Казват, че се оформяме като личности още в детството, но колко иронично е, че едва можем да си спомним нещо от ранните си години? Това явление дори има официален термин - детска амнезия. Докато порастваме, забравяме хората, събитията и дори местата, които сме срещали като деца.
Какво е детска амнезия и кога възниква:
Детската амнезия е неспособността на възрастните да си припомнят подробностите за събития или неща, които са се случили с тях преди 4-годишна възраст. Някои изследователи стигнаха още по-далеч и установиха, че децата преди 7-годишна възраст са в състояние да си спомянт "60% или повече от техните ранни събития ", докато 8 и 9-годишните могат да си спомнят само до 40%. Това им позволява да осъзнаят, че докато преминаваме през различни етапи от нашето развитие, толкова по-малко помним от това, което го е предшествало.
Нашите спомени са тясно свързани със способността ни да говорим
Една от теориите защо не съхраняваме детските си спомени е, че по това време не сме могли да общуваме устно. Когато извличаме памет, използваме думи и можем да я опишем с много подробности, което изисква език. Повечето бебета не започват да говорят преди 2-годишна възраст, така че просто не могат да създадат такава памет.
Развитието на мозъка ни играе огромна роля
Сега ще говорим за биологичното обяснение на детската амнезия. Докато порастваме, мозъкът ни прави много "ъпгрейди", така че едно проучване стига до заключението, че "когато мозъците са заети да отглеждат много нови клетки, те не съхраняват спомени, които иначе биха били дългосрочни." В допълнение, ние дори не можем физически да си припомним ежедневни събития преди 3-4-годишна възраст, тъй като нашата епизодична памет все още не е започнала. Ето защо ние можем да имаме абстрактни спомени като в кой парк сте ходили често, но не и в кой магазин за сладолед майка ви е завела в конкретен случай.
Родителите ни сериозно променят начина, по който си спомняме определени събития
Друго проучване предполага, че нашите родители са в състояние да променят спомените от нашето детство. Проучване установи, че децата си спомнят едно и също събитие по различен начин, след като са го обсъдили с бащите си, за разлика от майките си. Децата се впечатляват лесно, затова е изключително важно да им помогнете да запазят само добри спомени и да ги възприемат правилно.
Всичко се свежда до това, което ни е оставило трайно впечатление
Детски психолог казва, че в крайна сметка децата запазват спомените, изпълнени с емоции, както положителни, така и отрицателни. Тази констатация дори позволява на малки деца да предоставят свидетелски показания в съда. Така че има вероятност, ако можете да си спомните ранен спомен, той е този, който има най-голямо значение за вас и предизвиква силна емоционална реакция.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 0 | 0 |
