Анастасия Карнаух е журналист, има свой собствен блог за книги и седмична рубрика в ефира на радио ФМ+, където прави класации на книги. Част е от редакционната колегия на списание "Българска наука” и е модератор на литературния клуб в книжен център "Гринуич”.
За своя професия обаче Настя, както я наричат приятелите ѝ, избира определението "читател”, защото според нея всеки книгоман има повече от едно поприще и едно от тях неизменно е читател.
Признава, че посвещава себе си на каузата да популяризира хубавата литература, като насочва читателите към стойностните книги чрез споделяне на своите лични впечатления. Които не са никак малко, предвид факта, че чете между три и пет книги на седмица.
Повече за това какво са книгите за Анастасия, как да породим любов у детето към четенето и каква е най-голямата вреда от него (да, има и такава!), разберете от интервюто, което Настя даде специално за Jenite.bg!
Как се превърна в професионален читател?
Всички ние сме читатели, дори и да не четем книги редовно, защото дефиницията на думата "читател" е "човек, който чете". Дори да не отваряш книга всеки ден, ти си читател, стига да четеш вестници и материали от различни сайтове.
Има обаче хора, които така и не преминават границата да станат читатели на литература – те четат детски книжки като деца, после минават през задължителна литература в училище, но самата любов към книгата у тях така и не се появява, няма я връзката между човека и книгата. Родителите са тези, които могат да възпитат любовта към книгата у детето и да го научат да я цени.
При мен не се случи точно така. Аз от малка се борех с четенето и казвах, че нямам нужда да чета – беше много удобно за мен мама да ми чете. Психолозите казват, че често децата не искат да се учат да четат, защото подсъзнателно се страхуват да останат сами в стаята с книгата. Но е факт, че в момента, в който се научих да чета, книгите за мен се превърнаха в отворени светове, врата към нови пътешествия, а аз обичам да пътувам. Оттогава така и не намерих причина да спра.
Родителят ли има основна роля в това детето да заобича книгата?
Определено. Много е важно не само да го има този момент, в който родителят казва "Чети!”, но и детето от малко да бъде заобиколено от книги, у дома да има библиотека и то да вижда родителите си с книга в ръка. Тогава то ще знае, че четенето е абсолютно равно с останалите основни дейности - хранене, спане, забавление, а не е нещо "свръх”.
Омръзва ли четенето понякога?
Вчера разговарях с един професор от Факултета по славянски филологии към Софийския университет и го попитах дали ще си прави почивка от четенето през лятото. Аз си правя такива почивки, когато пътувам. Миналата година, например, един месец пътувах и прочетох само една книга.
Мисля, че е важно да правиш почивки, защото иначе се пренасищаш с чужди мисли и ти трябва малко въздух, за да си върнеш своите собствени. Главата ти се пълни с цитати от книги, фрази от герои и в един момент си задаваш въпроса "Кой съм аз?”. От гледна точка на менталната хигиена е нужно понякога да се правят почивки. Разбира се, ако четеш 2-3 книги на месец, надали ще имаш нужда от такава.
Кое прави една книга ценна и една история - завладяваща?
Аз много харесвам определението, че изкуството е истинско, когато резонира в теб. Истинската книга е твоята си книга. Тя може да не е бестселър или класика и да не е препоръчана от нито един критик, но ти си я открил и тя за теб е всичко – това прави книгата хубава. В този ред на мисли, изобщо не трябва да те интересува дали тази книга е сред най-продаваните в момента, чете се от няколко века насам, или пък не е популярна.
А това, което прави една история добра за мен, е да има смисъл от нея. Има много истории, които не съдържат поука в себе си. Хубавата книга трябва да има НЕЩО, което да ти даде. Нека това бъде само едно изречение, но то да те трогне достатъчно, че да си направиш труда да го запомниш, повтаряш и цитираш. И тогава ти наистина можеш да кажеш, че си получил нещо от това четиво.
Какво те вдъхновява да споделяш своите впечатления чрез блога и чрез радио рубриката си?
През миналия век в света се появява онова нещо, наречено Public relations (Връзки с обществеността). И благодарение на бясното му развитие, ние невинаги знаем дали можем да вярваме на информацията, която получаваме, или не. 
