Дневникът на една жена в развод: Love is in the air

Епизод 12 в рубриката на Jenite.bg, която е максимално лична

Епизод 1: Представяне 

Епизод 2: Решението 

Епизод 3: Женени съквартиранти 

Епизод 4: Децата

Епизод 5: Приятелите

Епизод 6: Другата

Епизод 7: Родителите 

Епизод 8: Усещане за свобода 

Епизод 9: НЕдостойните 

Епизод 10: Любовта си отива 

Епизод 11: Дела и документи

Епизод 12

Първо да се извиня за чуждоезичното заглавие, но нямаше как. Това ми беше на върха на езика, а и описва най-добре събитията, които предстоят.

Има един момент, за който могат да ви разкажат най-добре хората около вас. Той се случва много преди в ума ви да звъннат камбанките, които оповестяват началото на края. Може да го преживеете и да не стигнете до никакъв край, но ако го идентифицирате – знайте, че е знак, че нещо не е както трябва.

Това е моментът, в който изведнъж сякаш разцъфвате. Мъжкото внимание се фиксира във вас. Колеги, които преди са ви подминавали по коридорите, започват да ви спират и да казват колко добре изглеждате. От само себе си изгубвате онези 3 килограма, които ви мъчат от доста време, очите ви искрят и, ако имате достатъчно добри приятели мъже, със сигурност ще ви кажат, че сте започнали да излъчвате секс. Когато сте на 20+, необвързана и животът ви иска, това не е проблем. Когато сте на 30+ с две деца и съпруг...

Е, аз съм от наивните. Никога не съм намирала смисъл в изневерите. Било то и само на физическо ниво. Колкото и да казват, че жените изневеряват духовно, а мъжете - плътски, смея да твърдя, че всичко зависи от индивида. Не от пола.

С две думи няколко месеца преди да ми кипне окончателно, аз показвах всички гореописани признаци. Всъщност същинското ми преобразяване стартира, когато започнах работа отново, след 4 години майчинство. Придобих съвсем друг тип самочувствие, след като внасях приличен дял в семейния бюджет.

Отслабнах 10 килограма и започнах да излизам все по-често сама. Той винаги намираше причина да не оставим децата на леля ми или да не наемем бавачка и системно започна да отказва поканите, които му отправях. А аз? В един момент ми писна и просто съобщавах, че излизам.

В такива случаи животът просто решава да ти покаже някои неща. Или да те върне към добре забравени стари навици. За мен това бяха артистичните среди и компании на музиканти, танцьори, художници... Години наред средата ми беше само такава, докато светът на програмистите не ме направи пасивна и почти разбираща странния им език, изпълнен с терминология и чуждици. Но да не се отплесвам.

Излизах. Прибирах се и разказвах къде и с кого съм била, какво ми се е случило, с какви хора съм се запознала... Винаги е можел да ми има доверие. И точно така тълкувах тоталната му липса на интерес. Докато в един момент колегите ми на работа започнаха да задават в пъти повече въпроси от мъжа ми. Питаха ме къде ще ходя, с кого, как така няма да взема мъжа си с мен...

На следващия ден искаха да чуят подробни разкази, спираха вниманието си на всяко мъжко име, което споменавах и ме питаха какви са отношенията ми с въпросното лице. Приемах поведението им за загриженост и искрено се забавлявах на нотките "ревност", които долавях.

Докато един ден не се замислих, че мъжете в офиса се интересуват много повече от мен, отколкото този, с когото живеех. Години не ми беше правил забележка за смелите деколтета или късите поли. Да, понякога ме питаше за къде толкова се обличам и глася, но нищо повече.

Разбира се, продължавах да се успокоявам – та ние сме заедно толкова години. Той наистина ми има доверие. Винаги е получавал възхищението ми и искрените ми комплименти. Той е хубав мъж и постоянно съм намирала начини да му го казвам. Тъжната истина обаче винаги е била, че аз много рядко получавах какъвто и да е израз на възхищение. Отслабнала, напълняла, с нова прическа, с нов цвят на косата...

