Aко пътувате из Щатите и попаднете в земи, населявани от амиши, ще се почувствате като сред декори на филм. Действието му се развива някъде в миналото. Мъжете носят бради и тиранти, жените са облечени почти като монахини. Всички се придвижват с емблематичните за това специфично общество карети, теглени от коне и наричани "бъгита".
Вероятно основните факти, свързани с начина на живот на амишите, са ви известни. Става въпрос за анабаптистка религиозна група, която населява части от САЩ и Канада, говори на особен немски диалект и не желае да има много общо с модерния свят. Съществуването се върти около фермерството, семейството и вярата в Бог. Отделният индивид няма особено голямо значение.
Забелязват се значителни различия във философията за живота на амишите от отделните щати. Определени общности са далеч по-консервативни от други. Kaто цяло, всички странят от модерните технологии, но някои все пак си позволяват употребата на електричество и трактор, вместо традиционния плуг с конски впряг. При други дори батериите са забранени. Обикновено в безупречно чистия дом на амиши няма да видите телефон, телевизор, или дори радио. Най-силният звук ще бъде монотонното тиктакане на часовника.
Амишите ревностно пазят преградата, която ги отделя от другите жители на страната. Не служат в армията, не ползват социално осигуряване, избягват и застраховките. За да разберем докрай какво представлява съществуването им, ще проследим един по един всички етапи от живота на средностатистическата жена сред амишите.
Раждане
Почти сигурно е, че тази жена няма да се появи на бял свят в болница. Вероятно родителите ще предпочетат да посрещнат бебето в собствения си дом. Когато настъпи моментът майката да роди в семейната спалня, бащата ще трябва да се добере до най-близката къща, в която живеят "англичани" (и до ден-днешен амишите наричат така американците). Ще ги помоли да използва телефона им, за да се обади на акушерката. Няма смисъл последната да го пита дали са изтекли водите на съпругата му, нито през колко минути са контракциите. При всички положения, отговорът ще бъде: "Тя просто каза, че е време." Амишите не дискутират подобни неща. Интересното е, че въпреки склонността им да избягват анатомични теми, мъжът остава в стаята и държи ръката на жена си, докато тя ражда.
Когато детето най-сетне излезе от утробата и проплаче, ще получи име. В повечето случаи, името ще бъде библейско. И тъй като библейските имена не са твърде разнообразни, детето ще има доста "адаши" сред познатите си. Много вероятно е фамилните имена също да съвпадат - в света на амишите и техният брой е сравнително оскъден. Това се дължи на факта, че повечето членове на въпросните общности произхождат от шепа семейства, имигрирали в Америка през XVIII век. Рядко се случва хора, които не са амиши, да се присъединят към тях.
Поради същата причина, в тези общности е притеснително голям и процентът на деца, обременени с генетични увреждания, дължащи се на родствена връзка между двамата родители. Смъртта на бебето при раждане също е често срещано явление. Но амишите отдават всичко това на Gottes Wille ("Божията воля"). Упорито отказват да се изследват преди брака, за да се уверят, че са достатъчно отдалечени генеалогично от потенциалните си съпрузи.
Няма да се задълбочаваме повече в тази тъжна тематика. Ще се върнем на разказа си за бебето, което се е появило на бял свят живо и здраво. Да предположим, че е момиченце. Ще кръстим нашата хипотетична героиня с едно от най-разпространените сред амишите имена – нека бъде Сара, като красивата жена на Аврам.
Няма голямо значение дали тази Сара на XXI век ще бъде много красива, много интелигентна, много талантлива, или и трите заедно. Тя едва ли ще стане актриса, модел, лекар, дори музикант. Когато обявяват пред близките си пола на новороденото дете, някои амиши използват определенията "дървосекач" за момче и "миячка на чинии" за момиче.
Момиче
Още от дете малката "миячка на чинии", която кръстихме Сара, ще се съобразява със строгите изисквания за облекло на амишите. Най-важното правило е дрехите да бъдат прости, да не привличат вниманието по никакъв начин. Не се разрешава носенето на бижута. Житейската "униформа" на момичетата и жените амиши се състои от няколко основни компонента.
Рокля – с дължина до прасеца. Някои групи ограничават цветовото разнообразие до черно (за панталони и рокли) и бяло (за ризи). Други са така добри да позволяват носенето и на други цветове, стига да не са ярки. В никакъв случай не се разрешава дрехите да бъдат шарени!
Жените никога не подстригват косите си, но не могат да ги носят и разпуснати. Прибират ги в строга прическа, която на свой ред се покрива с боне. Твърде вероятно е Сара да носи и престилка над роклята си – понякога вкъщи и задължително, когато ходи на църква. Щом стане на 8, момичето ще започне да слага и наметало в същия цвят като роклята. В началото на статията се уговорихме, че различните общности от амиши си имат различни правила. Това важи и по отношение на облеклото, но, в общи линии, поместеното тук описание е представително. 
