Неусетно съм излязла от София. А същевременно съм в идеалния ѝ център. Уличката, която води до моята цел, е сенчеста и тясна. Все едно съм в друг град.
Зад металната врата на Гладстон 12А се крие света на спокойствието и уюта. А толкова съм го търсила! Къщурка, без две липи отпред, но с просторен двор и зеленина. Вътре – ръчно изработени мебели и красиви рисунки. Това е хостелът Canape Connection.
Моите събеседници Надя и Надя, и Иво са и създателите на това място за пътешественици. Те ми споделят, че художникът ВладЕто има заслуга за украсата по стените.
Представям си как дремвам следобед в леглото със завеса. А вечер чета на приглушената светлина от хартиените лампи. Всеки детайл е на мястото си тук, а атмосферата носи усещане за дом.
Откъде идвате и защо точно Canape Connection?
Надя Даскалова: И аз, и Надя, работихме за големи компании. Надя беше маркетинг мениджър, а аз работих като мениджър продажби. Работата ни харесваше, но винаги сме имали идеята, че искаме да направим нещо собствено. Не знаехме обаче какво точно да бъде – дали нещо свързано с пътуване, или пък сме си мислили за инфо-център, за кафене, за барче, за нещо, свързано с правене на бисквитки, мъфини и такива неща, защото това много ни допада. И така, в един момент бяхме на една командировка заедно в Дъблин и усетихме атмосферата в хостела, социалният контакт между хората в общите стаи. Те нямаха градина, но имаха "common rooms”- тип холчета, където различни пътуващи се срещат и започват да си говорят. Точно това много ни допадна и си казахме, защо пък да не направим хостел, който обаче да е по-хубав. И ни се получи.
От колко време вече се занимавате с това?
Надя Д.: Стартирахме официално март-април миналата година, тоест това ни е втори сезон, но още една година преди това бяхме започнали да си пишем концепцията, да я подготвяме и да изчисляваме как ще я реализираме, да предвиждаме бюджет.
Как се престрашихте да оставите офиса и да започнете нещо толкова различно?
Надя Д.: Нас много не ни е било страх, честно казано. Знаехме, че сега трябва да опитаме.
Надежда : Нашите близки се страхуваха. Питаха ни : "Добре, ако не стане, какво правите?" И ние им отговаряхме : "Ами няма вариант да не стане. Правим го да стане.".
А ти как се озова тук?
Иво: Аз уча европеистика. В един момент осъзнах, че политическите науки съвсем не са за мен. Май точно тогава съдбата ме срещна с Canape Connection.
Защо се преместихте?
Надя Д: Още в началото ни беше мечта да сме в къща. И локацията беше много важна, да е централна, но не само това. И да е на хубава уличка с интересни места около нас, за да може да ги изпращаме да хапнат, тук или там, да е удобно за пристигане от летище и от гара.
Надежда: Първата година, като търсихме, нямаше къща, която да ни устройва, и затова взехме апартамент. После излезе този вариант, а хората, които държат тази къща, не само че нямат нищо против, а и много харесаха хостела като концепция.
Какви хора посещават хостела?
Надежда: Най-различни. Миналата седмица имахме докторанти, англичанчета. С тях си обсъждахме темите за PhD-тата. Имахме и едни диджеи наскоро. Най-често са пътешественици, т.нар. "backpacker”-и, обаче всеки си е със своята индивидуалност и така става много колоритна дискусия. Водим разговори, в които става дума за наука, политика, за пътешествия - както се случи, зависи от гостите и техните интереси.
Надя Д.: Типичният хостелски клиент е този, който е дошъл не на почивка, а на пътешествие. София е една от дестинациите му. Малко са хората, които пътуват за няколко дни или за една-две седмици. Повечето са си взели 3-4 месеца, някои дори година. Те обикалят света – първо Европа, после отиват към Азия, тоест са типичните пътешественици. Като националности, най-често сме имали французи, испанци, германци и напоследък много австралийци, новозеландци, канадци.
Иво: Установихме, че като че ли името привлича французите, без това да е търсен ефект.
Имате ли проблеми с някои посетители?
