Ние, jenite, сме изключително хитри. В преследване на целта ще проявим най-креативния ум и ще прибегнем до най-дръзките действия, стига да сбъднем желанията си. А понякога да засилим и вярата в личните си самозаблуди. Суетни сме по природа, но когато става дума за спазване на хранителни принципи и следване на здравословен режим, успяваме да се самозалъжем с какви ли не безумни заключения. Било то от мързел или нехайство по отношение на здравето ни.
Тук ще съберем на едно място всички онези глупави оправдания, които всяка една от нас е изричала мисловно, за да превърне прословутото "От утре съм на диета” в обещание без краен срок. И начална дата.
"Но аз заслужавам този шоколад!”
Няма спор, наистина заслужаваме да се глезим понякога, но не са ли здравето и красотата най-големият подарък, който можем да си доставим? "Този шоколад” е просто поредният начин да избягаме от хранителните си принципи, уповавайки се на стреса в работата или ежедневието. Но убеждението, че заслужаваме често да получаваме въпросната награда под формата на храна, не идва от днес. Това вярване ни е втълпено още докато сме готвили манджички от кал на двора, а родителите ни са искали да ни приканят да опитаме истинската питателна храна от тенджерата вкъщи. Но вече не сме деца - не са ни нужни заблуди.
"И без това прегреших с диетата, няма смисъл да продължавам!”
Никой не е безгрешен - факт, който често пропускаме, когато искаме да се откажем. Въпросът е доколко сме склонни да продължим с начинанието си, след като веднъж сме се отдали на изкушението. Както са казали хората, от един път глава не боли. Едва ли са имали предвид "хранителното прегрешение”, но все пак мъдрите думи важат и тук с пълна сила. Важното е да съумеем да продължим да следваме ясно изградените си правила, осъзнавайки, че не сме роботи. Дояжда ни се нещо вредно понякога. 
"Днес карах колело - заслужавам шоколад”.
Мащабно американско изследване показва, че хората подценяват калориите, които идват с храната, с цели 40 %. Подсъзнателно копнеем за още и още, което ни кара да пренебрегваме малките следобедни похапвания, чашата капучино или вафлата, погълната на път за работа. Заради тези заблуди често си позволяваме по-големи порции, и рискуваме да погълнем двойно повече калории от тези, които сме изгорили, докато спортуваме.
"Кари Брадшоу пие ягодов шейк, а има супер стегнато тяло. Значи не е толкова калоричен!”
Доста често взимаме пример от измислени герои или светски личности, за да успокоим гузната си съвест. Всъщност много добре знаем, че цял отбор от диетолози и треньори се грижат за външния вид на известните - нещо, което ние не можем да си позволим. Освен това, всеки отговаря сам за собственото си здраве. Това, че Бритни Спиърс пие калорични шейкове нон-стоп, не означава, че е здравословно.
"Не мога да не изям всичко в чинията”
Дали заради бабините вярвания, че е на лош късмет, или заради гузната съвест, че има толкова много гладуващи по света, няои от нас не могат да оставят или хвърлят храна от чинията си. Хитрият подход тук е в приготвеното количество. Не изоставяйте вярванията си, просто намалете храната си дотолкова, колкото можете да приемете.
"Ям доста по-малко от моите приятели/роднини”
Храненето не е състезание по надяждане, затова не гледайте в чинията на другия. Американско проучване показва, че около 60% от хората са склонни да напълнеят, ако приятелите им се хранят с повече храна. Просто вторите влияят над хранителния избор на първите.
"Мога да ям много от тази диетична храна”
Нискокалоричните продукти се превърнаха в цяла индустрия, която печели на гърба на потребителите. Надписи от сорта на "диетично”, "здравословно”, "полезно” и така нататък, ни карат да вярваме, че това, което купуваме, е напълно безвредно. Дори напротив, смеем да преяждаме с чиста съвест. Всъщност 99% от тези продукти съдържат други калорични и дори вредни съставки, които по никакъв начин не подпомагат отслабването. Пакетче от така наречените "нискокалорични” бисквити съдържа точно толкова калории, колкото пакет шоколадови, например.
"Животът е прекалено кратък. Ще ям каквото си пожелая!”
...за да го направя още по-кратък, бихме добавили сега. С ясното съзнание, че няма да бъдем вечно на този свят, посягаме към каквито и да било вредни храни, успокоявайки съвестта си, че всичко ни е позволено. Но замисляме ли се, че ако днес организмът ни е здрав, то утре той може да се разболее точно заради нашето лекомислие. При свършен факт съумяваме да мислим трезво, но не в това е смисълът. Наистина - животът е прекалено кратък, нека не се отказваме да го изживеем здрави и пълноценни.
| 11 | 1 |