В медиите се говори за книги на издателства, които са или много големи, или имат много добър PR. Междувременно излизат още два пъти по толкова страхотни книги, които също си заслужават да бъдат прочетени, но издателството не е толкова голямо или пиарът не е толкова добър - така много хора не научават за тях.
Винаги ме е стимулирало желанието да намеря хубава книга и да кажа защо тя е добра и за кого е подходяща. Една книга може да е чудесна за домакини, които искат да се разтоварят от домашните си задължения, но да не е подходяща за човек, чиято цел е професионалното развитие. Както и обратно. Има книги, които са подходящи за мъже или за жени; за деца или за възрастни, и аз винаги съм се опитвала да кажа за кого е предназначено едно четиво.
Какви са наблюденията ти като модератор на литературния клуб в книжен център "Гринуич”? Интересуват ли се българите от книги и от какви?
Ако трябва да съдя по участниците в Greenwich Book Club, хората четат. Най-вече книгите, за които всички говорят. Струва ми се, че днес класиката се чете по-трудно, защото изисква търпение. Трудно ни е да се концентрираме в една дълга статия, какво остава за един дебел роман.
Но аз съм категорична, че класики трябва да се четат, защото те възпитават вкуса и помагат да отсеем добрите книги от не толкова качествените. Може да ни е скучно на моменти и въпреки това трябва да продължим. Накрая винаги разбираме, че е трябвало да преборим някоя и друга страница, така както вече знаем, че "Граф Монте Кристо" и "Гордост и предразсъдъци" са заглавия, които остават в сърцето.
А чете ли по-младото поколение? Един от най-често повтаряните упреци към младите е именно, че не четат.
Аз съм много впечатлена от поколението, което върви зад мен. То е не само четящо, но и значително по-ерудирано, говори по-свободно езици и не само че чете – то търси, а ако не може да намери едно заглавие на български, не се притеснява да го прочете на друг език или да го свали като пиратски файл. Аз подкрепям пиратството. Според мен то развива и обогатява.
Може ли пиратството да доведе до смъртта на хартиения книжен носител?
Не. Аз много харесвам историята на Паулу Коелю, чийто роман "Алхимикът” става известен, след като в Русия някой качва книгата, сканирана във форум за пиратски книги. Така предизвиква голям интерес у потребителите, а един издател я издава и тя започва да се продава в многомилионни тиражи. Сега всички знаем кой е Паулу Коелю. Така че аз съм на мнение, че в Интернет трябва да има книги.
Странното в България е, че българската класика я няма онлайн. Не е нормално да не можеш да намериш един разказ на Елин Пелин в интернет. В Русия например цялата класика, както и голяма част от съвремнните книги, са качени онлайн. Това може би носи загуби на издателствата, но популяризира автора. Вярвам, че пиратството не ограбва, а напротив – то те кара да искаш да четеш повече. В крайна сметка няма значение как четеш – дали ще е на хартиен, или на електронен носител. Важното е да четеш.
Но аз мисля така, защото нямам собствено издателство. Сигурна съм, че срещу тези мои идеи могат да се намерят куп аргументи от някого, чиито приходи зависят именно от продажбата на хартиените издания.
Каква е най-голямата полза от четенето?
По-добре ме попитай каква е вредата.
Трудно е да си помислим, че може да има вреда. Каква е тя?
В един момент започваш да предпочиташ добрата книга пред глупавата компания. Казваш си "Я по-добре да си дочета книгата тази вечер." И четенето определено те прави малко асоциален и краде от времето ти.
Имала съм дни, в които съм чела по 12-13 часа и то в най-активните часове на деня, които можеш да прекараш сред хора. След такъв маратон мозъкът ти определено има нужда от технологично време, за да преосмисли поетата информация. Затова четенето трябва да бъде умерено, но никой не може да ме убеди, че няма как да прочете една книга за седмица. Имаме достатъчно време за всичко, включително и за книгите.
Тоест ако човек има желание, той ще намери и време?
Да, със сигурност. Хората си намират аргументи, за да отидат на фитнес или маникюр. Ако не четат, просто не са намерили причина да го сторят.
| 18 | 0 |
