Има хиляди серуми и кремове против стареене, с помощта на които се борим с ужасяващите бръчки и фини линии. Но напоследък става все по-разпространено да се извършват т.нар. козметични интервенции, а дермалните филъри са изключително популярна форма на нехирургична процедура. Те се поставят под формата на козметични инжекции и имат за цел да изпънат областите на лицето, които са започнали да увисват или да се набръчкват след загуба на обем. Над 3 милиона души поставят дермални филъри годишно в Съединените щати.
FDA посочва, че дермалните филъри се състоят от гелообразни съставки. Тези, които са одобрени от FDA, включват хиалуронова киселина, калциев хидроксилапатит, поли-L-млечна киселина (PLLA) и полиметилметакрилат (PMMA) перли. Проучване, публикувано от списанието Aesthetic Plastic Surgery, съобщава, че хиалуроновата киселина е най-често използваната субстанция за процедурата, докато калциевият хидроксилапатит е вторият. В момента се правят изследвания върху филъри, които комбинират тези две вещества, за да създадат "хибридни" варианти.
Какво правят филърите с хиалуронова киселина и калциев хидроксилапатит?
Хиалуроновата киселина или е съединение, което се среща естествено в кожата и е отговорно за способността ѝ да абсорбира и задържа вода. Когато се инжектира в кожата, нейната способност да задържа вода е това, което запълва желаните целеви зони. Другият филър, използван в предварителните изследвания около хибридните вварианти, е калциевият хидроксилапатит. Американският съвет по козметична хирургия обяснява, че това е съединение, което естествено се съхранява в нашите кости. В сравнение с хиауроновата киселина, той е по-плътен, издържа по-дълго и генерира производството на колаген в кожата. Понастоящем има малко изследвания и доказателства за ползите от смесването на козметични филъри. Днес обаче все повече изследователи и лекари обмислят ползите от комбинирането на тези две съединения в процедурите.
Какво могат да предложат хибридните пълнители?
Дерматолози обясняват, че те функционират, така че да се допълват взаимно. Хиалуроновата киселина лесно се компресира, което я прави най-добрият вариант за зони с по-тънка кожа. Дидроксилапатитът пък има по-силен ефект на повдигане на тъканите и стягане на кожата в сравнение с хиалурона. В допълнение, те споменават, че хидроксилапатитът има по-дълготрайно въздействие върху кожата отколкото хиалуроновата киселина.
За да осигури и двата резултата в рамките на една операция, проучването тества комбинирането на двата материала. Резултатите се оказват изключително обещаващи. Наслояването на тези два филъра покавза подобрени резултати при контуриране на челюстта, обем и повдигане на кожата в рамките на една процедура. И докато докладът потвърждава, че ефектите са били положителни, важно е да се отбележи, че тази практика все още се проучва и все още не е одобрена от FDA.
| 0 | 0 |
