Днес се навършват 20 години от смъртта на Кърт Кобейн. От деня, в който най-голямата гръндж икона се самоуби и попадна сред членовете на фаталния "Клуб 27" - многочислената група от световноизвестни музиканти и певци, които мистериозно са починали на 27-годишна възраст. Сред тях се нареждат имената на Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Джим Морисън, Ейми Уайнхаус...
И Кърт Кобейн, пред чиято памет днес цял свят се прекланя.
Кобейн няма нужда от представяне. Кобейн и трудно може да се представи. Малко или много, всеки е чувал за предимно отчаяното му отношение към живота, за хероиновата му зависимост, за превръщането му в рок звезда, заедно с Nirvana, за скандалната му връзка с Кортни Лав.
Като оставим настрана проблемите и тревожната му душа, Кърт Кобейн беше преди всичко добър човек. Многократно той е изразявал негодуванието и омразата си към всички, които се отнасят с презрение към различните.
По случай днешната кръгла годишнина, сме събрали на едно място някои от най-дълбоките размишления на прочутия музикант. В края на текста ще прочетете и трогателните редове от предсмъртното му писмо.
"Да мечтаеш за човека, който искаш да бъдеш, означава да пропиляваш човека, който вече си."
"Предпочитам да бъда мразен заради това, което съм, отколкото да бъда обичан заради това, което не съм."
"Приятелят не е нищо друго, освен познат враг."
"Упражненията те правят перфектен, но никой не е перфектен, така че защо да се упражняваш?"
"Не съм гей, въпреки че ми се иска да бях, само и само да дразня хомофобите."
"Ако някога имате нужда от нещо, моля не се колебайте да помолите някой друг преди мен!"
"Ще бъда музикант суперзвезда, ще се самоубия и ще си отида в пламък от слава, точно като Джими Хендрикс."
"Няма нищо по-хубаво от това да имаш бебе. Едно време лятната ми работа беше да отговарям за 30-ина деца на предучилищна възраст. Знаех, че когато имам дете, ще бъда на върха на щастието и наистина е така... Не мога да ви опиша колко се е променило отношението ми към света, откакто имаме Франсис. Да държа бебето си в ръце - това е най-добрата дрога на света."
Ето и част от последните редове, написани от ръката на Кобейн. Предсмъртното писмо започва с обръщение към въображаемия му приятел от детството.
За Бода:
Вече станаха твърде много години, откакто не съм изпитвал вълнение нито от слушането, нито от създаването на музика, нито от четенето и писането. Заради това чувствам вина, която не може да се опише с думи.
Например, когато сме зад сцената, когато светлините изгаснат и започне маниакалният рев на тълпата, не ми влияе по начина, по който се е чувствал Фреди Меркюри, който сякаш е обичал и се е разтапял в любовта и обожанието на тълпата - нещо, на което абсолютно се възхищавам и му завиждам. Истината е, че не мога да ви заблудя, нито един от вас. Просто не е честно нито към вас, нито към мен. Най-лошото престъпление, за което се сещам, би било да ограбя хората като се преструвам и се правя, че се забавлявам на 100%.
Опитах всичко по силите си, за да го оценя (и го оценявам, Боже, повярвай ми, че го оценявам, но не е достатъчно). Оценявам факта, че сме забавлявали и повлияли на много хора. Но явно съм един от онези нарцисисти, които оценяват нещата единствено, когато са си отишли. Твърде съм чувствителен. Имам нужда да бъда малко по-безчувствен, за да си възвърна ентусиазма, който някога имах като дете. Има добро във всеки от нас и мисля, че просто обичам хората твърде много – толкова, че това ме прави твърде тъжен. Защо просто не се наслаждаваш? Не знам!
Имам за съпруга богиня, която разпръсква честолюбие и съпричастност и дъщеря, която твърде много ми напомня какъв бях - изпълнена е с любов и радост, целува всеки човек, когото среща, защото всички са добри и няма да я наранят. И това ме ужасява до степен, в която едва функционирам. Не мога да понеса мисълта, че Франсис ще се превърне в нещастен, саморазрушаващ се, мъртъв рокер, в какъвто се превърнах аз.
Благодарен съм, но от седемгодишна възраст изпитвам ненавист към хората като цяло. Само защото изглежда толкова лесно хората да се спогаждат и да бъдат съпричастни. Само защото обичам и съжалявам хората прекалено много, предполагам.
Благодаря на всички ви от дъното на моя изгарящ стомах за писмата и загрижеността през изминалите години. Аз съм твърде непостоянно и раздразнително бебе! Вече нямам страстта, а спомнете си: по-добре да изгориш, отколкото да изгаснеш.
Мир, любов, съпричастност. Кърт Кобейн.
Моля те, Кортни, продължи напред заради Франсис.
За нейния живот, който ще бъде толкова по-щастлив без мен.
ОБИЧАМ ВИ. ОБИЧАМ ВИ
Поклон пред паметта на Кърт Кобейн!
| 52 | 0 |