Докато една вечер, един мъж не ме погледна в очите и не ми каза "Ти знаеш ли каква жена си всъщност?"

Моята реакция? Напълно детска! Засмях се! Жена?! Аз?!

Погледнах го и на свой ред отвърнах - "Не!"

После осъзнах, че имам нужда да ми каже каква жена съм. Не за друго, а за да се опитам да си представя как изглеждам в очите на хората от страни. Пък и имах свое мнение по въпроса. Знаех, че съм недостойна за любовта на мъжа, когото обичах. И точно в онзи миг еретично се запитах – а обичам ли го всъщност? И изпитах страх. Не исках да отговоря дори сама пред себе си. Как можех изобщо да си помисля да си задам подобен въпрос. Та аз минах през ада, за да бъда с него. Той винаги е бил моето момче. Моят мъж.

Но...имах нужда да разбера каква жена съм. И слушах. До 7 сутринта слушах за себе си, за други жени в живота на въпросния мъж, за неговата собствена съпруга... За пръв път някой открито и без следа от вина разказваше за изневерите си. За това, че винаги ще обича жена си, но по никакъв начин не може да бъде само и единствено с нея. Че това е съвсем естествено и, че така живеят всички, на които им се отдаде възможност да го правят.

Самата аз имах доста горчив опит, защото, споделяйки с приятели своята история, разбирах как това се е случило на всички. По един или друг начин. Под една или друга форма... Повечето просто продължаваха напред заедно. Но това "заедно"!!! Бога ми, аз знам как точно се променя и на какво отгоре се гради. И знам, че това "заедно" почива върху рухнали основи, върху излъгани надежди. И не от другия. От теб самия.

Продължавах да слушам...

В 7 часа станах от масата, излязох от заведението и си хванах такси. Бях обещала на човек, когото виждах за втори път в живота си, че ще го поканя на вечеря у дома.

Не се прибрах вкъщи. Прибрах се при приятелка и за пръв път излъгах мъжа си в очите, че тя е дошла да ме вземе от заведението към 3 часа и после съм спала у тях.

Следващите две седмици бяха време на анализи. Лични. Бавно започнах да срутвам всичките си облачни дворци. Имах нужда да достигна някакви мои дълбини и да си отговоря на десетки въпроси. Дадох си сметка, че всеки път, когато излизам, аз всъщност отправям провокация. Към мъжа у дома. Някакъв несъзнателен, отчаян опит да привлека вниманието му. С поведението си. С външния си вид... Години наред. Никаква реакция. Приятелките ми завиждаха, че мъжът ми никога не ме е ограничавал за нищо.

Две седмици самоанализи. Две седмици, в които непрестанно се чудех дали не си търся оправдание, за да бъда с друг мъж.

В крайна сметка той дойде у дома. Бях сама. Без съпруг и без деца. Шест часа се смяхме и си разказвахме истории, гледахме снимки във фейсбук и, разбира се, албуми. После той ме изпрати до приятелката ми (при която спяха децата) и си тръгна.

Бях удържала на най-опасната провокация, която си бях позволявала някога. Но знаех, че няма защо да се "гордея" със себе си. Просто човекът насреща беше достатъчно опитен, за да е наясно докъде може да си простира краката в такава ситуация.

В ума ми обаче, вече не звъняха камбанки и свиреха корабни сирени. И нямаше никаква следа от вина. Само въпроси. Стотици въпроси, на част от които не исках да знам отговорите.

Най-близките ми приятелки твърдяха, че е въпрос на време да срещна мъж, който ще обърне света ми. А на мен ми беше забавно да откривам "каква жена съм всъщност".

Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!

Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!

