Старите хора с ужас наблюдават как свети и вибрира странната машинка, наречена мобилен телефон. Струва им се непосилно да се справят с малките копчета и абстрактното меню – те познават само безопасната шайба от близкото минало. Да не говорим за нагласата им спрямо компютрите. Отричат ги категорично. По-младите вече имат базови познания в областта на технологиите, с които си служат ежедневно. Голям процент от хората използват компютри дори за работа, боравят със смартфони, интернет и други нововъведения от последните години. Естествено, отнело им е време да се научат, но с желание и постоянство всичко се постига. Съвременните деца пък разучават за минути и най-сложното устройство и изобщо не им трябва ръководство за употреба. Те умеят да работят с всички функции на своите луксозни джаджи, без това да им се струва кой знае какво постижение.
Децата на бъдещето със сигурност ще бъдат обвързани с технологичния напредък на обществото. Наред с теорията за кристалните деца и децата индиго, ние сме склонни да вярваме в раждането на все повече гениални умове. И няма как иначе да бъде – човек претърпява еволюционни промени спрямо средата, в която живее. Светът става все по-сложен с всеки изминал ден и изглежда доста логично следващите поколения да разполагат с по-голям потенциал и интелектуални заложби.
Един от стълбовете в развитието на децата е тяхното образование. И дори някой да се роди с огромен талант, той трябва да бъде развит с чужда помощ. Семейството полага основата на това развитие, но детето излиза от вкъщи и попада в нова среда, докато е още малко. Тук идва въпросът, как ще изглежда училището на бъдещето. Часовете, прекарани в класната стая, би трябвало да осигуряват адекватно развитие за всяко дете. Перфектната учебна програма би била строго индивидуална, защото всички придобити знания и умения след това ще помогнат на вече порасналото дете да намери своето собствено професионално призвание. Най-високи резултати се постигат, когато се обръща внимание на личността, а не се поставят деца с различни заложби в една група. За беда индивидуалното обучение е твърде скъпо, а в класове по 20-30 ученика е невъзможно да се намери златната среда. Учителите търсят средното ниво и по тази причина използват учебен материал, който е непосилен за изостаналите ученици и отегчава по-напредналите. Така в един момент никой в класната стая не е насочил вниманието си към учителя, а знанията на децата остават на посредствено равнище. Ето защо още от ранна детска възраст, родителите трябва да възпитат у детето си креативност и логично мислене. Малчуганите са податливи на обработка и лесно могат да бъдат приучени към постоянно търсене на решения. Изобретателността също може да се "тренира" от ранна детска възраст, посредством специално разработени игри, съобразени с възрастта.
Подобно мнение изказва и съоснователят на компанията "Atari” Нолан Бушнел. Според него трябва да се стремим към създаване на поколение от изобретатели, които ще бъдат по-умни, ще решават различни проблеми с лекота и ще бъдат по-подготвени за справяне с бъдещето от сегашните обитатели на Земята. Бушнел, който е основал и други компании, смята, че настоящата програма в училищата далеч не подготвя децата за професиите, които ще съществуват след години. Самият той не знае какво ни очаква в бъдеще, но със сигурност животът ще става все по-сложен, пълен с иновации и открития. Ето защо, за да се създаде едно конкурентноспособно поколение, трябва да се наблегне на уменията на децата и тяхното вродено желание да създават.
За децата изобретяването под формата на игра води до развиване на умения, които ще им помогнат в професионалната реализация. Бушнел си представя как след време например учениците изучават и научна фантастика, а не само класическа литература, която им представя света от миналото. Една учебна програма, която включва sci-fi литература, би могла да провокира у учениците мисли за бъдещи иновации, които в даден момент да се реализират. "Когато наемам инженери и хора с креативни професии, никога не се интересувам от техните оценки", казва Бушнел, позовавайки се на екипите, които е изградил в "Atari”, а и след това. Той обаче отдава значение на хобитата им, като държи да бъдат с технологична насоченост.
