Споразуменията за успешен живот

Дон Мигел Руис и Дон Хосе Руис изнесоха вдъхновяващ семинар пред българска публика

<p>Дон Мигел Руис е лектор по призвание и лекар по професия. Бил е хирург. Тежък инфаркт го поваля и следват 9 седмици кома, в които не се знае дали ще се събуди. Когато той успява да пребори смъртта, лекарите му казват, че трябва да смени тотално начина си на живот. Забраняват му да пътува, а точно тогава му е предстояла първата лекция в Европа. </p>

Дон Мигел Руис е лектор по призвание и лекар по професия. Бил е хирург. Тежък инфаркт го поваля и следват 9 седмици кома, в които не се знае дали ще се събуди. Когато той успява да пребори смъртта, лекарите му казват, че трябва да смени тотално начина си на живот. Забраняват му да пътува, а точно тогава му е предстояла първата лекция в Европа. 

Чували ли сте за четирите споразумения? Техен автор е известният лектор Дон Мигел Руис. Американецът от мексикански произход си е поставил за мисия да обикаля света и да вдъхновява хората с учението си.

През отминалия уикенд негова дестинация беше и България. Той, заедно със сина си Дон Хосе Руис, изнесе лекция пред родна публика, пред която представи въпросните четири споразумения, както и още едно, пето, дело на бащата и сина.

Дон Мигел се изправи пред гостите, използвайки обръщението "братя и сестри". И призова всички да отворят сърцата си и да изпратят цялата си любов на онези, които имат нужда от нея. А те са толкова много. Засегнатите от природни бедствия; пациентите в болниците; хората, които са готови да приключат земния си път; бездомните; сираците; онези, които имат нужда от помощ; роднини, близки и хората, които обичаме; самите ние; Лекторът не пропусна никого.

"Нека разберем, че сред нас няма победители и губещи", продължи той. "Никак не е трудно да бъдем щастливи. Животът е много прост, но ние го усложняваме."

Не зная защо трябва някой друг да изрече тези думи, за да повярваме. Сякаш наистина сме превърнали живота си в едно безкрайно състезание, като самите ние не искаме то да приключи никога.

Дон Мигел Руис е лектор по призвание и лекар по професия. Бил е хирург. Тежък инфаркт го поваля и следват 9 седмици кома, в които не се знае дали ще се събуди. Когато той успява да пребори смъртта, лекарите му казват, че трябва да смени тотално начина си на живот. Забраняват му да пътува, а точно тогава му е предстояла първата лекция в Европа.

След 7 години и половина той подава молба за трансплантация на сърце. Попада в списъка на чакащите и една нощ, точно в полунощ, получава заветното обаждане. Но тогава той е в Тексас, а операцията трябва да се извърши след 6 часа в Калифорния. Въпреки огромното разстояние, той потвърждава присъствието си и благодарение на полет в точния момент, 4 часа по-късно вече е в болницата.

Днес той е в отлично здраве. И пътува много. За да даде на хората онази надежда, която са изгубили някъде по пътя на живота.

"Науката се развива, психологията и човешкото мислене изостават. Ние трябва да бъдем част от тази трансформация."

Бъди безгрешен в словото си. Споразумение номер 1. "Говори честно. Казвай само това, което мислиш. Не използвай словото, за да се самоохулваш или да охулваш другите. Насочи силата на словото към истината и любовта. Ако проумееш, че словото има силата да твори, че това, което казваш, подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите, ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света. Словото има силата на магия: бяла или черна - зависи единствено от Теб! Дай на словото си любов и помни, че каквото изпратиш, това ще получиш."

Не приемай нищо лично. "Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено и само на собствения си живот! Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност. Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание."

Ако приемем чуждия негативизъм, той става част от същността ни. Опитваме се да угодим на всички, но не и на себе си. Превръщаме се в нещо, което не сме. И след време забравяме, че се преструваме. Защото наистина вярваме в това, което не сме.

Дон Мигел Руис направи игра в публиката, според чиито правила трябваше да се хванем за ръце с непознат човек и да му кажем всички думи, изричани за нас в детството, които са ни повлияли. Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! Пораснали жени помниха обидите и подигравките от училище. И десетилетия по-късно те все още бяха мерило за тях. В главите им бяха загнездени думите на родителите им, опитващи чрез децата си да осъществят болните си амбиции.

Искали са да бъдем съвършени. И са ни моделирали, опитвали са да ни променят. Но не за да направят нас щастливи, а себе си.

Не прави предположения. "Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Никой, освен теб, не знае твоите мисли, затова - изразявай ги максимално точно, за да избегнеш недоразуменията. Ти не знаеш мислите на другите, затова не прави предположения, а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия."

Винаги прави най-доброто, на което си способен. "Най-доброто, на което си способен, е променлива величина. При всички обстоятелства давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и самосъжаляваш, защото съвестта ти ще е чиста."

И тук последва още една игра. Трябваше отново да хванем за ръце непознат, пред когото да простим на всички, които са ни наранили някога.

