Наричат я Иман Великолепната. Идва от далечна Сомалия и мигновено покорява модните подиуми. Днес обаче, твърди, че дните на супермодел са отдавна зад гърба ѝ.
Върховете явно са отредени за Иман, защото за три години тя превърна своята колекция "Global Chic" за HSN във втората най-продавана в мрежата. Затова, когато изпълнителният мениджър на HSN Минди Гросман предлага на Иман да добави повече луксозни и висок клас аксесоари в нейната най-продавана колекция под 100 долара, супермоделът одобрява идеята.
Кръщава я Платинена колекция и включва чанти, портмонета, ръкавици и палта от естествена кожа, велур и грива от пони, всичко за под 300 долара.
Пред Fashionista Иман разказа за връзката си с HSN, най-продаваната си колекция, както и новата такава.
Как започна да работиш с HSN?
Преди три години дойдох в HSN и исках само едно - да правя аксесоари, защото те са моята любов. Затова започнах да правя чанти и бижута, които постигнаха огромен успех. Тогава Минди ме помоли да създам някакви модни неща, а аз ѝ отговорих, че не съм моден дизайнер. Все пак направих няколко неща и преди да се усетя, линията беше втората най-продавана.
Не се ли притесняваше да създадеш линия на по-висока цена, при положение, че всичко в Global Chic беше под 100 долара?
Много се притеснявах заради икономиката. Клиент три години пазарува за под 100 долара и изведнъж цената се вдига? Но всичко е за привличане на нови клиенти. Хората ще видят новите неща и ще се запитат дали това е HSN. Всичко е все още масово и достъпно.
Пускаш новата си колекция точно преди Седмицата на модата - ще участваш ли по някакъв начин, ще посетиш ли някое ревю?
Аз казах, но никой не ми вярва. Спрях да бъда модел през 1989 година и оттогава не съм посещавала модно ревю.
Защо си толкова крайна в това отношение?
Защото работих с почти всеки дизайнер и когато приключих, продължиха да ме канят на различни места. Нямаше как ако отида на едното, да откажа за другото. Познавам индустрията много добре и всички щяха да кажат: "Ох, бедната тя, иска да се върне обратно". Осъзнайте се, хора! Причината, поради която се задържах толкова дълго, беше, че не съм покрай тях през цялото време.
| 0 | 0 |
