те няма как да продължат живота си от там, където са го оставили преди да напуснат родината си. Голяма част от нас заминават за Германия в търсене на път към един обикновен и по-спокоен живот. Мисля, че ако имам възможност и аз бих го направил.”
Това, което тревожи все по-голяма част от бежанците в България, според Билал, са събитията, които се случват на картата на Европа. Споделя с нас, че има сигурна информация за случаи, при които чужденци с бежански статут не успяват да напуснат страната, въпреки че имат това право.
"Румъния и Унгария затвориха границите си дори за бежанци с бежански статут. Просто не ги допускат на своя територия. Което е нарушение на редица международни закони, сред които е Женевската конвенция.”
Събеседникът ни споделя, че се е срещал и със самия Янк Бари, който посещава къщите за бежанци, когато е в България. Смята, че той върши едно наистина добро и изключително благородно дело, помагайки на сирийските бежанци.
"Осигурява ни всичко, от което имаме нужда - храна и подслон. Когато имаме нужда от нещо, знаем, че трябва да поговорим с него и той ще чуе онова, което имаме да му кажем. Не съм чувал за някой, който да прави това, което Янк Бари прави за бежанците.”
Така изглеждат спалните в къщата
Билал разказва за живота си в Сирия. Спомня си с носталгия за отминалите дни. "В Сирия имахме всичко. Имах много добра работа - заемах отговорна позиция в голяма компания - бях началник на 25 души.
Войната в Сирия продължава вече повече от четири години. А аз спрях да задавам въпроси. Не ме интересува кой ще излезе като победител от нея. Според мен всеки, който държи оръжие в ръце, е престъпник - независимо на чия страна се сражава и кого подкрепя.
Ситуацията в Сирия вече не може да се определи с гръмката дума "революция", която медиите много обичат да използват. Това е просто една луда война. Вече наистина не ме интересува дали Башар Асад ще остане на власт, или не. Искам просто страната ни да се върне в положението, в което беше преди тази кървава драма. Искам отново да живея в родината си - такава, каквато я познавам.”
С думите на Билал завършва първата част от нашия разказ. С историите на останалите бежанци, с които се срещнахме, ще ви запознаем следващата седмица. Дотогава - следете всичко, което се случва на нашия сайт, в страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 22 | 2 |
