Както знаете, този месец сме концентрирали вниманието си основно върху спортната тематика и обръщаме по-голямо внимание на здравето си отвсякога. И няма как иначе - дрехите намаляха толкова неусетно, че изведнъж забелязахме колко бяла е кожата ни и в каква форма е тялото ни.
Всяка една от нас се въоръжи с лична мотивация да се погрижи за външния си вид. Сигурни сме, че високите температури са повлияли и на вашето самочувствие. Все пак жените, които искрено харесват тялото си, се броят на пръсти, а онези, които смеят да сочат с показалец недостатъците си, наброяват половината население на земята.
Склонни сме да мислим, че хората, които се занимават активно и професионално със спорт, често нямат проблем с личното си самочувствие. Склонни сме да си признаем, че сме грешили много сериозно. Ярък пример за това е олимпийската надежда на Англия - Холи Авил. Спортист от световна класа и основен фаворит на Острова, 22-годишната състезателка по триатлон шокира обществото, когато заяви, че дава почивка на кариерата си, заради тежкото си физическо състояние.
До този проблем Холи стига, заради неуспешния опит да се справи с анорексията. Болестта толкова коварно завзема цялото ѝ същество, че дори желанието за победа и страстта към спорта не могат да я спасят. Битката се води с години. Въпреки спортния дух, който носи, Холи не успява да се пребори нито с грешната си самооценка, нито с изкривения начин, по който се вижда в огледалото.
Днес тя разказва пред британските медии за тежката дългогодишна борба с коварното хранително разстройство, което продължава да настига милиони жени от съвременния свят.
"Ядох толкова малко храна, че се чувствах много крехка, когато тичах", разказва една от спортните любимки на Великобритания. "Всичко започна, когато бях на 16. Моят треньорът ми каза, че с отслабването, ще ставам все по-бърза."
Тук трябва да кажем, че Холи е една от онези щастливки, чиито гени са я дарили с изваяно и здраво тяло. Никога преди това тя не е имала проблеми с външния си вид.
"Бях шокирана. Никой никога не е споменавал теглото ми, когато става дума за скоростта, с която тичам. Но аз повярвах в думите на моя треньор и ги взех много присърце", с огорчение разказва младата надежда.
"През следващите седмици драстично намалих храната и дори пропуснах основни хранения. Въобще не мислех, че това може да е вредно за организма ми. Превърнах се в свой собствен враг."
Нормалният калориен прием за жени спортисти е около 3 000 калории на ден. Освен че е приемала много под нормата, младата атлетка все още е била подрастваща, което допълнително усложнява физическото ѝ състояние.
След като печели Европейското първенство за юноши и девойки през 2007 година, Холи съвсем започва да съсипва здравото си тяло. Постоянно боледува и няма сили да тича дълго време. Тя отдавна страда от анорексия, но тепърва започва да го осъзнава. В продължение на няколко години продължава да живее по същия начин, но в близките месеци на 2012 година постъпва в болница.
Днес разказва, че решението да се откаже от Олимпиадата в Лондон, е най-тежкото в живота ѝ. Мечта, която се отдалечава с всеки изгубен килограм. Въпреки това Холи Авил е решена да се бори и вбъдеще да се пробва отново. Ние пък се надяваме съвсем скоро да пишем за позитивния ѝ пример и големи успехи в спорта.
| 20 | 0 |