Надежда: Рядко се случва. По-скоро такива, които са пийнали. Те самите трудно се контролират, пък какво остава за нас. Но успяваме да се справим с тях все пак, с повече усилия.
Надя Д.: Ние не сме парти-хостел, където да се пие и да се правят шумни партита. На много хостели това им е концепцията и привличат хората с бар в самия хостел и с парти атмосфера.
Иво: Всъщност за нас проблемни чужденци са дори тези, които говорят, когато всички останали спят, тогава се опитваме да ги "озаптим".
Какви са ви основните задължения?
Надя Д.: Засега сме само ние тримата и основните ни задължения са да си говорим с гостите, но това не е и задължение, а привилегия.
А някои по-битови...
Надя Д.: Е, има. Пране на чаршафи и такива неща, за които се грижат фирми, не ги перем на ръка. Грижим се за чистотата най-вече. Закуската я правим ние, тя е домашна.
Какво правите за закуска?
Надя Д.: Палачинки, баници, филийки. Правим сандвичи на скара, не просто печени филии, а на тостер, с яйце и сирене, с чубрица. Приготвяме и домашен сок от бъз или от вишна.
Надежда: А пък Надя и Иво миналата седмица направиха сладко от череши, вече и сладкото за палачинките също е домашно.
Коя ви е любимата дестинация?
Надежда: На мен, може би от няколко години, е Черна гора. Там съм ходила няколко пъти и ми е наистина много любимо място за море. А иначе, за парти – Мадрид или Лисабон.
Надя Д.: И аз си харесвам Испания, но на мен ми се ходи някъде по-далеч, към Азия, Индия и разбира се към Латинска Америка, там не сме били още. И на Балканите всъщност много ми се пътува – Босна, Сърбия, Черна гора.
Иво: Аз също, понеже съм бил само веднъж в Испания, бих отишъл втори път, и доста пъти повече. Бих искал да обиколя крайбрежието на Хърватска и вече в по-далечен план - Африка.
А имате ли посетители от тези континенти?
Надежда: От Африка почти не. Имали сме от Северна Африка май, не си спомням. Иначе от Латинска Америка много - бразилци, аржентинци, чилийци, перуанци, мексиканци.
Идват ли тук българи?
Надя Д.: Идват, което нас много ни радва. В началото, като сме си говорили с други хостели, те ни казваха : "О, българи, не ги искаме, защото те са много претенциозни и нахални". Според нас просто българите са с грешна нагласа и някои са шокирани от това, че трябва да са с други хора в стая. Може би разбират хостела като хотел, а пък той всъщност е на принципа на хижа. Ние вече имаме две самостоятелни стаи за двама души, но повечето ни стаи са смесени – по четири, по осем човека дори. И за българите тази концепция е малко странна.
Как се работи с две момичета?
Иво: Трудно, ако обръщаш внимание на някои детайли. Ако влезеш в тяхната роля обаче, бързо се свиква. Аз съм третата Надя. Тук не става въпрос за полове, просто работиш с чужди хора и има някои неща, които ти правят впечатление. Кой къде оставя нещо, което ти си свикнал да оставяш другаде.
Кой е най-хубавият хостел, в който вие сте били?
Надежда: В Лисабон са много хубави хостелите, също и в Севиля. Всеки си има своите плюсове и минуси, примерно в Севиля стаите бяха хубави, но нямаше общо помещение и липсваше този елемент на комуникация между посетителите. Все едно бях на хотел. В същото време тези на рецепцията не се съобразяваха с шума и самите те говориха много високо, явно бяха решили, че щом съм на хостел, това не ми пречи.
На какво разчитате, за да разпространите информацията за Canape Connection?
Надежда: Най-вече на Интернет, и на добрия рейтинг в търсачките за хостели и устните препоръки от гост на гост. Едни германци снощи така пристигнаха – някой на гарата ги е видял, че се лутат, и им е препоръчал нашия хостел.
Как се справяте с конкуренцията в този бизнес?
Надя Д.: Конкуренция има, и то голяма, защото София е малък град за толкова много хостели – официално са над 20. По-скоро обаче се наблюдава партньорство. Поне ние не сме усетили напрежение, напротив – изпращаме хората в други хостели, на които имаме доверие, когато при нас няма места.
Случвало ли се е ваши гости да имат проблеми из София?