По настоящем учебните програми по цял свят са коренно различни. Така например във Виетнам се набляга особено много на математиката, в Англия разпределението по специалности става още в ранните класове, а в България сме във времена на постоянна реформа. Въпреки всеобщата нагласа, че образователната система у нас е под всякаква критика, все още има училища, които опровергават това твърдение. Не един или двама са медалистите на олимпиади по точни науки. Злато, сребро или бронз получават възпитаниците на математическите, природо-математическите, както и някои от езиковите гимназии в страната. Няма възрастово ограничение за превъзходството на интелекта и познанията, тъй като България може да се похвали с гениални умове във всички възрасти. Последният пример за постиженията на младите ни надежди е от юли месец тази година, когато Нгуен Чи Зунг, Емилиян Рогачев, Румен Василев, Деница Маркова, Александър Чергански от СМГ "Паисий Хилендарски" спечелиха златни медали на Международното състезание по математика в Индонезия. На 23-та Международна олимпиада по информатика в Патая, Тайланд, в която участваха ученици от над 80 държави, Румен Христов от ПМГ "Нанчо Попович" - Шумен, завоюва златен медал за втора поредна година. Със сребърен медал е Владислав Харалампиев от СМГ "Паисий Хилендарски", а Йордан Чапъров от МГ "Атанас Радев" - Ямбол, и Георги Георгиев от СМГ "Паисий Хилендарски" са с бронзови медали.
Това са само някои от българските медалисти в световен мащаб. Големи постижения имаме всяка година, като общият брой на спечелените медали само на Балкански олимпиади е над 120. Тези деца са по-скоро изключение от тенденцията качественото образование да не присъства в основните приоритети на децата. Не може да се каже кое е първо – кокошката или яйцето. С други думи, няма виновни. Учениците се оправдават с учебната програма и скуката в школото, а преподавателите няма как да използват нововъведения в учебния процес, поради липса на средства. Но за развиването на интелекта на един ученик значение има и персоналното му желание. Ако той е целеустремен, ще намери начин да компенсира недъзите на образованието. Ето един начин за самоподготовка, подходящ и за учителите, които се опитват да избегнат гореспоменатото усредняване на детския интелект.
"Khan Academy” е образователен уебсайт, който цели да осигури възможност на всеки на научи почти всичко, и то без пари. Ученици, и дори възрастни, от цял свят могат да гледат някой от 2400-те видео клипа, в които основателят на сайта, Салман Хан, ясно обяснява основни принципи на математиката, науката и икономиката.
Онлайн академията всъщност решава проблема с индивидуалния подход, що се отнася до точните науки. В САЩ вече има няколко класа, които прилагат тази програма на обучение като официална, а учениците в тях напредват спрямо своето собствено темпо. Резултатите сочат, че процентът деца под средното ниво нараства драстично, а общите постижения са повече от задоволителни. Хан е разработил и софтуер, чрез който учителят следи работата на своите възпитаници – колко клипа са гледали, как са се справили на тестовете в сайта за самоподготовка, къде грешат и колко време отделят за обучението си.
"Най-лошият начин да научиш нещо е някой да ти стои на главата и да те пита, дали го разбираш.", твърди Хан. Затова той залага на скритата сила и никога не се появява в кадър.Тези клипчета са със средна продължителност между 7 и 14 минути, а в кадър се вижда само ръката на Хан, която пише математически формули и диаграми, водещи до решението на някоя задача. По този начин зрителите не го възприемат като лектор, който стои над тях в определена йерархия, а се съсредоточават върху нещата, които биват обяснявани.
Подобна система за индивидуално обучение не може да бъде приложена в областта на хуманитарните науки, в които много трудно някой отговор се дефинира като "верен" или "грешен". Тя е валидна единствено за точни науки, при които теорията може да бъде обяснена с помощта на формули и диаграми, а тестовете дават реални резултати при оценяване.
В България образователната система се лута и все още не може да намери правилния път. Оценяването чрез тестове се въведе с гръм и трясък, но в един момент се оказа, че скалите с точки съвсем не са съвсем адекватни, а въпросите понякога не са формулирани точно и ясно. Различията в нивото на обучение във всяко едно училище също поставят под въпрос стойността на оценките днес. Поради липса на качествени кадри, училищата наемат кого да е за учител, а учебната програма се сменя през година. Няма една линия, която да се следва, и това ощетява учениците – те излизат от училище с непълни теоретични познания и липса на каквито и да е практически умения. Въвеждането на подобна система за самоподготовка като академията на Хан, не би имала успех в този момент, тъй като масово учениците не са мотивирани и не осъзнават защо са им всичките тези знания.
А изграждането на една стабилна, планирана учебна система, ще осигури проспериращо поколение с ясна представа за света. Затова всеки родител трябва да провокира наследниците си и да възпита в тях желание за творчество, защото както казва френският математик, физик и философ Анри Поанкаре: "Да твориш, означава да различаваш и избираш. Учениците се мотивират, впрягат волята и ума си, активизират мисловната си дейност, освобождават съзнанието си от ненужното, съсредоточават се върху същественото, устремяват се към целта и успяват да се справят с проблемната ситуация.".
| 24 | 1 |
