Коя е Тони Калушкова? Можем да я определим като жена, майка и съпруга. По призвание и професия обаче тя е акушерка.
"Акушерството е магия и привилегия! Това е професия, която не можеш да работиш просто така! Или си в нея, или това просто не е за теб! Е, не станах лекар, както искаше баща ми, но пък имам най-страхотната професия на света!"
Вие ръководите училище за родители. Защо стартирахте този проект?
Защото в това виждах единствения вариант да бъда себе си и да работя професията си по начина, по който аз я усещах.
Честно казано, нямах много ясна идея какво точно и как трябва да направя. У нас имаше малко информация по тази тема и затова прекарах много часове пред компютъра, търсейки чуждия опит, който да преработя към нашите условия, нагласи и разбирания.
Огромна беше изненадата ми, когато след 10-те години отсъствие от акушерството се върнах в него и разбрах,че всъщност нещата са много различни от това, което пишеше в нашите учебници.
Тогава за първи път чух за естествен окситоцин, за това, че жените имат огромната сила и възможност да направят раждането леко и безболезнено. Че Бракстън Хикс контракциите всъщност са полезни, а раждането по гръб е най-неподходящата поза за раждане. Че, за да изпитат истинско удовлетворение от раждането, е достатъчно да познават и разбират телата си. Защото раждането на дете е свещен момент в живота на семейството, а в съзнанието на жените то остава завинаги.
Отново за първи път чух,че същият този естествен окситоцин, който помага на раждането, е много важен, за да е успешно кърменето, че не е нужно на всяка цена да поставяме бебето на режим за кърменето, а също така и че гушкането и носенето на бебето на ръце не го разглезва, а всъщност го прави по-спокойно и така съжителството с него и отглеждането му е много по-лесно за родителите. И нещо повече - това ги прави щастливи!
Въобще, открих много грешки, които аз самата, като родител, съм допуснала при отглеждането на моите деца, само защото не е имало кой да ми каже всички тези неща.
Сега правя това, което ми харесва и съм напълно удовлетворена от работата си.
Междувременно, продължих да уча. Преминах обучение към НАПК за консултант по кърмене, обучение за дули към най-голямата международна организация DONA, International с водещ Дебра Бонаро, а преди месец участвах в курс за Сертифициран инструктор за подготовка за раждане на ЕNCA Холандия (European Network of Childbirth Associations).
Имах възможността да участвам в международни конференции, посветени на раждането и кърменето, да се запозная лично със световноизвестни имена, като д-р Мишел Оден - френски акушер-гинеколог, който пръв откри важната роля на естествения окситоцин и създаде водното раждане, антрополога проф. Роби Дейвис Флойд, Мери Шварц,световно известният проф. Хартман изследващ еволюцията на кърменето и още много и много други важни за мен хора, които срещнах по пътя и които ми дадоха толкова много, колкото не би ми дало нито едно университетско образование у нас. Казвам това, защото в България не се предлагат магистратури по акушерство или пък специализации от подобен род, а аз бих искала да уча и да се развивам точно в тази насока.
Сега ми предстои сертификация като инструктор по програмата на д-р Карп и така - продължавам напред.
На какво учите бъдещите майки?
Първият и най-важен урок - да повярват в себе си, да се научат да разчитат сигналите на телата си и да не се страхуват!
За раждането на дете трябва да се подготвим така, както се подготвяме за изпит. Бих казала, че този изпит е най-важният в живота ни, защото от неговия резултат зависи старта на детето ни, а и този на двойката, като родители.
Години наред ни учеха, че отиваме в болницата "да ни изродят" детето. Сега трябва да сме наясно - майката е много важен участник в този процес и от нейната нагласа и поведение по време на раждането зависи до голяма степен как ще протече то. В родилната зала между лекаря, родилката и акушерката трябва да има синхрон и партньорство. Те са екип, който работи на една вълна.
Важен момент в нашите курсове е подготовката за кърменето. Макар и естествен и физиологичен процес се оказва, че все още се прилагат остарели и напълно погрешни практики, които, вместо да стимулират лактацията, я намаляват и дори се стига до много ранно прекратяване на кърменето. Абсолютно убедена съм, че семейството на бременната жена, в частност таткото, имат много важна роля в това кърменето да се случи. Много от нашите майки потвърждават, че именно подкрепата на бащите им е помогнала да продължат да кърмят.
Разбира се, имаме и тема за грижите за бебето, защото, след като премине еуфорията от раждането и се върнат в къщи с малкото човече, родителите сякаш изпадат в шок при вида на разплаканото бебе или когато трябва да направят сами първата баня.
