Малки крачета се залюляват по павираната улица и гонят едно пухче, което лети във въздуха. Поглеждам с умиление каква неподправена гледка запълва погледа ми в този момент, а в следващия носталгични мисли за моето собствено детство нахлуват в съзнанието ми.
Животът е изумителен и понякога се опитвам да повярвам, че наистина съм била просто едно малко същество, увито в одеалце, което се е радвало на грижите и любовта на семейството си. Връщам се още по-назад в историята - самото начало.
Животът на всеки един от нас е започнал по сравнително еднакъв начин. Майките ни, събрали всички възможни емоции на земята в себе си, със зъби, нокти и тотално объркани мисли, са се борили с да ни подарят живот. Борба със своите вътрешни терзания и действителността, с която се сблъсква всяка родилка.
По време на раждането бъдещата майка се лута между спокойствието, че може да се справи и съмнението, че е сама и безсилна в най-важния момент от живота си. В тези часове съзнанието ѝ се нуждае от помощ. Но не медицинска, а психическа.
За щастие днес, точно както се е случвало преди хиляди години, бъдещата майка може да има до себе си един верен приятел в трудния момент. Дулата. У нас отскоро имаме Асоциация на българските дули, а тази новина веднага събуди желанието ми да се запозная с тези дами. Българските дули за момента са близо 20 на брой, разпръснати из цялата страна. Всички от тях са сертифицирани или се обучават в различни международни организации като DONA International и Childbirth International. Вижте какво разказаха те за своето призвание и невероятните емоции, които им носи то.
Разкажете ми какво точно е дулата и откога нейната професия е у нас?
Миглена Делчева, дула в АБД: Думата "дула” е от гръцки произход, означава буквално робиня, прислужница. За бременните и раждащите жени от векове са се грижели други жени – техни близки или такива с призвание. В съвременния си вид дулата е жена, която подкрепя емоционално и физически бременната и раждащата жена, помага на майката в първите дни и седмици след раждането. У нас в този вид професията се практикува от около 2 години.
Какво ви накара да станете дули? Усещате ли се променени, след като започнахте да практикувате?
Миглена Делчева: Всяка от нас е била мотивирана от желанието си да помага на бременните и раждащите жени да се почувстват сигурни и уверени в процеса на раждането, да преодолеят страховете си, да усещат непрекъсната подкрепа в този много важен емоционален момент. Несъмнено всички се променихме още по време на обучението, разбирайки по-добре нуждите на раждащите жени и работейки, за да отговорим максимално точно на тези нужди.
Грижата, емпатията, състраданието и подкрепата са ценни качества, които непрекъснато се развиват в процеса на работа като дула и се пренасят малко или много във всички други сфери на дейност на всяка от нас.
Колко важно е за една родилка да има дула до себе си и как успява да ѝ помогне тя?
Миглена Делчева: Самата жена преценява дали има или няма нужда от подкрепа за раждането. А майките, родили вече с дула, споделят че подкрепата ѝ е била неоценима и не биха искали да се откажат от нея по никакъв начин.
Нашата най-важна задача е майките да запазят максимално хубави спомени от един от най-значимите моменти в живота си. В емоционален аспект помагаме на майката да работи със страховете си, подкрепяме я чрез информация за интересуващи я процедури и методи, използвани при раждането, така че да може да направи своя информиран избор; във физически аспект познаваме и използваме техники за намаляване и премахване на болката при раждане, за подпомагане на процеса чрез позиции и движения съобразно медицинските данни за разположението на бебето и хода на раждането. Стремим се да създаваме за майката максимално спокойно и сигурно пространство, за да може раждането да протече по възможно най-лесен начин, включително, когато се налага то да бъде оперативно. Наша задача е да подпомогнем първият контакт между мама и бебе и да се погрижим за доброто начало на кърменето.
Какво е отношението на дулата към медицинската помощ и може ли тя да окаже съдействие в тази насока?
Миглена Делчева: Дулата в никакъв случай не може да замени медицинската грижа за бременната и раждащата жена. Това, което можем да направим, е да дадем на майката информация за различните възможности в болниците, за лекари и за акушерки, съобразно нуждите и желанията на майката. Можем също да предоставим информация и изследвания относно различни процедури и практики, за да може майката да направи своя информиран избор.
Разкажете ми за Асоциацията на дулите (АБД) и трудности пред нея в началото.
Йоана Станчева, дула, председател на АБД: Асоциацията бе сформирана през септември 2011 и в момента в нея членуват близо 20 човека, които участваха в информативно и вдъхновяващо обучение, проведено от опитна дула от Щатите, която работи за най-старата сертифицираща организация в света - DONA International.
Трудностите отначало бяха точно такива, каквито са в повечето страни, в които правата на раждащата жена не са висши ценности и тя има малко избор относно начина, по който може да планира раждането си.
Беше ни трудно да докажем, че има голяма полза, както за родилката и нейното бебе, така и за нейния медицински екип, тя да бъде подкрепяна от нас. Но всеки медицински екип, с който сме работили, вече е убеден във важността на безусловната емоционална подкрепа от дула за родилката в този момент. Все още ни е трудно да сме до жените, които не могат да си позволят самостоятелна родилна зала, тъй като общите родилни зали са все още често срещани в България, но и това скоро ще отмине и ще се намери решение.
Има ли проблеми в българската система, с които се сблъсквате сега?
Елена Кръстева, дула, член на УС на АБД: Има, разбира се. Да започнем от този, че повечето болници разполагат с общи родилни зали, което освен че не осигуряват максимално удобство и спокойствие на родилката, ограничават и присъствието на близки лица, които тя е избрала да бъдат до нея при раждането.
