Давате ли си сметка какъв процент от мислите и действията ви са напълно автоматични и несъзнателни? Мигането и дишането, например, не се случват със специално внимание от ваша страна. Сериозен дял от стандартното ви поведение, като изминаването на пътя до учебното заведение или до работа, като миенето на зъби сутрин и вечер, се осъществява на "автопилот", докато вие си мислите за телевизионни сериали, ядене и секс.
Когато се опарите на ютията, ръката ви се отдръпва от самосебе си. Нежеланието ви да се завирате в задънени улички и подлези нощно време не е плод на съзнателно решение. Картинките на котенца в интернет будят емоциите и възклицанията ви, без да се напъвате за целта.
Тоест, болшинството от случващото се в главата ви не изисква от вас вземането на решения. Работата на Баумайстер и колеги, за която ви разказахме в предходните части от поредицата, демонстрира, че поемем ли веднъж юздите, всеки акт с участието на волята отнема от ресурса за осъществяването на следващия.
Можете да си го представите като един недобре проектиран самолетен двигател. Докато летателният апарат се движи направо, той харчи изключително малко гориво. В момента, в който пилотът му промени праволинейната траектория, тогава енергоразходът на машината се покачва неимоверно и бързо редуцира времето, което тя може да прекара във въздуха. Ако самолетът не бъде върнат в режим на автопилот, тогава резервоарът му няма да може да бъде презареден и ще последва или принудително кацане, или нещо още по-катастрофално...
В реалния живот отклоняването от енергоспестовната траектория на човешката мисъл става с помощта на вземането на решения, устояването на изкушения, потискането на мисли и чувства, придържането към обществените норми. Всеки път, когато упражняваме някаква форма на самоконтрол, изчерпваме по малко от резервоара на своето его. А колкото повече "уморяваме" егото си, толкова по-трудно ни се удава управлението му в желаната от нас посока.
Тези от вас, които си спомнят експеримента, с който сложихме начало на настоящата поредица, сигурно все още се чудят какво е накарало отритнатите от групата студенти да се нахвърлят на бисквитките като прегладнели. Да се разбираш добре с останалите изисква усилия и в немалка степен т.нар. просоциално поведение се състои от постъпки, които изчерпват волята. Резултатите от въпросното изследване подсказват, че отхвърлеността от обществото отваря още по-голяма пробойна в резервоара на егото.
Остракизмът е болезнено изживяване. Думата произлиза от остракон - парчетата от счупени глинени съдове, с чиято помощ всяка година в древна Атина се е взимало решение за прокуждането на опасни за демокрацията граждани. Хората, и приматите, въобще, оцеляват и се развиват благодарение на групата. Нашите предци вероятно са просъществували не само заради способността си да избягват потенциално опасни за живота ситуации, но и заради естествената си склонност да формират общности.
В своя доклад от експеримента със студентите, Баумайстер и колеги пишат, че принадлежността към обществото е своеобразно сключване на сделка между теб и останалите негови представители. Ако се саморегулираш и не се държиш егоистично, тогава групата те награждава с правото да си част от нея. Нарушиш ли тази сделка, си вън.
Изследването предполага, че бидейки просоциален, човек очаква да бъде награден. Отхвърлените от групата студенти определено са почувствали ужаса на остракизма, без да са го заслужили. Тоест, те остават с впечатлението, че напразно са положили усилия да се саморегулират. Това несъответствие нанася лош удар под пояса на волята им и когато са изправени пред купата с бисквитите, не им остава нищо друго, освен да се гмурнат в нея.
Други изследвания демонстрират, че когато се почувстваш отлъчен и нежелан, тогава губиш способността си да решаваш пъзели, желанието си да се кооперираш, мотивацията си да работиш и ставаш по-склонен да пиеш, да пушиш и да вършиш разни други саморазрушителни неща. Отхвърлянето е прът в спиците на самоконтрола и определено е едно от многото неща, които могат да уморят егото още повече.
Направете още една крачка назад към идеите на Фройд. Възможно ли е в крайна сметка неговите абстрактни концепции за То, Аз и Свръх Аз да се потвърждават от всички онези научни експерименти, които разисквахме до момента?
Работата е там, че науката не приема лесно разни идеи, които не могат да бъдат измерени, и упорито се опитва да разбере какво всъщност се изчерпва, когато говорим за мъгливи неща като его, воля, самоконтрол и други подобни. Засега много от сведенията, с които разполагаме, сочат в една много, много любопитна посока.
Ако искате да разберете коя е тя, очаквайте заключителния материал от поредицата "Умореното его", който ще излезе следващия четвъртък в Jenite.bg. За да не го изпуснете, станете част от Jenite.bg във Facebook
Използвани източници:
1. Baumeister, Roy F. Tierney, John. "Willpower: Rediscovering the Greatest Human Strength" The Penguin Press, 2011. ISBN 978-1-59420-307-7
2. Остракизъм - от Wikipedia на 12 февруари 2014
3. Baumeister, Roy F., C. Nathan DeWall, Natalie J. Ciarocco, and Jean M. Twenge. "Social Exclusion Impairs Self-regulation.” Journal of Personality and Social Psychology 88, no. 4 (2005): 589–604. [PubMed]
| 1 | 0 |