86 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



47
Desislava Stoyanova 08.04.2013|14:07
този път историята много ми хареса!Наистина е тъпо,когато този,за когото го правиш пропуска да отбележи как се променяш.
46
didka abadjieva 04.04.2013|19:56
Болката е много голяма, когато човека до теб не ти обръща нужното внимание и те кара не се чувстваш пълноценна.
45
roni peteva 04.04.2013|15:38
Значи след лошото, следва и по добро в живота!
44
luben walew 04.04.2013|14:56
тази не спря да мрънка
43
Сани Д 04.04.2013|14:30
Твърде кратък е животът, за да го пропиляваме с човек, който не ни оценява, не ни разбира по никакъв начин и не ни кара да се чувстваме добре.
42
Ема Маринова 04.04.2013|13:59
Да щом е осъзнато и от двете страни той идва като дар!:)
41
Ема Маринова 04.04.2013|13:58
Прекалено отгоре е гледана историята, като че ли се случва на някой друг,не на разказвача!
40
desislawa pawlewa 04.04.2013|13:30
Тази изповед прекалено много се протечи и направо ми загубихте интереса .
39
София Павлова 04.04.2013|12:57
Имало и позитивни материали, свързани с развода, не мога да повярвам!
38
Daniela Gulubova 04.04.2013|12:55
Дано наистина да е край, че не мога повече.
37
Margо Filipova 04.04.2013|12:45
Това беше разведряващо, след всички серии на ужас!
36
Нели Георгиева 04.04.2013|12:17
Най-после нещо положително в цялата тая драма с развода.
35
Анита Кралева 04.04.2013|12:17
Все пак има някакъв щастлив край всичко това!
34
Milen Stanchev 04.04.2013|11:29
Разводът е нещо отвратително, дано никога да не ми се налага да го разбера...
33
Vili Asenova 04.04.2013|11:08
Хубаво е, че авторката обръща внимание и на положителната страна на развода, която никак не е за пренебрегване.
32
мая анкова 04.04.2013|10:48
момиче, иди си намери мъж
31
katya noveva 03.04.2013|19:37
Харесва ми как разказва, но много сте накъсали историята;)
30
катерино моме 03.04.2013|17:24
и мен ме потиска тази
29
Кристина Минкова 03.04.2013|17:16
Всеки си изживява нещата както ги разбира,а да четеш чужди драми едва ли ще почерпиш много опит!
28
Ape Ptero 03.04.2013|17:09
Всъщност точно в този епизод се описва една от неговите приятни страни, ако може така да се каже, когато жената открива много нови неща и обръща повече внимание на себе си и ухажорите си.
27
Полицейска палка 03.04.2013|16:51
стига бе, хора, направо ни подлудихте с тази депресантка
26
Wild Rose 03.04.2013|16:41
Има нещо особено приятно в това човек отново да се чувства свободен. Според мен и ние жените често допускаме грешката да се понесем по течението в един момент и да не си обръщаме достатъчно внимание.
25
Veronika Hristova 03.04.2013|16:16
Развода е много неприятен , но понякога е най - добрият избор.
24
nina stanislavova 03.04.2013|15:53
явно след години съжителство нещата много се променят.в преден разказ беше споменала как когато той й е изневерявал тя е прочела мили съобщения от любовницата му , а от нея само кратки стил "купи хляб".явно и двете страни в даден момент са се отдалечили един от друг и са забравили да си казват мили неща ...
23
Roberta Tododrova 03.04.2013|15:45
Права си и ние имаме такъв нагон, но поне имаме свян (освен ако не сме пияни) и не целим секса просто като физиологична нужда, ние търсим емоционално изживяване и ако не вложим чувства, то поне влагаме страст, а мъжете могат да го правят и само за спорта, без да вложат нищо, все едно са на фитнес.Жените ни води емоцията, мъжете ги води нагона, първичният.
22
viki stoilova 03.04.2013|15:43
Дори не мога да си представя как може да има такива мъже.
21
viki stoilova 03.04.2013|15:38
Много интересна история. В същност тази жена се оказва недооценена от собствения си съпруг, което е много тъжно.
20
nabito oko 03.04.2013|15:26
Авторката! Остави тия компютри, занимавай се с писане!! :)
