Има неща, от които не можем да свалим очи. Тортите на Люба Златкова например, възбуждат вкусовите рецептори само с вида си. Искаме да протегнем ръка към тях и да си откраднем някое захарно удоволствие. В същото време обаче, творенията ѝ изглеждат толкова съвършено, че предпочитаме да не бърникаме, за да не разрушим идеалния им вид. Раздвоени сме. Затова само си поговорихме с нея.
Запознахме се с Люба благодарение на личния ѝ блог. После с интерес се пренесохме в света на приказните торти и дори решихме да споделим нейния разказ за това приказно изкуство с вас.
Кога започна да се занимаваш със сладкарство?
Докато бях по майчинство с третия ми син. Стоенето вкъщи през студените зимни дни ми доскуча и реших да пробвам нещо ново и различно за мен. По стечение на обстоятелствата, това нещо се оказа правенето на торти. Запалих се от едно предаване по телевизията и започнах да търся информация по въпроса из интернет. Останах изумена колко много може да се научи онлайн. Всичко, което мога и знам в момента, се дължи единствено и само на специализираните форуми, снимковия и видео материал. Не съм посещавала никакви курсове и нямам каквото и да било образование в тази сфера. Затова и се определям като самоук аматьор.
Каква беше първата ти торта?
Първата ми торта направих за собствения си 33-ти рожден ден. Като вкус заложих на комбинация от орехи, кафе и шоколад. Беше божествена! Като дизайн избрах покритие от бял фондан и венец от рози в преливащи пастелни нюанси на лилаво и розово. За първи опит стана изключително сполучлива и аз бях на седмото небе от радост и гордост. Никой от гостите ми не можеше да повярва, че е мое дело. Днес, като я гледам на снимка, откривам куп недостатъци, но това не ми пречи да си я харесвам и обичам, както и тогава.
Лесно ли се намират консумативи за сладкарство?
Не, но когато човек има желание, всичко се постига. Преди няколко години положението беше плачевно. Сега вече има доста български фирми, които произвеждат или внасят консумативи, а и голяма част от чуждите сайтове доставят до България. Проблем си остават високите цени, но професионалното оборудване и качествените консумативи в която и да е сфера, изискват сериозни инвестиции.
С какви бои работиш?
Ползвам най-доброто, което се предлага на пазара в световен мащаб. Предпочитам най-вече геловите бои, американско и английско производство. При декорирането на торти цветовете са от изключително голямо значение. Те са първото нещо, което хваща окото. Едва след това човек вижда отделните детайли или самата изработка.
Колко време отнема правенето на едно такова сладко изкуство?
На мен лично ми коства доста време, защото всичко си правя сама и в домашни условия. Дори и най-семплата тортичка изисква часове работа. По-пищно украсените могат да ми отнемат и дни. Не обичам да претупвам нещата и винаги влагам максимално старание и любов при всяка една торта. Държа много на детайла, на чистата и прецизна изработка. Далеч съм от мисълта, че тортите ми са перфектни, но наистина се старая да давам всичко от себе си.
Има ли общо между сладкарството и готвенето?
И да, и не. За мен и двете са изкуство и изискват талант и вдъхновение. Но при сладкарството възможностите са доста по-ограничени – все пак основен е сладкият вкус. В кулинарията човек може да се развихри максимално. Смятам, че в готвенето съм много по-добра, отколкото в сладкарството. Но и при двете залагам предимно на въображение, нюх и експериментиране. Не обичам да спазвам рецепти, предпочитам да измислям свои.
Правенето на такива чудеса изглежда истинско изпитание. Наистина ли е толкова трудно?
Ами ако кажа "не", по-скоро ще излъжа. Трудно е дотолкова, доколкото винаги съществува риск нещо да не се получи както трябва. Не веднъж ми се е случвало я кремът да не ми стане хубав, я дизайнът да не е точно това, което съм си представяла. Отделно и физическото, и психическото натоварване са големи. Самата направа на тортата, както вече казах, отнема часове. Като прибавим и притесненията как ще се получи и дали ще си я харесат хората, напрежението на моменти е наистина огромно. Безсънните нощи и липсата на почивка са нещо обичайно.
Как се възприемат тортите ти у нас?
Както и всичко останало. Едни хора ги харесват, други ги оплюват. Ежедневно получавам десетки писма, пълни с възхищение и позитивно отношение, но съм изчела и куп негативни мнения. За мен е важно, че това, което правя, ми носи удовлетворение и ме кара да се чувствам щастлива.
Кой е най-честият повод, заради който хората си поръчват торта?
На първо място винаги са децата. Но съм правила торти за какви ли не поводи – рождени дни, именни дни, прощъпулници, кръщенета, сватби, годишнини. Много се смях веднъж, когато получих следното пожелание: "Да правиш торти само за хубави поводи!" Като че ли има лош повод, за който да се поръча торта...
Забелязала ли си сходни желания при поръчката?
Желанията са най-различни. Що се отнася до вкуса, българинът е по-скоро традиционалист. Най-предпочитани са стандартните вкусове. Рядко се залага на нещо нетипично. Относно дизайна, различията са големи. Някои харесват максимално изчистените и стилни декорации, други искат колкото се може по-пъстри и натруфени торти. Каквато и поръчка да изпълнявам, винаги се стремя и на мен да ми харесва. Тези, които не ми допадат, автоматично ги отказвам. Много често клиентите напълно ми се доверяват и оставят избора на дизайн изцяло в мои ръце.
Голяма ли е разликата в цените на тортите в магазините и твоите, плод на въображението ти?
Не, не бих казала. Но и по този въпрос има крайни мнения. За някои тортите ми са безобразно скъпи, за други – твърде евтини. За мен самата са безценни!
А на теб какво ти е най-вкусно?
О, много неща. Аз обожавам храната! Изпитвам истинска наслада от вкусните и добре поднесени ястия. Цял ден няма да ми стигне да изброя всичко, което обичам да похапвам. Винаги слушам организма си и ям това, което ми се яде. Диети никога не пазя, а и за щастие, не ми се налага. Повечето хора очакват, че като правя торти, ще съм луда по сладкото, но всъщност не е така. Падам си страшно по тестените изделия, киселото и лютото. Не мога без месо, плодове и зеленчуци.
Имаш ли си любима торта?
Всички са ми любими. Обичам си ги като дечица. Много е трудно да кажа "Тази ми е фаворит!" Толкова са различни и всяка си има своя душа и история. Да, някои са по-семпли, но това не ги прави по-малко красиви. С други се гордея много, защото направата им ми е коствала много време и усилия, а крайният резултат ми е донесъл истинско удовлетворение. Трети пък са посветени на любими хора и това ги прави особено специални. Как да не обичаш нещо, което носи радост и дарява щастие!
Ако ние искаме да направим първата си торта, откъде да започнем?
Първото изключително важно нещо е да си набавите качествени продукти. Използвате ли кофти съставки, няма как крайният резултат да е добър. Второто е да имате желание, вдъхновение и търпение. И трето – заложете на нещо семпло. Не е нужно да изваете Айфеловата кула от захар, за да впечатлите и зарадвате някого. И една малка розичка от захарно тесто би свършила същата работа, стига да е направена и поднесена с любов.
А ти каква торта би ни направила?
Вкусна и красива, разбира се! Няма да изневерявам на стила си!
| 98 | 0 |
