Това лято определено ще мине под знака на спорта. Няма начин. И докато всички са вперили погледи в красивите (или не толкова) мъжаги, които ритат усърдно по терените в Полша и Украйна, ние от jenite се впечатлихме от едно младо момиче. Убедени сме, че скоро ще представя страната ни на най-големите спортни форуми.
Тя се казва Карин Околие. Не, не е чужденка, просто името ѝ звучи екзотично, защото баща ѝ е нигериец. Карин е на 18 години и вече държи два национални рекорда – на 200 метра бягане в зала. Преди две години се нареди до най-добрите, класирайки се пета (също на 200 метра) на първите Младежки олимпийски игри, които се проведоха в Сингапур.
Сега Кари, както я наричат всички, се подготвя за участие на Световното първенство по лека атлетика за юноши и девойки старша възраст в Барселона. А ние скоро очакваме да я видим и при жените.
Виждаме се с Карин в столична сладкарница. Посреща ме с широка усмивка, и противно на очакванията, че спортистите се лишават от всичко, тя похапва сладолед. Признава, че не трябва, но това е най-голямото ѝ изкушение. Иначе не ѝ е особено трудно да се лишава – стреми се да ляга рано, избягва хляба и сладкото, но не може да устои на сладоледа.
Говорим си за началото, което в случая на Карин не е било никак леко. Започнала да се занимава с лека атлетика не по нейно желание, просто учителката ѝ по физическо настоявала да ходи по състезания. По това време Карин се занимавала с танци и идеята да стане атлет не ѝ се струвала примамлива. На последното състезание дори отишла "насила" през сълзи. Обаче победила... и се запалила.
"Хареса ми да печеля", отсича ясно и признава, че дори не помни точно в каква дисциплина се е състезавала. "Помня само, че бях толкова щастлива когато спечелих, че... това чувство не може да се замени с нищо друго. Нито с танци, нито с каквото и да е". И от този момент за Карин вече било ясно – спортът ще е бягане.
Така следват победи в различни състезания, на държавни първенства, национален рекорд на 200 метра, когато Карин се състезава при момичетата под 16-годишна възраст и преди година – пак на 200 метра вече при девойките, когато заковава хронометъра на 24,39 сек.
Последният рекорд е и победата, която до момента ѝ е най-мила. "Бях си поставила тази цел и се получи, и бях много щастлива. Не заради призовото място, а просто защото си доказах, че мога да го направя", споделя тя.
Разказвайки за състезанията и успехите си, Карин не спира да се усмихва. Но личи, че зад иначе по детски лъчезарното лице се крие шампионският дух на изключително целеустремен спортист. Момиче, което има амбицията да е сред най-добрите. Как иначе да си обясним, че подхващайки темата за Младежките олимпийски игри, заявява чистосърдечно: "Усещането да си пета не е като усещането да си първа", и споделя, че не е била доволна от петото място, защото знае, че може повече.
На пръв поглед парадоксално, Карин разкрива, че вече е престанала да си поставя конкретни цели по състезания. Мисленето, че трябва да пробяга еди колко си метра за еди колко си секунди я фиксира и ѝ пречи: "Новата ми тактика е да отида там и просто да се съсредоточа върху това, което правя – бягането, техниката и т.н., и те нещата си идват".
Престанала е и да бъде суеверна. Доскоро е носила червен конец, имала си е определени чорапи за 100 метра, за 200 метра, определено бюстие. Е, треньорката ѝ е вързала отново червен конец, но Кари мисли, че няма смисъл от него. "Реших, че тези неща не могат да ми помогнат и че каквото и да се случва само аз мога да си помогна, само аз, моите крака, моите ръце, моята глава... никакви други предмети", споделя тя.
В момента Карин се е съсредоточила върху тренировките и ученето. Учи в спортно училище и казва, че не ѝ е трудно да съчетава школото с атлетиката. Ходи и на английски, защото може би ще ѝ трябва, след като завърши – още не е решила в какъв университет да учи, но вероятно ще опита възможностите със спортна стипендия на Запад. Но, първо да минат Държавните първенства, Световното за юноши и девойки старша възраст в Барселона този юли... другото ще се нареди.
