Рафи спечели първия сезон на българския "X Factor” и това не само не ни учудва, но и изключително много ни радва. Защото изводът от формата е подчертано оптимистичен. Не личната драма, превърната в публична; не извратеното сценично поведение, капризите или изписаната красота, която не е придружена с достатъчно вътрешен чар – не тези неща жънат най-голям успех в нашия свят. Въпреки че напоследък е доста разхвърлян откъм ценности и разбирания.
Усмивката все още е №1 и не се очертава скоро да бъде зачеркната с "X”. Широката, чаровна и искрена усмивка, която е изпълнена с гордост от себе си, но не мутира в горделивост. Тази, която ни зарежда с позитивизъм и ни кара без мръщене да се разделим с парите за гласуване чрез SMS. Усмивка като на Рафи.
Симпатичният арменец притежава доволно количество и от останалите таланти, необходими за победа в музикално шоу състезание. Разбира се, те също са от основно значение. Но не са всичко. Както сме забелязали по караокетата и в останалите музикални формати, Господ (или който друг отговаря за нашите качества) си е достатъчно щедър откъм таланти. Има много гласовити хора в България. Само че то е като Коледа без елха. Липсва необходимият дух. Страхотен талант, но без магнетизъм, борбеност и енергиен заряд, с които да бъде комуникиран достатъчно завладяващо. Тогава, къде е елхата? Откъде да го вземем този коледен дух и как да го задържим за всеки ден?
Отговорът е в усмивката. Онази усмивка, която прави човек красив в очите на останалите. Независимо как изглежда. Защото излъчването му е толкова завладяващо, че не им позволява да го разглеждат под лупа. Усмивката, която те прави висок, дори когато си социално или физически нисък. Която разказва за житейските си успехи, вместо да изтъква трагедиите и да проси съжаление.
На всеки му се случват лоши неща. Нека се усмихваме, за да увеличаваме добрите!
| 253 | 14 |
