България се запозна с Радина Кърджилова преди няколко години, благодарение на сериала "Стъклен дом". И я обикна. Нея и всички останали нови лица, които успяха да докажат таланта си и да се настанят трайно както на големите и малки екрани, така и в сърцата на зрителите.
Продукцията постигна пет успешни сезона и тази година напусна праймтайма като победител. Какво обаче се случва с главните герои? Къде ще ги гледаме занапред?
12 октомври е датата, на която ще се срещнем отново с чаровната Радина Кърджилова. Мястото е театър "Българска армия", а причината: премиерата на постановката "Кой се страхува от Вирджиния Улф" от Едуард Олби, дело на режисьора Красимир Спасов.
Издебнахме актрисата след една от финалните репетиции и ѝ зададохме няколко интересни въпроса. Поговорихме си за новата ѝ роля, жълтата преса и мечтите ѝ. А ето какво ни отговори тя.
Опиши ми героинята ти Хъни от "Кой се страхува от Вирджиния Улф". Каква е тя?
Момиче да 26 години. Склонна към истеричност, хитруша. Красива, добре сложена, богата. Женена за доста амбициозен човек, който има огромно желание да намери място сред аристократичното общество. Доста чувствителна и емоционална, преживяла е един тежък аборт, лесно се напива, избухлива. Общо взето, тя е отражение на Марта, героинята на Стефка Янорова, само че е доста по-млада.
От мен се отличава по това, че някак си е запазила детското у себе си. Тя е доста по-инфантилна, доста наивнистично поведение има. Въпреки това, у нея се крие този прословут "женски звяр". Колкото и да е наивна на първо виждане, у себе си тя крие нещо доста мощно, доста страшно. Интересен персонаж е Хъни – като цяло е доста далеч от мен, което я прави предизвикателство.
Описа различното, а паралели със себе си можеш ли да направиш?
Мога, да – те се заключават в емоционалността. И двете сме свръхчувствителни. Тя обаче е доста по-голямо дете, доста е първична. Реакциите ѝ са спонтанни, на места глупашки.
Едуард Олби не е лек драматург – трудно ли ти бе да се подготвиш за ролята?
Ами, самата постановка е изключително актьорска. Можеш много да разсъждаваш, много да опитваш. Беше трудно, защото това е психологическа пиеса. Тя се занимава с взаимоотношенията между хората. Разсъждава за това, че в един етап от живота си, човек може да се превърне в абсолютно чудовище, в същински мазохист, спрямо хората около себе си. Да живее в една абсолютна самоилюзия.
Борбата за власт е доста ярко зачекната в пиесата. Героите са аристократи, хора с положение в обществото, свръхинтелигентни, които в един момент започват да водят една война на световете. Война на поколенията – нещо, с което всеки се идентифицира и което си мисля, ще бъде интересно за всички, въпреки огромното количество текст и тежките диалози. Тази пиеса не е само за хората с дългогодишни интереси в сферата на културата – тя е и за по-младите.
Прави ми впечатление, че винаги играеш по-драматични, по-сериозни роли.
Хъни не е толкова драматична, колкото роля, която има у себе си закодирано първичното. Ролята е по-скоро психологическа. Героинята не е драматична, но у нея има голям проблем. Житейски, вътрешен, женски проблем. Тя е най-пъстрият персонаж, според мен, нейното присъствие определя темпоритъма.
Какви са отношенията ти с Луиза Григорова? Двете многократно сте декларирали топлите си чувства една към друга в ефир. Какво се случи с вас, след като тя оповести връзката си с бившия ти приятел Стефан (известен като Wosh MC – бел.ред.)?
Много се изписа - че сме скарани жестоко, че съм ревнувала и един куп глупости. Хората се чудят вече какво да измислят. Луиза в момента репетира във Варна, аз пък се подготвям активно тук – затова не се виждаме. Стефан ми е приятел.
Да, ние бяхме много дълго време заедно, но това бе отдавна. Мога да кажа, че поддържам приятелски отношения и с двамата. Всичко е наред. Общо взето, животът е непредвидим и може да се случи така, че човек да открие любовта у най-неочаквания човек. Така че, мога да им пожелая само късмет. Те са щастливи и се обичат, както аз съм изключително щастлива с човека до мен.
Кое е най-нелепото нещо, което си чувала за себе си?
Последното, което ме развесели бе, че ме било ухапало псе. Това го разбрах вчера от майка ми, която в момента е в Амстердам и ми се обади по телефона да ме пита как ми е кракът.
Близките ти още ли вярват на писаниците?
Знаеш ли, проблемът е, че хората, колкото и да казват, че не четат жълта преса и тази тематика не ги интересува, попадне ли жълт вестник на някое обществено място, той неминуемо се прелиства. Правя го дори и аз, което е грешка, но това е станало като навика на пушача да запали цигара – няма как да не го прави. Тези вестници са като магнити – хващат ти окото и приковават вниманието ти. Като паразити са.
Въпреки че много страдаш от жълтата преса, ти всъщност винаги говориш много открито на лични теми – например за връзката си с Деян Донков.
Когато си спокоен във връзката си, с човека до себе си, реално нямаш какво да криеш. Ако започна да ти мънкам или да увъртам, ти веднага ще се досетиш, че това е някаква мимолетна авантюра, някаква поза или излишен PR. Когато има истински чувства, нещата са открити. Той направи огромни крачки, говорейки за мен в няколко предавания.
Излязохме на корица на едно списание – мисля, че това е напълно достатъчно. Истината е, че не желаем хората да се занимават с нашата връзка, казали сме вече, че се обичаме и мисля, че това е достатъчно – иначе става съмнително.
За какво мечтаеш в момента?
Сега мечтая родителите ми да са живи и здрави, аз да съм жива и здрава, хората, които обичам, да са добре. И да има работа. Искам да има всеотдайност – затова мечтая. Не искам да си купя кола или нов телефон – за мен това не е важно. Ето, точно в момента се моля да мине добре премиерата, представлението да се хареса, да не треперя толкова много за такива неща.
Позволи ми да си поиграя с името на постановката и да те попитам – от какво се страхува Радина Кърджилова?
Интересен въпрос. Мисля, че винаги ме е било страх от това да не остана сама, да няма на кого да звънна. От самотата.
Ако може да избереш жанр на живота си, какъв би бил той?
Крайна драма и крайна комедия – но крайни! Без нищо по средата.
*Останалата част от интервюто можете да прочетете при колегите от iNews.bg
| 30 | 1 |