Също така, отделянето на бебето и майката след раждането, въпреки безспорните доказателства за това колко е важно за доброто физическо и психическо здраве на двамата да бъдат заедно, неразделени и подкрепени.
На по-общо ниво, проблемът е в наличието на един закостенял модел на майчина грижа, който не отговаря на европейските и световни тенденции. Изследванията и практиката доказват, че един по-адекватен и по-качествен модел на грижа за бременната и родилката я поставя в центъра на грижата. Фокусът е върху нуждите на майката, докато при нас се взима предвид повече удобството на обгрижващите лица. Наличната база в болниците служи за оправдание на този рутинен и неперсонален подход към родилката.
Всъщност промяната трябва да дойде не от материалната база, а от нагласата. Необходимо е да се осъзнае важността на раждането за емоционалното, физическо и психическо здраве на майката, на семейството, оттам и на обществото. Зачитането на обикновените нужди на раждащата жена – да е на тихо място, необезпокоявана, с хора, които е избрала, със свобода на движение – ще промени изцяло начина, по който протича едно раждане.
Време е вече да погледнем как се случват нещата в Европа, и да проумеем, че има и по-здравословен начин. Време е и нашето законодателство да върви в синхрон с европейското. В центъра трябва да е уважението към майката, разбирането на важността на раждането и оказването на адекватна качествена грижа, основана на доказано добри практики в акушерската грижа.
Как ви приема обществото, бъркат ли ви с акушерки?
Тони Калушкова, дула в АБД: Професията на дулата е все още малко популярна у нас, особено в моя град Велико Търново. И в тази връзка, да, често се случва да ме питат какво прави дулата и защо тя е нужна при раждането, не изземва ли функциите на акушерките?
Аз самата съм акушерка по професия. Ще попитате "Защо ѝ е на една акушерка да бъде дула?" И понеже вече имах възможността да присъствам на едно раждане като дула, ще ви кажа, че усещането е много различно.
Когато придружаваш семейството като дула, не участваш в медицинските решения, не се месиш в тяхната работа и не изказваш мнение по отношения на действията, които предприемат. Дулата е там, за да подкрепи жената физически и емоционално, за да и създаде усещането за сигурност, спокойствие и комфорт. Тя няма за цел да коментира или да коригира работата на лекари и акушерки, а само да подкрепи жената и да ѝ помогне да направи най-добрия избор за себе си и за бебето ѝ.
И може би ще се запитате, дали това не се върши от акушерката. Да, принципно би могло, но в нашата здравна система акушерките са толкова натоварени с административни и всякакви други задължения по време на смяната си, много често (особено в по-малките болници) работят по една или две на дежурство, а се случва така, че тогава раждат едновременно две или повече жени. В такива ситуации, дори и при най- добро желание от страна на акушерките, те нямат възможност да окажат персонално внимание на всяка жена, която ражда в момента. А това е много важно за лекото и безпроблемно протичане на раждането. Затова е най-добре да се работи в екип - лекари, акушерки, дули. Тогава всеки върши своята работа и нещата се случват много по- лесно. Бих казала дори, че дулата е в помощ и на медицинския екип.
Как могат бъдещите родители да си изберат дула, ако не познават такава?
Миглена Делчева: АБД организира ежемесечни безплатни срещи, на които представяме ролята на дулата и отговаряме на въпроси. Тези срещи са чудесна възможност родителите да видят повече от нас и да изберат с кои биха искали да направят допълнителна среща. Информация за срещите публикуваме на сайта си. Там всеки може да се запознае и с профилите на дулите, да търси дули по градове, да прочете разкази за раждания от дулите в АБД и от майките, възползвали се от техните услуги.
Препоръчваме на бъдещите родители да направят предварителни срещи поне с 2 дули, за да разберат коя ще им допадне повече.
А има ли болници у нас, които толерират присъствието на дула в родилното?
Елена Кръстева: Има няколко болници в България, които са отворили вратите си за дули. Повечето са частни - "Св. Лазар”, Токуда, АГ болница Щерев, МБАЛ "Св. София”, СБАГАЛ "Майчин дом" - Варна.
От държавните болници приемат 1АГБ "Св. София” в София, СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов" – Варна, болницата в гр. Левски.
В частните болници дулата може да придружи майката и в операционната, ако се наложи секцио. Това е много полезна практика, защото точно тогава майката има най-много нужда от подкрепата на жената, която е била до нея през цялото раждане. След секциото дулата може да окаже помощ на майката да държи и закърми бебето си.
Като цяло, неяснотата около ролята на дулата подтиква болниците да бъдат с резерви. Медицинските лица се страхуват, че можем да се набъркаме в тяхната работа в процеса на раждането. Това не е така. Ролята на дулата е да оказва емоционална подкрепа на жената, да облекчава болката й с различни техники и да я придружи в този важен момент от живота ѝ. Мисля, че с времето все повече болници ще отворят вратите си за сътрудничество с дулите. Все пак, става въпрос за благополучието на майката.
Какви цели си поставяте да следвате вбъдеще?
Йоана Станчева: Поставяме си за цел да бъдем до жени във все повече болници в цялата страна, да работим с все повече акушерски екипи, да ставаме все по-добри и всеобхватни в грижите, които предлагаме. Пожелаваме си всяко дете в България да идва на този свят в атмосфера на спокойствие и уважение.
Ние също ви го пожелаваме!
- Как точно практикуват древната си професия дулите, можете да видите в документалния филм DOULA: The Ultimate Birth Companion, които представя три раждания, осъществили се на Острова.
| 10 | 2 |
