Бившият капитан на българския национален отбор по футбол Стилиян Петров направи една от най-личните си и тежки изповеди – за битката с левкемията, която едва не му отнема всичко. В интервю за Нова тв той разказва за месеците на болка, безсилие и страха, който е преживял по време на лечението.
По думите му химиотерапията постепенно изтощава организма му до краен предел. Най-тежък остава шестият месец, когато болките стават непоносими, а имунната му система практически изчезва.
"Съпругата ми ме влачеше от тоалетната до леглото", признава откровено Петров.
Сред най-болезнените спомени остава принудителната раздяла с децата му. В продължение на седмици ги виждал единствено през вратата на болничната стая. Именно тогава съпругата му се превръща в най-голямата му опора.
"Тя беше моят лидер. Тя шепнеше в ухото ми, че всичко ще бъде наред", споделя бившият национал.
От болничната стая на 17-ия етаж той наблюдавал живота отвън – усмивки, прегръдки и ежедневие, които в онзи момент му изглеждали далечни и почти недостижими.
Освен за най-тежката си житейска битка, Стилиян Петров говори и за футбола – за разликата между българската действителност и голямата сцена в Западна Европа. Според него професионализмът е най-важният урок, който е научил извън България.
"Когато излязох на голямата сцена, там се бориш със зъби и нокти", казва той.
Петров е категоричен, че във футбола на високо ниво няма място за компромиси – ако не поддържаш максимално ниво, бързо биваш заменен.
Въпреки десетилетията във Великобритания, той остава емоционално свързан с родината си.
"Аз винаги ще обичам България и винаги ще смятам, че България е най-красивата", заявява бившият капитан.
Той разкрива още, че през годините е получавал нееднократно предложения да влезе в политиката – включително за депутат и министър на спорта, но винаги е отказвал.
Според него подобни предложения понякога звучат като "подигравка с българския народ", а самият той никога не се е виждал в такава роля.
| 0 | 0 |