Надя Д.: В района около Централна гара са имали проблеми от сорта, че никой не им помага. Пътешествениците ги питат откъде да си хванат трамвая, а хората дори не се опитват да им посочат на картата, ако не знаят езика. Имахме един сериозен пътешественик, южнокореец, който две години обикаляше света. Той пристигна много разочарован в хостела и първите му думи бяха, че никога няма да се върне в България. Оказа се, че два часа се е лутал около гарата, не е знаел откъде да хване трамвая и накрая се е качил посока "Надежда", точно защото никой не е искал да му помогне. Често проблемите са и с градски транспорт, хората са си купили билети, но не са ги продупчили. Все пак реално няма откъде да разберат. Е, вече им изпращаме инструкции по мейла - какво да правят, когато се качат в трамвая. И ги предупреждаваме за високотарифните таксита.
Къде ходят най-често вашите посетители?
В София обикалят забележителностите, някои барове, галерии, а ако има някакви събития, ги насочваме. Ходят до Бояна, църквата там, водопада, или пък до Рилския манастир, Копривщица, до Пловдив ги пращаме, на Витоша ходят много, пращаме ги и на женския пазар.
Какво правите в свободното си време?
Надежда: Аз още си пиша дипломната работа, специалност Психология. Танцувам танго, от време на време ходя по планините. И с Надя снимаме.
Иво: Oбичам да излизам извън София и да свиря на китара.
Надя Д.: Аз се занимавам с Йога и Аюрведа. Всички обичаме да готвим, затова си правим и сами закуската.
Планирате ли други хора да работят вместо вас?
Надежда: С нас като начало, а после, евентуално ако Надя замине за Индия за шест месеца, ще трябва да вземем някой вместо нея. Със сигурност може да го намерим този човек, но трябва да е с една идея по-отдаден, защото в други хостели сме забелязали следното нещо. Когато работят някакви хора, които са там за заплатата си, те си вършат своите ангажименти, обаче в същото време не са "френдли" към хората и това се отразява на рейтинга. Пътуващите си обменят информация и така на този хостел ще му излезе име.
Защо би заминала за Индия за шест месеца?
Надя Д.: Защото ми е мечта. Искам да поседя малко в ашрам. Не знам дали ще е за шест месеца, но определено не искам да се върна след две-три седмици. Индия започна да ме привлича покрай това, че се занимавам с йога и че е държава, в която вярата е жива. Не е само да посещаваш църквата веднъж-два пъти месечно или на празник. Искам да се докосна до техните свещени места, до начина на живот, искам и да практикувам малко Карма Йога.
Какво е пътуването за вас?
Надежда: Ние не сме туристи. Не отиваме с фотоапарата да снимаме Айфеловата кула, или нещо от този сорт. Опитваме се да се смесим с местния начин на живот, с местните хора, в техния истински облик, и не се интересуваме от напудреното туристическо място. Хубаво е, когато има някой местен да те разведе. Затова, когато става въпрос за нашите гости, ние ги взимаме с нас на партита, на срещи, или ако имаме среща в парка да пием бира, им казваме "Елате с нас".
Иво: Бих се присъединил към това, което казва Надя, плюс забележителностите. Обикалям не само най-известните, а и някои по-малко познати, които са препоръчани отново от някой местен или някой, който е бил там вече.
Българското Черноморие ви привлича или отблъсква?
Надежда: Аз ходя и на българското. Даже другата седмица заминавам. Отблъскват ме големите курорти с блоковете, строежите, многото хора. Аз избирам по-диви места - на север, Дуранкулак, на къмпинг някъде. А Слънчев бряг си е малко като увеселителен парк.
Иво: Проблемът е, че и хубавите градчета, като Созопол, се превърнаха в такива. Изсипва се огромен поток от хора, а капацитетът на населеното място не го поема. Аз лично ще се ориентирам към чужбина това лято.
Може да пиете кафе на канапе или пък да препоръчате това прекрасно място на своите приятели. Дори ще направите услуга на непознат пътешественик, ако го упътите натам. Улица "Гладстон" 12А. Натиска звънеца и като една същинска Алиса се озовава в един по-различен свят.
| 7 | 0 |
