Чувството за значимост не се появява, само когато изградиш с двете си ръце огромна сграда. Човек може да усети принадлежността си към нещо по-голямо, дори ако участва в носенето на тухлите. Или с други думи, не е нужно да си поет, за да станеш част от проекта на "Сфумато".
Вечеринка, но със забавление за ума, това е "Бавно: Изговорен свят". Поредицата от събития, видели бял свят през определен период от време, завършва на 28 май (събота) от 19 часа. Четвъртото, последно за този сезон, издание ще протече под музиката на "Блуба Лу", а актрисата Елена Димитрова ще чете Марк Странд, Одисеас Елитис, Георги Рупчев и Уолт Уитман.
Театралната работилница предвижда отново да бъдат раздадени празни листчета на публиката. На тях всеки присъстващ пише дума, словосъчетание, цитат, крилата фраза, или изобщо – каквото му хрумне. А след това организаторите създават красива и завършена творба, от която всеки има шанс да стане част. Стига идеята му да намери своето място на Големия бял лист.
Предишните думи бяха събрани на 31 март, отново в Театрална работилница "Сфумато". А ето какво се роди от тях :
търся в кафявата кожена чанта
в нея има какво ли не
кило череши
звукът от дишането й
докато спи
загорка
болнична стая
продължавам да ровя
съзерцавам
гумено лъвче с три изгризани крака
минзухари и цигари с карамфил
пудел и пустинни кучета
глухонеми дървета
танц спомен и обгръщане
намерих
с очите си видях
следобедно слънце малко преди залез
усещане за някого въпреки всичко
любов към мърлява котка
готовност за всеки отдих или празен момент
табела път и време открих
и на дъното
гледам
майка си
не носи очила
вижда ме ясно
държи първата ми ученическа чанта
синя с бял самолет
усмихва се
протяга ръце да ме прегърне
къде са ми носните кърпи
не нищо ми няма
нещо ми влезе в окото
| 1 | 0 |
