Ако сте съвестни ползвателки на по-популярната част от интернет и литературата за личностно развитие, сигурно сте запознати с онази хипотеза, според която различните половини от мозъка отговарят за различни черти от човешкия характер. Тя гласи, че хората могат да бъдат с "ляв" или "десен" тип мислене. Казано по-точно, онези от тях, които разчитат в по-голяма степен на лявата половина от мозъка си, са по-логични, аналитични и педантични, докато боравещите предимно с дясната половина от сивото си вещество са креативните, спонтанни и субективни натури. Страхотно, но вие не сте кукли Барби и всеки, който приема тези идеи за чиста монета, сериозно подценява сложното устройство и комплексния начин на функциониране на човешкия мозък.
Един съвсем пресен пример за това е публикуваното през 2013 година изследване на университета в Юта1, в което взимат участие над 1000 души на възраст между 7 и 29 години. Мозъците на тези хора са сканирани с помощта на ядрено-магнитен резонанс с цел да бъде измерена тяхната функционална латерализация, тоест - специфичните умствени процеси, случващи се в едната или другата половина на мозъка.
В крайна сметка се потвърждава научният факт, че отделните зони в мозъка отговарят за различни дейности. Така например, за езика "се грижи" предимно лявото полукълбо, докато вниманието е "проблем" по-скоро на дясното. Въпреки това, учените не успяват да идентифицират наличието на отявлени "ляво" и "дясномислещи" хора.
Но как тогава интернет е пълен с толкова много тестове, които ви причисляват към един от двата вида? Някои учени подозират, че този мит е възникнал още през ХІХ век. По това време техните далеч по-малко учени колеги откриват, че увреждането на конкретна част от мозъка води до загуба на конкретни умения.
Концепцията се възражда отново през 60-те години на миналия век, когато невропсихологът Роджър Спери и колеги получават Нобелова награда за медицина. Неговата работа ясно демонстрира, че при прекъсването на връзката между двете полукълба на главния мозък, те престават да обменят информация помежду си, но запазват контрола си върху специфичните за тях функции2.
Привържениците на популярната интернет психология обаче взимат тези открития и ги раздуват до степента, която оставя много хора с впечатлението, че има ляво-доминантни и дясно-доминанти характери. Ако наистина беше така, едната половина от мозъка ни щеше да демонстрира непрекъсната завишена активност, а подобно нещо не е било наблюдавано досега в лабораторни условия.
И независимо от факта, че науката периодично отхвърля тази хипотеза, хората винаги ще бъдат склонни да възприемат себе си и околните в категории, класификации и генерализации, които са примамливо прости и забележително неточни.
В крайна сметка, никой не може да ви попречи да се мислите за волна дясномислеща пеперуда или за ляводоминантна дива на леденостудената логика, но недейте да се подценявате, допускайки идеята, че мозъкът ви работи само наполовина.
Използвани източници:
1. Nielsen JA, Zielinski BA, Ferguson MA, Lainhart JE, Anderson JS (2013) An Evaluation of the Left-Brain vs. Right-Brain Hypothesis with Resting State Functional Connectivity Magnetic Resonance Imaging. PLoS ONE 8(8): e71275. doi:10.1371/journal.pone.0071275
2. Уикипедия - Роджър Спери на 18 март 2014 г.
| 2 | 0 |
