Колкото и да ни се иска нещата да не стоят по този начин, болестите съществуват. Някои от тях пристигат още с раждането, други пък навестяват жертвите си едва към края на жизнения им път. Едни отминават още по-бързо, отколкото са дошли, докато други бележат за цял живот, а нерядко носят и фатален за пациента край.
Вместо обаче да се гмуркаме още по-дълбоко в мрачната тематика, днес ще си поговорим за заболяванията, които не са фатални за човешкия живот, но които определено не са и сред най-типичните и популярни такива.
Приапизъм
Макар че в повечето случаи ерекцията се свързва с крепко мъжко здраве, случаят на господата, страдащи от приапизъм, съвсем не е такъв. Защото това заболяване се изразява именно в поддържането на постоянна ерекция, непредизвикана от психологическа или физическа стимулация.
Обикновено приапизмът се развива вследствие на друго заболяване (исхемия, тромбоза, увреждане на кръвоносните съдове и дори левкемия), а често е предизвикан от травма (например падане от колело). Известни са и случаи, в които мъже заболяват от приапизъм след ухапване от паяк Черна вдовица.
Синдром на постоянната сексуална възбуда
Още едно на пръв поглед по-скоро приятно звучащо, но всъщност изключително неприятно заболяване, този път засягащо основно нежната половина на човечеството. Свързва се с постоянно и обилно овлажняване на гениталната област. Някои от жените, страдащи от него, получават постоянни оргазми (стига се и до 100 на ден), други споделят, че се чувстват постоянно, сякаш са "на ръба”.
И в двата случая засегнатите дами описват състоянието като болезнено и крайно неприятно, най-вече поради непрестанното съкращаване на вагиналните мускули. Черната хроника вече е регистрирала и два случая на самоубили се жени, страдали от синдром на постоянната сексуална възбуда.
Просопагнозия
Със сигурност ви се е случвало да се разминете с някой човек, той да ви кимне учтиво или дори да ви назове по име, а вие, колкото и да ровите из паметта си, да не досещате кой всъщност стои срещу вас. Надали обаче сте изпадали в ситуация, в която при подобни обстоятелства не може да разпознаете собствената си майка. Е, освен ако не страдате от просопагнозия.
Заболяването, което най-често е вродено, но нерядко се развива и вследствие на инсулт или мозъчна травма, се изразява в това, че страдащите от него не могат да разпознават човешки лица. Впрочем статистиките разкриват, че средно 1 на всеки 50 човека е жертва на просопагнозия.
Антероградна амнезия
Гледали ли сте филма "Мементо”? Подобно на главния герой в него, страдащите от антероградна амнезия (неспособност за придобиване на нови и дълготрайни следи в паметта) постоянно не могат да си спомнят кои са, къде са и дори дали са си измили зъбите тази сутрин.
Хипертимезия
Обратно на гореспоменатото заболяване, хипертимезията се изразява в помнене на всеки един детайл от всяка една преживяна ситуация, независимо дали се е случила преди 30 минути или 30 години. Иначе казано, страдащите от това състояние са лишени от способността да забравят и пазят в чекмеждетата на паметта си дори и най-миниатюрни детайли от изминали събития.
Синестезия
Виждате ли картинката по-горе? Именно така най-често синестетите виждат думите. Защото при това заболяване дадено сетивно възприятие предизвиква в съзнанието коренно различна асоциация.
Най-характерни и често срещани са цветовите асоциации, но нерядко се прави връзка със звук или дори миризма. Например определена буква буди визуална представа за цвят или пък музикална творба се свързва с дадена форма.
Метхемоглобинемия
Най-общо това е кръвно заболяване, при което в организма вместо нормален хемоглобин се синтезира така наречния патологичен метхемоглобин, който не може да транспортира кислород от белите дробове до клетките на отделните тъкани. Любопитното в случая е, че при пациентите с метхемоглобинемия често кожата придобива син цвят. Най-често заболяването е наследствено, а някои от засегнатите може да бъдат и само преносители, без да проявяват каквито и да е симптоми през целия си живот.
Конгенитална хипертрихоза
Това заболяване неслучайно е познато още като синдром на върколака. Същината му се изразява във факта, че страдащите от него могат да се "похвалят” с повече от обилно окосмяване, най-вече в горната част на тялото - лицето, раменете, гърдите и гърба. Конгениталната хипертрихоза най-често се предава по наследствен път, а към настоящия момент в световен мащаб са известни около 60 случая на болни от нея.
Ако тази статия е представлявала интерес за вас, присъединете се към Jenite във Facebook!
| 6 | 1 |