Трябва да си много силен, за да почувстваш думите на Дон Мигел Руис. Или прекалено отчаян. Той говори за ново начало, за прошка, за любов. Но как, за 3 минути, да загърбим всичко, случило ни се до момента?

Да погледнем непознат в очите и да простим на всички, които са ни причинили болка. Да изречем думи, които Дон Мигел Руис е поискал от нас. Повечето от присъстващите го сториха. Не и аз. Как да простя на някого, казвайки го на жена, която срещам за пръв път? Защо? Аз не изпитах удовлетворение.

Бъди скептичен, но се научи да слушаш. Правило номер 5, представено от Дон Хосе Руис. Той е по-емоционален от баща си, "по-жив". Той също има какво да каже пред света и го прави. А хората го слушат в захлас.

"Негативният език се говори по цял свят", каза Дон Хосе. Не е твърдение, което чуваме за пръв път. Не е новина. Но може би трябва да го чуем от много места, за да успеем да го осмислим.

Семинарът беше полезен, най-вече за онези, които имаха нуждата от подкрепата, за която Дон Мигел Руис говореше още в началото. Тези хора бяха там, за да чуят на живо думите на човека, чиято книга над седем години е бестселър на New York Times.

Дон Мигел беше прав, когато каза, че мисленето ни изостава, за разлика от ежедневно развиващите се технологии. Трябва да отворим сърцата си и да спрем да си усложняваме живота. Трябва да помислим за себе си, за близките си, за всички около себе си. И да спрем да им говорим на "негативен език". Трябва просто да бъдем хора.