В тези часове си говорим за това какво се случва с бебето по време на престоя в болницата, какви изследвания се правят.
Когато се приберат вкъщи - как се обработва пъпчето, кои са спешните състояния, когато трябва да потърсят лекар, как да се справят с бебешкият плач и коликите. Тук искам да споделя за невероятния ефект от методите на д-р Карп за успокояване на плачещото бебе. Открих тази методика преди около две години и след като изчетох много в техния сайт, започнах да разказвам за това на родителите от групите. Не го бях прилагала на живо, но всички семейства знаеха, че имат алтернатива за спасение от бебешкия плач.
Един ден ми се случи на домашно посещение да успокоим едно момченце по този начин. Изумих се - сякаш наистина му бяхме натиснали копчето за спиране на плача.
Пренаталната подготовка не е мода. Тя е абсолютно необходима и аз бих казала, че тя трябва да е приоритет на държавата и да се финансира от здравната каса. Това е практика в много държави в Европа, а и по света. Ето тук е и мястото на акушерката.
Според статистиките, раждаемостта в България намалява с всяка изминала година. На какво, според Вас, се дължи тази тенденция?
Според мен раждаемостта не е намаляла, защото не се раждат деца. Българчета има, но те се раждат в различни части на света и с друго гражданство. Ако всички млади хора, които напуснаха страната, се върнат отново и раждат децата си тук, бъдете сигурни, че раждаемостта у нас ще е твърде различна.
Но това е една друга тема и аз мисля,че отговорност за това носим всички – и държавата, и ние като общество.
От какво се страхуват младите родители?
На първо място, според мен, стои несигурността, която имат младите хора за това дали ще се справят - най-напред финансово, а след това и с отговорност като родители.
Не знам как стигнахме до тук. Мисля си за времето, когато ние си раждахме децата, тогава тези въпроси сякаш не стояха. Честно казано, парите са важни, но най-важното, което трябва да дадеш на едно дете, е любов и възпитание на ценности.
Светът сякаш стана прекалено материален в последните години и може би точно това е причината семействата да отлагат появата на детето.
Все пак, аз съм оптимист и мисля, че имаме шанс!
Защото много от бебетата, които се родиха от нашите първи групи за подготовка в центъра, вече са каки и батковци. А ние работим само от 4 години.
Масовото схващане е, че е редно да се създаде семейство едва тогава, когато двойката има стабилна професия и сигурни доходи. Често обаче и двете отнемат повече от очакваното време и се оказваме над 30-те години и необвързани. Има ли "правилно време", или грешим в стремежа си към съвършено бъдеще?
Да, има тенденция жените да раждат за първи път в по-зряла възраст. Ттова е така в целия свят.
Но не мисля,че трябва да изчакаме да постигнем всичко и тогава да решим да имаме дете. По моето време време имаше много "студентски" бебета.
Правилното време, според мен, е тогава, когато двойката е готова и желанието за дете е осъзнато. Сякаш и бебетата тогава разбират това и просто идват.
Разкажете ни някой случай от практиката си с положителен завършек.
Изключително щастлива съм, когато виждам как жените се променят и от много стресирани и уплашени в началото се превръщат в сияещи и уверени.
Спомням си за едно момиче, което дойде в центъра и определено беше много уплашена и от бременността, и от раждането, което ѝ предстоеше. Наскоро започваше курс и аз и предложих, ако иска, да се включи в групата, но тя замълча. Никога не притискам някого, който е дошъл при нас да ползва услугите ни. Това е правило номер едно за мен.
И така, курсът започна и бяха минали две седмици от началото, когато същото това момиче дойде и попита дали може да се присъедини.
Започна да посещава и часовете по фитбол за бременни чак до деня, в който настъпи раждането. Обади ми се късно вечерта и смеейки се ми каза: "Тони, май ми изтекоха водите!" Чувстваше се прекрасно и по никакъв начин не се страхуваше, а рано сутринта на следващия ден ми звънна и отново през смях ми каза, че е родила и има момиченце.
Кой би повярвал,че това е същото момиче, което само преди няколко месеца стоеше свито на дивана в нашия център и изпитваше панически страх от това, което му предстои?
Кой е най-важният съвет, който бихте дали на бъдещите родители?
Да бъдат по-уверени в себе си и да се подготвят за родителството така, както се подготвят за всяко друго важно събитие в живота си!
Ако искате да продължаваме да ви срещаме с интересни и вдъхновяващи личности, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
63 | 0 |