Ето какво още разказа Карои пред jenite.bg Пълно интервю с младата надежда на родната атлетика може да прочетете в sporta.bg.
Какъв режим спазваш? Трудно ли ти е да не излизаш от "правия път"?
Опитвам се да си лягам навреме, но не ми се получава. Съобразявам се какво ям. Не трябва да ям хляб, мазни храни. Избягвам ги, но понякога ми се случва да си хапна и такива неща (смее се). Сладкото ми е най-голямото изкушение – сладолед, шоколад...
Използваш ли хранителни добавки и какви? А може ли без тях изобщо?
Използвам хранителни добавки. Например, аминокиселини, които се взимат в подготвителния период. Те ти помагат да се възстановиш след тежки тренировки, тъй че ако искаш да се бориш за някакви по-високи резултати е немислимо без хранителни добавки. Няма начин.
Какво ти дава спортът?
До момента не мога да си представя живота си извън спорта, толкова съм свикнала. Дава ми първо много щастие, защото това е нещото, което обичам да правя и съм щастлива, че съм го намерила. Дава ми дисциплина, дава ми увереност, дава ми самочувствие дори, нови приятелства. Е, естествено, взима ми от свободното време, не мога да излизам вечер или да купонясвам с приятели, обаче това не ми липсва в никакъв случай. Аз не съм такъв човек.
Имала ли си момент, в който ти се е искало да зарежеш всичко?
Ами, разбира се. Миналата година например имах доста проблеми с летния сезон, защото се разболях, имах проблеми и със сводовете, с краката едни възпаления - много неща ми се насъбраха... с всичките тези тренировки. Защото за летния сезон бях тренирала ужасно много и в един момент като не се получи, бях направо съкрушена. Обаче реших, че не може без такива моменти, няма как.
А не си ли се изкушавала да водиш живота на своите връстници, да ходиш на училище, после да имаш време за дискотеки, купони?
Не. Не ми се струва интересно. Аз излизам с приятели, разхождаме се, ходим на кино, забавляваме се, както и останалите тийнейджъри. Обаче не мога да си представя това да го правя всеки ден, нон-стоп. Хубаво е от време на време да се разтоварваш така, но ако ти е ежедневие... това е нещо повърхностно, нещо, което всеки може да прави.
Какво правиш в свободното си време? За какво не ти стига то?
Много обичам да ходя на кино, да гледам интересни филми, да ям пуканки (смее се). Другото, което много обичам е да пазарувам с приятелки, обожавам да ходя по магазините, това ми е страст.
Суетна ли си?
Ами може да се каже, малко... в смисъл, аз не се виждам като суетна, обаче хората около мен, ето например леля ми твърди, че понякога прекалявам. (Тук се намесва лелята на Карин, която я придружава на интервюто. Не го казва в прав текст, но скептичната усмивка и две-три вметнати думи я издават – смята, че Карин понякога се заседява пред огледалото. И как да е иначе, все пак е млада жена.)
Полагаш ли някакви особени грижи за външния си вид?
Ами, да, но не прекалено – като всяко момиче. Използвам козметика. Грим – не бих казала. Зависи къде отивам. Ако отивам на стадиона, направо се оправям и излизам. Обаче, ако отивам на състезание, отделям много време на външния си вид. Въпреки че имам проблем с косата си. Опитвала съм се да я изправям, дори до миналата година много често я изправях, обаче първо, че е много изтощително – трябва да отида на фризьор и ми онема около 2-3 часа, след това ме боли главата, а и косата много се изтощава, много се накъсва и само я съсипвам. А и като я изправя, тя след два дена пак се накъдря.
Каква щеше да бъдеш, ако не беше леката атлетика?
Когато не тренирах лека атлетика, винаги съм искала да стана танцьорка. Но не съм мислила каква мога да съм извън бягането. Сега, например, не мога да си представя какво бих правила, ако го нямаше този стадион.
Карин Околие, какво искаш да постигнеш след 3 години, след 5 години?
Ами, Олимпийска титла! Световна! Всички, всички възможни титли, които мога да събера... и медали. Ако вярвам в себе си, мисля че мога да го постигна.
Ние ѝ го пожелаваме от все сърце.
| 44 | 1 |