43 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



34
Не е посочен 07.11.2012|09:52
Това е човек , който знае много за живота и го е преценил много добре , само може да научим много от него
33
Не е посочен 07.11.2012|09:35
много ми хареса тази статия , особено затова да не приемаме нищо лично , много хубави думи , самата реалност
32
Не е посочен 06.11.2012|08:52
Има определено. Такива хора, които се преживели тежки обрати в живота си, както той, винаги след това имат какво да кажат и наистина стават коренно различни, но пък грабят от живота с шепи
31
Не е посочен 06.11.2012|08:51
Всичко зависи от личния ти мироглед. Света е това, което ти самия виждаш или възприемаш.
30
Не е посочен 06.11.2012|08:49
Вземи и я прочети покрай нея и ти. Няма да ти навреди със сигурност.
29
Не е посочен 06.11.2012|08:49
Аз мисля, да ис купя неговите книги. Изглежда заклет оптимист и реалисти едновременно, честно казано не си падам много по тази модерна тематика, как да живеем, но определено тук съм заинтригувана
28
Не е посочен 06.11.2012|08:48
Ами недей бе. Всеки си има право на избор. Живей си по един и съши начин, без да учиш нови неща, бъде недоверчива и така.
27
Не е посочен 06.11.2012|08:46
Съгласна съм с всички правила, които баща и син предлагат, но най-вече последното ми е много важно - защо толкова малко хора, знаят как да изслушват, а всички други не могат просто - само стоят и чуват две, три думи а после бързат да кажат своето!? И никой не се замисля по темата, дали е прав или не. Не иска и да се променя.
26
Не е посочен 06.11.2012|08:43
""Нека разберем, че сред нас няма победители и губещи", продължи той. "Никак не е трудно да бъдем щастливи. Животът е много прост, но ние го усложняваме." - И аз това се чудя, защо си усложняваме живота...толкова много. Сякаш постоянно има някакво съревнование между нас, вечно а награда няма за това - просто ние сами си усложняваме живота. Аз лично сериозно се замислих над неговите думи и смятам да променям много неща от тук нататък.
25
Не е посочен 06.11.2012|00:31
3. Не съм сигурен как посетителите, които не говорят английски са разбрали нещо от лекциите, защото сякаш се превеждаше друг курс от друга зала, може би. Имаше и друга грешка на организаторите и това беше, че събитието започна със закъснение, а като цяло служеше за промотиране и продажба на какво ли не друго. Имаше всякакви групи там, които изглежда участваха по някакъв начин в организацията и се рекламираха в почивките. От външната страна на нещата, малко ми изглеждаше като панаир, но какво пък толкова, да сложим и българска следа. 4. Не ми харесаха последните "обобщаващи" въпроси, защото нито аз, нито поне още 50 човека около мен не се интересувахме от тях, не знам кой и защо ги беше измислил. Останах със странно впечатление от тази последна част, която се проведе сякаш от някой, който току що беше дошъл в залата и не беше чул семинара. 5. Като обобщение, хубаво е от време на време да слушаме и такива хора, които споделят как можем да живеем по различен начин и ни карат да се погледнем отстрани или най-малкото от различна гледна точка и да преценим сами какво да променим.
24
Не е посочен 06.11.2012|00:30
Бях на събитието и искам да споделя впечатления: 1. Много жизнеутвърждаващо послание, Мигел Руис и синовете му определено живеят това, което говорят и могат да бъдат за пример. Прекарах няколкото часа в приятна, хармонична и зареждаща среда чрез тях. Заради това отново ще си прочета книжките и картите към тях. 2. Прочетох и коментарите преди мен и съм съгласен, че той наистина не казва КАК да постигнеш тези състояния, а че те са хармонични и препоръчителни за всеки. За КАК предполагам всеки трябва сам да открие, но все пак неговото присъствие в България беше свежа глътка въздух. Дори да не казваше КАК, Мигел Руис с цялото си поведение показваше, че третира слушателите си като зрели и самостоятелни индивиди, които сами ще се справят с този въпрос, отново адмирации за това. 3. Не съм сигурен как посетителите, които не говорят английски са разбрали нещо от лекциите, защото сякаш се превеждаше друг курс от друга зала, може би. Имаше и друга грешка на организаторите и това беше, че събитието започна със закъснение, а като цяло служеше за промотиране и продажба на какво ли не друго. Имаше всякакви групи там, които изглежда участваха по някакъв начин в организацията и се рекламираха в почивките. От външната страна на нещата, малко ми изглеждаше като панаир, но какво пък толкова, да сложим и българска следа. 4. Не ми харесаха последните "обобщаващи" въпроси, защото нито аз, нито поне още 50 човека около мен не се интересувахме от тях, не знам кой и защо ги беше измислил. Останах със странно впечатление от тази последна част, която се проведе сякаш от някой, който току що беше дошъл в залата и не беше чул семинара. 5. Като обобщение, хубаво е от време на време да слушаме и такива хора, които споделят как можем да живеем по различен начин и ни карат да се погледнем отстрани или най-малкото от различна гледна точка и да преценим сами какво да променим.
23
Не е посочен 05.11.2012|18:30
но е имал късмет, оценил го е и е продължил щастлив напред
22
Не е посочен 05.11.2012|18:30
колко ведър и спокоемн изглежда
21
Не е посочен 05.11.2012|18:21
20
Не е посочен 05.11.2012|18:20
не знам, може ли всичко да бъде обобщено в една книга?и да й повярваш безрезервно?
19
Не е посочен 05.11.2012|17:57
ще взема да го прочета
18
Не е посочен 05.11.2012|17:56
интересен живот е имал
17
Не е посочен 05.11.2012|16:16
Доста книги по тази тема съм изчела, но определено Руис има доста интересен подход, макар че и той доста комерсиално вече представя идеите си, което мен лично ме дразни.
16
Не е посочен 05.11.2012|14:05
Ако този човек има книга с подобни неща, ще взема да я купя за майка си - за нея ще представлява сигурно много голям интерес. Поне аз така смятам :)
15
Не е посочен 05.11.2012|13:23
Сигурна съм, че много хора са отишли на този семинар!
14
Не е посочен 05.11.2012|13:05
да и аз много се надъхах, и едно такова надъхване много ми помага за дишането като цяло. мисля, че с този коментар си направих бройката, но ще напиша още няколко.
13
Не е посочен 05.11.2012|13:04
ние тука си тънем в мизерия, това е ясно. даже мислех да го напиша, защото отдавна не го бях писала, а обичам да пиша, че сме в мизерия, от време на време.
12
Не е посочен 05.11.2012|13:03
известна полза, но не и цялостна, защото цялостната полза може да се окаже пагубна за човешкото развитие на индивида в частност. еби му майката.
11
Не е посочен 05.11.2012|13:02
полезна е! опитах я на вкус и трябва да ти кажа, че е полезна и вкусна! пробвай и ти!
10
Не е посочен 05.11.2012|12:22
Статията е интересна! Но не знам колко е полезна!
9
Не е посочен 05.11.2012|12:21
Добри съвети като цяло.Може да се извлече известна полза.
8
Не е посочен 05.11.2012|12:12
Не знам,... аз съм малко скептично настроена!
7
Не е посочен 05.11.2012|12:00
Не си падам много по този тип учения....
6
Не е посочен 05.11.2012|11:51
Абе би било по-добре да се посети мероприятието, въпреки че мисля, че това за българските условия на мизерен живот, много трудно може да се приложи.
5
Не е посочен 05.11.2012|11:09
Много хубава статия , научих много полезни неща :)
4
Не е посочен 05.11.2012|11:04
Много надъхваща статия, много положителна. Чак съжалявам, че не съм присъствала на лекцията на този човек. Сигурно щях доста на науча и да си помогна. Ще се поинтересувам повече. Всеки има какво да научи от него явно.
3
Не е посочен 05.11.2012|10:59
Много мъдри съвети, но за съжаление трудно осъществими на практика. Не мога да твърдя, че имам силата да спра да мисля негативно, но смятам, че мога да простя на враговете си и да унищожа омразата си към тях, когато го направя изпитвам вътрешно облекчение и успокоение, чувството е несравнимо.
2
Не е посочен 05.11.2012|10:23
Самата аз съм доста скептична към такива учения, ако мога така да ги нарека, но от друга страна са ми интересни и винаги зачитайки се научавам по нещо полезно.
1
Не е посочен 05.11.2012|10:21
Знаете ли колко ми се иска да вярвам на подобни хора, които ни учат как да живеем успешно и спокойно и като погледна грозната действителност покрай мен и ми се отщява.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay