Всяка съвременна компания залага на съвместната работа. Моделът, състоящ се в командване и контролиране е поостарял и когато нещата се объркат вече се търси отговорност от целия екип.
Степента на осъзнаване на принадлежността към даден екип е обратнопропорционална на нивата на стрес, на които са подложени служителите. Така например, при стресова работна обстановка, хората са склонни да наведат глава и да обвинят всички останали за допуснатата грешка. Тогава се проявява манталитетът, характерен за вече отминали времена - "той го направи, те бяха, не съм аз" и т.н. Аналогично, когато стресът е в по-малки количества, вероятността провинилите се да кажат "ние направихме грешка", е голяма.
При стрес в съзнанието на човек се промъква спомена как са му крещяли когато е бил малък. Тогава подсъзнателната необходимост да се предпази взима връх над всички останали принципи. Все пак тези механизми са запаметени като работещи още в ранно детство. И, логично, трудно се изкореняват.
Мозъкът работи по следния начин: като дете със сигурност сте се забърквали в неприятности. Тогава тихомълком сте казали "Нямам представа как се е случило" или пък "Не бях аз" и сте изтичвали в стаята си, където сте се чувствали в безопасност. Тези безобидни лъжи са признак, че сте били уплашени от възможните последствия. Оттогава, при стресова ситуация, вашият мозък изпраща сигнали, че наближава опасност, и подсъзнателно отново бягате от отговорност.
Обучението на екипи да практикуват безопасен стрес е възможно решение на проблема. Това означава човек да осъзнае клишетата от детството си и да се справи с тях, вместо да им позволи да го водят.
Щом веднъж се отървете от детските си поведенчески тактики за защита и оцеляване, може да ги преобразите в по-зрял начин да се справяте със стреса. По този начин, независимо какво се е случило, ще станете по-отговорни и в екипната си работа.
| 0 | 0 |
