От незапомнени времена домакинската работа се счита за "женска". Борбата за равенство между половете пък се основава именно на подобни обобщения, които натоварват дамите с безброй задължения, а от мъжете се очаква просто да си носят гордо титлата "глава на семейството". Споровете за това кой е по-добър обхващат всякакви сфери – различни професии, спортни постижения, родителски грижи, дори мисловни процеси като запаметяване и схватливост. Всеки ден участваме в "Кой е по-по-най?" за възрастни. И оценяването е точно толкова субективно, колкото данните от уреда за мерене на аплодисменти.
Готвенето е нож с две остриета. От една страна, приготвянето на храна е жизненоважно, тъй като всеки човек има физиологична необходимост да се храни ежедневно. Ала заниманията в кухнята могат да се превърнат и в доходоносен бизнес, а кулинарните постижения да граничат с изкуство. Може би именно от тези различия в лицата на готвенето произлизат и конфликтите на полова основа. Гореспоменатата домакиня трябва да е сготвила на всяка цена, независимо дали е изморена от тежкия си ден. Тя няма време да твори, а гледа да скалъпи нещо за хапване, за да ѝ се махне от главата поредното задължение. Салатата е нарязана, ракията – сипана. А любимата на прегладнелите членове на семейството реплика : "Вечерята е сервирана!" никога не бива произнасяна с мъжки глас.
Повечето мъже изпитват необуздан страх от готвенето, а за тях печката е "онази странна непозната вкъщи". Този стереотип за неготвещия мъж лесно може да бъде опроверган. Вечният аргумент на всички спорещи по въпроса е свързан със съществуването на устойчивото словосъчетание "главен готвач". И с асоциациите, които събужда думата "готвачка". Детска градина, купички от алпака. Или пък училищен стол с табли, опашка и огромни тави с манджа. Лелка с шапка от найлон.
Не знам дали изобщо може да има сравнение на база "жени срещу и мъже". Разни хора, разни умения. Може би броят на мъжете с голяма бяла шапка в скъпи ресторанти е въпрос на случайност. Или пък е наложен от чисто физическото превъзходство на мъжа. Все пак това е работа, която изисква дълги часове стоене на крак и издръжливост на жегата в кухнята. Също така, главният готвач има много повече отговорности, от това да нареже два моркова и глава лук. Той ръководи цял екип, резултатът от работата на който подлежи на ежеминутни критики от страна на претенциозните клиенти. Конкуренцията в тази сфера на работа е безмилостна и напрежението е твърде голямо. Може би тук се корени тенденцията, определяща мъжете като главни кулинари.
В някои култури шефското място в кухнята е отредено на силния пол. Според японците например, жена не би могла да бъде главен готвач в суши-бар. Суши-готвачите пък преминават през сериозно обучение, което включва и приготвяне на отровни риби. Изпитът е доста обективен. Просто изяждат суши, приготвено от тях с отровна риба. Ако оцелеят, са преминали курса за суши-шеф успешно.
Господата може и да се справят брилянтно, що се отнася до случаите на кариера в ресторантьорството. Но явлението "мъж в кухнята" е истинско бедствие, а след него помещението изглежда като бомбардирано. Той със сигурност може да ви сготви нещо вкусно. Ще нареже продуктите с много любов. И в много чинии. Те не се мият сами, но вашият експериментатор не се инетресува от това. Ще ви изпържи най-вкусните домашни кюфтенца на света. Дано само да имате препарат за почистване на кухненски уреди, защото и без това след вечеря ще се позабавлявате именно с прикриване на щетите от емоционалното пускане на месни топчета в горещата мазнина.
Нека не бъдем толкова придирчиви. Нека им дадем шанс. Може би на мъжа до вас ще му достави удоволствие да ви зарадва с вкусно ястие или десерт, но се страхува от монопола, който упражнявате в кухнята. Не се учудвайте, ако опитът му е повече от успешен - сигурно знаете сентенцията за късмета на начинаещия.
* лат. обърни внимание, забележи - бел.авт.
| 7 | 2 |