19
Vihra Chatova 03.04.2013|15:26
Да бе, с какво сърце й е направил две дечица, след като дори не я е забелязвал, а тя със сигурност е доста атрактивна и приятна жена?
18
nabito oko 03.04.2013|15:25
Не знам и аз, може би се случва в един определен момент след много години брак..или не.
17
Практична домакиня 03.04.2013|15:24
Мда, няма да е зле по-често да си задаваме този въпрос:)
16
Vihra Chatova 03.04.2013|15:24
Така го описа, все едно ние нямаме подобен нагон да правим секс. В крайна сметка, трябва да се размножаваме, а и не мисля че жените трябва да се взимаме толкова на сериозно, колкото ти го изкарваш. Мъжете не са чак такива мижитурки.
15
Vihra Chatova 03.04.2013|15:22
Аз не мога да разбера, след като не ви е интересна поредицата, защо въобще отварят тази статия?? Защо се напъвате и мъчите да четете и защо с такова пренебрежително отношение се отнасяте към една лична история?? Какво толкова ви кара да злобеете до такава степен?
14
nabito oko 03.04.2013|15:21
Някак си ми става тъжно. Защото имам чувството, че всички брачни двойки в един моменти удрят това дъно или започват да си изневеряват, или се развеждат. Или се лъжат, което е някакво ужасно.
13
Denica Mileva 03.04.2013|15:21
браво хареса ми изказването ти.много правилно.мъжете са толкова хитри създания и толкова лесно ти ги наговарят едни ма че чак свят да ти се извие.но подобни неща на мен вече не ми правят впечатление.
12
Практична домакиня 03.04.2013|15:20
Това да привличаш вниманието на едни определени години определено трябва да прави впечатление на мъжа до теб и да го кара да се чувства горд, но явно тук истината е била просто жестоко безразличие.
11
Vihra Chatova 03.04.2013|15:19
Много интересно. И аз се чудя наистина дали се случва на всички семейни двойки в един момент, колкото и да се обичат.
10
Катерина Мушкова 03.04.2013|15:18
Наистина е така . Предните бяха ужасни .
9
Катерина Мушкова 03.04.2013|15:17
В сравнение със предните разкази , този беше една нотка по - интересен и почти ме накара да го прочета ...почти до край !
8
Katy Russeva 03.04.2013|15:15
Всъщност дори и при една най-обикновената раздяла крайното решение да скъсаме с половинката идва след подобен преломен момент, в който забелязваш как някой друг те оценява повече, интригува повече и пр.
7
Roberta Tododrova 03.04.2013|14:40
Много интересен развой на събитията, но всъщност класика. Нормално е да търсиш признание в очите на другите, но не забравяй, че може да бъдеш излъгана и да ти създадат илюзорен образ само и само , за да те вкарат в леглото, защото всички мъжи искат точно това и не ме убеждавай в индивидуалността им, колкото и да са различни те са първични и са водени от животинският им нагон да правят секс, просто различните мъже си го искат по различен начин, но целта е една.
6
Касиопея Харалампиева 03.04.2013|14:13
тази история ме накара да се усмихна.накара ме и да се замисля,за връзките за всичко което е покрай нас и в нас...накара ме като "героинята" да си задам въпроса "А аз каква жена съм всъщност?" защото изведнъж май забравих и приех роля на жена,която може би не съм или просто във времето съм се променила...
5
Mary Alice 03.04.2013|13:56
Не ѝ е било лесно на жената с такъв мъж, че и две деца имат
4
Лили Йовова 03.04.2013|13:55
Пренебрежението на мъжете към половинките в повечето случаи ги подтиква към извънбрачна връзка.
3
голям шемет 03.04.2013|13:54
Този епизод ми беше по-интересен за четене.
2
Mary Alice 03.04.2013|13:53
Тъпо е един мъже да не се интересува от жена си, как може да не ѝ казва нито една приятна дума, комплимент. Що са темерут.
1
Лили Йовова 03.04.2013|13:52
Най-неприятното е когато една жена не получава внимание от мъжа до себе си. Това е като ужасно наказание
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти