Спомняте ли си вашия първи ден в училище? Аз да. При това много ярко. Бях много развълнувана, щастлива и нетърпелива. Да, може би днес училището е поизгубило малко от онова обаяние на "храм на знанието", но да прекрачиш за пръв път прага му все още е специално събитие.
Може би някои родители се вълнуваме дори повече от децата си и затова сме склонни да им вменим страхове, които нямат. Ето кои са основните притеснения и няколко съвета как да се справим с тях.
1. Детето ми няма да се чувства добре в непознатата обстановка.
Да бъдем честни – когато си толкова малък, огромната училищна сграда и дворът, пълен с деца, могат наистина да изглеждат плашещи. Преди да се наложи да се справяте със сълзите на хлапето в самия заветен първи учебен ден, отидете заедно да разгледате "грамадното туловище на училището" отвътре.
Ще е чудесно, ако можете да се запознаете и с класния ръководител, за да види детето, че госпожите от детската градина не са по-различни от тези в училище. Най-важното е да разговаряте и да не омаловажавате тревогите на първолака. Особено в нощта преди самия ден – пригответе всичко и разкажете за вашия собствен първи 15-и септември.
2. Детето ще се притесни, когато трябва да тръгна и да остане само в класната стая.
Това е малко вероятно да се случи. Вече имате голям човек, който осъзнава отговорността, която има всеки, тръгнал на училище. Е, може да поплаче малко, но това не би трябвало да е повод за тревога нито за вас, нито за него.
Обяснете му предварително, че в един момент родителите излизат, за да изчакат децата отвън. Този стрес обикновено е свързан само с първия учебен ден. Още на следващата сутрин поведението на детето ще е различно. Просто понякога суматохата и емоциите идват в повече на всички.
3. Аз ще плача и ще разтревожа детето.
Всички плачем, когато довчерашното вързопче сложи раницата и тръгне уверено към училищния двор. Предупредете го, че мама ще е много развълнувана, за да не се тревожи излишно от вашите сълзи. Поговорете си за нетърпението, с което вие очаквате този ден. Така няма да ви се наложи да виждате разширяващите се очички, пълни с въпроси, защото вашето пораснало дете ви е видяло да бършете тайно (или не толкова тайно) сълзи.
4. А ако детето ми не успее да намери приятели?
Това със сигурност е и негова тревога. Говорете за тези неща. Ако детската градина е била в друг квартал, ако в класа детето няма да има познати и "стари" приятелчета, няма нищо кой знае колко притеснително. В крайна сметка не можеш да познаваш всички хора по света.
В игрите, в общите занимания и предизвикателства се откриват най-верните другарчета. А времето в училище изобилства от такива случаи. Разкажете вие как сте се сближили с най-добрите си приятели и как сте правили номера на учителите.
Не се притеснявайте, че ще дадете лош пример. Рано или късно и вашето дете ще започне да нарича преподавателите с прякори и ще бяга от час. По-добре да знае, че и вие сте вършили всичко това, за да споделя с вас, а не да крие и да лъже.
5. Детето може да не хареса учителката.
Това вече би било сериозен проблем. В крайна сметка обаче, няма как да знаете предварително какво ще се случи. Ако отношенията между вашето дете и новата учителка не потръгнат, винаги можете да го преместите в съседен клас или дори в друго училище, ако се наложи. Защото за началния курс е важно преподавателят да даде добри основи – да предизвиква у децата желание да ходят всеки ден на училище и да им създаде полезни навици за учене.
Важно е още от самото начало първокласникът да споделя как е минал всеки ден. А на първата родителска среща ще си проличи и отношението на учителя към децата като цяло и към вашето в частност. Ако се появи проблем не отлагайте решаването му!
6. А ако не се справя с усвояването на материала?
Нека не забравяме, че в първи клас не се придобиват академични знания. Поставят се основи, които в повечето случаи вече са успешно положени още от детската градина. Детето ви вече знае буквите, а може би и срича.
Вие трябва да сте готови да помагате. Разбира се само, когато се наложи. Защото ако седнете още от първата седмица да висите над главата на ученика, той няма да свикне да носи сам отговорността за написаните (или ненаписани) домашни.
Първият учебен ден е предизвикателство за всички, но нека признаем – вълнуващо предизвикателство.
И още нещо: имайте предвид, че нещата доста са се променили от времето, в което ние тръгвахме на училище. Не се притеснявайте, ако някои от текстовите задачи в учебника по математика са ви неясни. Просто поговорете с класния. Или използвайте жокер "позвъни на приятел". Миналата година 3-ма души решавахме задача за първи клас на детето на приятелка. И всеки беше разбрал условието различно.
Усмихнете се и не забравяйте да купите цветя за учителките!
Ако този материал ви е харесал, ако искате да продължаваме да си говорим за предизвикателствата на гордото призвание Родител, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 12 | 0 |
