Да бъдеш журналист не е професия. Това е призвание. Не се учи в университета, ако не го носиш в себе си. Дарба и проклятие. Дарба, чиято цена често е твърде висока. Понякога струва един човешки живот. Или няколко.
"За 10 години тук, в Русия, са убити повече от 100 журналисти. Това е война", казва депутатът и журналист Юрий Щекочихин. 4 години по-късно самият той се превръща в поредната жертва. Един от осемте журналисти на "Новая газета", платили с живота си свободата на словото. Следваща е Анна Политковская.
Годината е 2006. Една жена се прибира в дома си. Вече е съвсем близо, качва се в асансьора, но той се оказва последното място, на което някога ще бъде. Защото нейната работа не е удобна на някого. И той я уволнява. Без предизвестие. "Уволнява" я от живота.
Тя е журналист. От онези, за които работата е призвание. Защитник на човешките права, критик на политиката на президента Владимир Путин, военен кореспондент от Чечня и Северен Кавказ, който не само докладва, но и ожесточено преследва зверствата, които руските войски извършват с мирното население.
"Това е трагедия, защото екзекутираха нашата съвест", бе заявил Ясен Засурски, ректор на московския журналистически факултет. "Без смели и независими журналисти като нея и другите, загубили живота си, никое общество не може да победи корупцията и да защити достойнството на гражданите си", убеден е американският посланик Уилям Бърнс.
Съществуват още безброй запомнящи се изказвания за Политковская. Но те няма да върнат нито нея, нито делото ѝ. Те просто ще почетат паметта ѝ, ще затвърдят онзи ореол около образа ѝ, който не бива да бъде забравен. Никога.
От 1999 година до края на живота си, журналистката посвещава работата си на ужаса в Чечня. Тя е гласът на истината, може би последният. Представя действителността такава, каквато е - без маски и фалшиви образи. Само истински човешки съдби. Истинска болка.
"Какво ли не ми разказват хората в Чечня, когато съм там. В думите им усещам отчаяна надежда, че ще напиша истината за това, което се случва, и че ще мога някак да го променя. За да настъпи най-после мир. Разбира се, от мен не зависи почти нищо, но знам, че ако си отида и аз, ще ги предам. Единственото, което ми остава, е да продължавам до горчивия край, за да не може никой после да каже, че съм избягала, когато положението е станало много тежко."
Анна Политковская е многократно измъчвана, разследвана и заплашвана със смърт. Репортажите ѝ успяват да засегнат уж недосегаеми институции като Кремъл, Федералната служба за сигурност, някогашното КГБ, военното разузнаване.
Руската журналистка нарича тогавашния президент и настоящ премиер Путин "малък сив човек", а близкия до него Рамзан Кадиров, който в момента е президент на Чечня - "лъжец". В статията, която никога не успява да предаде, се говори за Кадиров и методите му - как хора изчезват безследно, биват измъчвани и убивани. Ден след като е открита мъртва, полицията конфискува компютъра ѝ и материалите от разследването. Историята така и не вижда бял свят.
Анна Политковская е убита на 7 октомври 2006 година. Денят, в който Владимир Путин празнува 54-ия си рожден ден. Не една хипотеза разкрива връзката между събитията, но властта продължава да я отрича. На погребението на журналистката няма нито един представител на Кремъл. Дни наред президентът не коментира показното убийство. По-късно заявява, че нейното влияние в политическия живот в Русия е било незначително.
Физическият убиец на Политковская е заловен. Смята се, че организаторът също е зад решетките. Поръчителят остава неизвестен, а пет години след показното убийство, осъдени все още няма.
"Хората понякога плащат с живота си за това, което мислят. Дори някой може да бъде убит за това, че ме информира. Аз не съм единствената, която е заплашена", споделя Политковская, предричайки собствената си съдба, както и съдбата на свободното слово в Русия.
| 57 | 0 |