Родителите на Сара едва ли ще имат по-малко от четири деца. Тя ще разполага с достатъчно братя и сестри, с които да изживее своето щастливо, непретенциозно и добре възпитано детство. Ще бъде учена на послушание, а непослушанието ще се наказва. Сара няма да има достъп до технологиите и глезотиите, с които са пренаситени много от другите деца по света. Няма да говори за секс в първи клас. Безспорно тази аспекти от живота ѝ носят своите позитиви. Децата на амишите имат шанса да изживеят онова, което старите хора наричат "истинско детство". И някои действително го изживяват щастливо.
Други нямат този късмет. Известни са не един и два случая на жени, които са се отказали от живота с амишите и разказват пред медиите за чести изнасилвания в детските си години. Насилници на Сара могат да се окажат собствените ѝ братя. Тъй като никой никога няма да ѝ обясни за "птичките и пчеличките", тя дори няма да разполага с необходимите думи, за да разкаже на майка си какво се е случило. Най-много да промълви: "Той беше лош с мен", но и така няма да получи възмездие. Достатъчно е той да изповяда прегрешението си пред Бог и пред общността, за да му бъде простено. И ако Сара не може да му прости, тогава тя ще бъде лошата. Дори в очите на майка си.
Тийнейджърка
Сара, както и останалите деца на амишите, ще ходи на училище до 8 клас. След това ще се съсредоточи почти изцяло върху задълженията си във фермата. Ще изживее и един особен следпубертетски период, наричан rumspringa (букв. "тичане наоколо"). Възрастните амиши приемат, че през този етап младежите са неконтролируеми и макар неохотно, трябва да им се позволи да видят какво представлява модерният свят. Тийнейджърите успяват да посетят някой и друг клуб в града, да опитат вкуса на хамбургерите, да гледат порно.
Ако светският живот допадне на Сара и тя реши да се отдели от амишите, вече няма да бъде добре дошла дори в дома на собственото си семейство. В случай че девойката избере да се върне при общността, чак тогава ще бъде кръстена официално и ще получи право да се омъжи, но само за друг представител на амишите.
Трудно за вярване, но факт - почти всички младежи се връщат.
Мома за женене
Обичаите по ухажването в света на амишите също са особено интересни. Социализирането на младите се осъществява в същата сграда, в която се провежда и неделната литургия. След като възрастните си тръгнат, необвързаните тийнейджъри остават да "купонясват". Под това не се разбират танци, а пеене на традиционни за общността песни. Тази дейност приключва около 22:00 часà, после остават още час-два, за да си говорят и да се опознават.
Ако двама млади се харесат, момчето предлага на девойката да я закара с бугито до дома ѝ. Но не я целува на прага за "Чао". Нейните родители вече са си легнали, с ясното съзнание, че дъщеря им ще заведе младеж в стаята си. Идеята обаче е двамата да си говорят в леглото облечени, а не да се опипват и да се отдават на секс. За по-сигурно, някои особено консервативни общности все още използват легла с размера на спалня, които обаче си имат дървена преграда между двете половини.
Гостенинът си тръгва в малките часове на нощта. И ако той и младата домакиня са се харесали, започват официална връзка. Излизат заедно веднъж седмично, в събота. Всеки от двамата има право да прекрати отношенията си с другия. Подобно на много други момичета по света, на Сара може би ще ѝ се наложи да премине през няколко "гаджета", преди да си избере съпруг. А когато това стане, сватбата ще изглежда по следния начин:
Сара ще си ушие нова рокля, обикновено синя, която ще носи като официален тоалет и след "големия ден". За разлика от другите булки по света, тя няма да има грим, пръстен, букет. Няма да има и сватбени снимки - повечето амиши считат фотографията за суета. Обикновено бракосъчетанието и последващото голямо празненство се провеждат в дома на зетя и тъщата. Младоженците остават да пренощуват, за да могат на сутринта да станат рано и да помогнат в чистенето на къщата. 
Мъжете сред амишите не подстригват брадите си. Това е толкова важно за тях, че понякога се случва някой да си отмъсти на друг именно, като му отреже брадата. За сметка на това, не поддържат мустаци - свързват ги с военната дейност.
Съпруга и майка
След всичко, казано дотук, едва ли има нужда да описваме специално ролята на съпругата и майката в обществото на амишите. Ясно е, че Сара ще бъде в подчинено положение спрямо мъжа си. Усърдната домакинска работа, раждането и отглеждането на повечко деца - това ще бъдат нейните единствени постижения в живота. Този живот може да бъде хубав и спокоен. Но дори да не е така, за дамата е най-добре да си мълчи и да не се оплаква.
Надяваме се, че за вас е било интересно да надникнете в този начин на живот, съвсем различен от нашия. Ако искате да следите и бъдещите ни материали в рубриката "Жени от други земи", можете да се присъедините към Jenite.bg във Facebook!
Прочетете останалите истории в "Жени от други земи".
| 121 | 0 |
