Тази вечер за първи път ще бъдат връчени наградите "Малкият принц". Те се присъждат на онези организации и отделни личности, които в най-голяма степен са допринесли за подобряване живота на децата с аутизъм в България.
Във връзка с това достойно събитие, преди броени дни се опитахме по достъпен начин да изясним основните признаци, по които можем да разпознаем детето с разстройство от аутистичния спектър. След което да го приемем такова, каквото е и да го обикнем. Опряхме се върху разпространената сред специалисти и родители на аутисти теория, че Малкият принц от едноименния роман на Екзюпери проявява симптомите именно на този разрастващ се в глобално отношение проблем.
Докато четяхме литература по темата, попаднахме на още една интересна съпоставка между любими литературни герои и деца с неособено любими за обществото проблеми. Става въпрос за т.нар. Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Американският психиатър д-р Даниъл Еймън класифицира хората, диагностицирани с този синдром, в няколко типа и оприличава всеки от тях на определен персонаж от книжките на А. А. Милн.
Мечо Пух - СДВХ предимно с дефицит на вниманието
Мнозина от нас си живеят с убеждението, че всички малчугани със СДВХ подскачат насам-натам като Тигър от прочутата книжка. Не е така. Когато детето се характеризира предимно с дефицит на вниманието, то изглежда по-скоро мудно, немотивирано и незаинтересовано от околния свят. Разсейва се изключително лесно, не остава концентрирано за дълго върху трудни или скучни задачи, винаги закъснява, бързо се отегчава, постоянно търси неща, които току-що е оставило някъде. Отговаря на класическата представа за "мечтател с глава в облаците". По принцип СДВХ се среща по-често при момчетата, но конкретно типът разстройство на Мечо Пух е характерен по-скоро за момиченцата.
Тигър - СДВХ с класическа хиперактивност
Малките "тигърчета" също се разсейват изключително лесно, но за разлика от "мечетата" са изпълнени с огромно количество енергия и не могат да стоят мирно на едно място. Говорят много, обикновено и твърде силно, не мислят, преди да направят нещо и трудно изчакват реда си в игри, които изискват проява на известно търпение. Според учителите, на които им липсват необходимите за професията педагогически качества и търпение, тази деца са "кошмар". Често се случва съучениците им също да са настроени срещу тях и дългите им словоизлияния. Но истината е, че тигърчетата не са по-малко способни от останалите деца, понякога дори е обратното. Просто изискват специален подход.
Зайо - СДВХ с прекомерно фокусиране
Малчуганите от този тип могат да се съсредоточат върху определена задача, но това ще отнеме цялото им внимание, дори ще бъдат обсебени от нея - спомнете си за Зайо и неговата градина. Много трудно се ориентират от определена дейност към друга. "Зайковците" се тревожат прекалено, често дори за неща, които всъщност нямат кой знае какво значение. С тях най-трудно се излиза на глава: винаги искат да става тяхното, обичат да спорят, могат да застанат в категорична опозиция на родителите си, понякога се отнасят с презрение към начина, по който трябва да се вършат нещата според другите хора.
Прасчо - СДВХ с повишено безпокойство, нервност
Този тип проявява подобни характеристики на предходния, но "прасенцата" нямат чак толкова тежък характер. Също срещат трудности в преориентирането към нови задачи, склонни са да изпадат в "дупки" от негативни мисли. Освен това са нервни и неспокойни, стряскат се по-лесно от нормалното. Често срещана гледка е такова дете да обикаля из стаята, говорейки през цялото време и пипайки всичко по пътя си.
25% от хората със СДВХ проявяват и признаци на депресия
Тук намира своето място и Йори. Децата, проявяващи СДВХ в комплект с повишена депресивност, се движат бавно, почти винаги изглеждат тъжни, рядко успяват да осъществят нещо забележимо и в същото време се чувстват добре, когато установят, че са били забелязани по някакъв начин. За съжаление, "магаренцата" често се чувстват безполезни, безпомощни или изгубили надежда.
Както се вижда, дечицата, диагностицирани с различните типове СДВХ, наистина много приличат на любимите ни герои от "Мечо Пух". Защо тогава ни е толкова трудно да ги приемем в обществото (или за другарчета на собствените ни мъници) без да драматизираме излишно?
| 27 | 1 |
