Още от първата година, в която прекрачваме прага на класната стая, всякакви хора се опитват да ни убедят в разнообразни неща. Достоверността на учебния материал не се оспорва. Ако учителите не успяват да ни налеят основни познания по дадени науки с фуния, то поне ни превръщат в послушни попивателни хартии. Винаги съгласни и с написано домашно.
Повечето учебници по родинознание и природознание, история и география, или пък човек, природа и общество ли беше последно – не знам, но умните книги ни разказват надълго и широко какви били епохите в Европа, кой какво донесъл от Америка и прочие. Ако не внимаваме в часовете с онази, по-голямата карта, окачена на дъската, може да решим, че с познанията за тези два континента се изчерпва информацията за земното кълбо. И всичко друго е вода.
Така или иначе водата наистина е много, но има и едни други държави, на едни други континенти, за които почти не се говори. Не се запознаваме с тяхната култура, обичаи, дори с политическата им карта. Най-много да сме ги чували по име. Два пъти. Може да нямат силно влияние върху нашата малка България (макар че знаете за ефекта на пеперудата, която с едно махване на крилцата си може да предизвика цунами на другия край на света - именно в непознатите за нас местности), но пък това далеч не означава, че не трябва да научим нещичко за тях. Опознай, за да обикнеш.
По стечение на обстоятелствата две от посоките са малко по-значими от останалите. Западът и Изтокът отдавна водят своята вечна война за надмощие. И не говоря само за политическите спорове между двата края на света. На културно равнище различията им са толкова големи, че на тях им е трудно да се хванат за ръка през огромната пропаст, която ги дели. Ние не се опитваме да опознаем източната култура, защото е далеч по-лесно да живеем, обърнати с лице към себеподобните ни от Запада.
А този див, див Запад вече не е модерен. Не е оригинално да отидеш на екскурзия в Париж, нито да следваш единствената си мечта – посещение на Щатите. Стремежите към подобно опознаване на света са отживелица. Западът остаря, а неговото място на световната културна сцена зае Изтокът.
Той определено има какво да ни предложи. Японска кухня, китайски мегаполиси, индийска духовност - ако трябва да заложим на по-известните подробности. Целият свят е полудял по прословутото суши, и има защо. Вкусът е комбиниран със здравословното влияние на храната, а какво по-важно от това? След като хапнем суши, отиваме на йога, за да се почувстваме в хармония със себе си. Вече не е невъзможно да се намери работа в Китай, страната с повече неограничени възможности дори от далечната американска мечта. Също толкова далечна, Китайската народна република предлага преживяване, което ще ви накара да се почувствате като мравки. Само веднъж да се озовете в Хонг Конг. И ако шокът ви от мегаполиса не е достатъчен, ще ви оставим да намерите хотела си. По табелите с йероглифи.
Като че ли нашата раса използва характерния си консуматорски подход, за да успее да открадне най-доброто от източната култура. Това копиране на културни особености се прави самоцелно, без задълбочено опознаване на детайлите около даден обичай. По този начин западната цивилизация приема доста изкривено чуждите практики и не ги схваща, просто ги прибавя към маргинализираното си ежедневие.
Значимите постижения в технологичния свят също идват от Изток. Мобилни телефони, компютри, автомобили...пазарът ни е пълен със стоки оттам. Дори бързооборотните артикули са произведени в Азия. Неусетно, но трайно, стоките от Изток са се настанили на пазара ни и по нищо не личи прословутия Запад да е на път да предложи нещо конкурентно. Единственото, което прави, е да внедри корпоративния си бизнес на индийския трудов пазар например, защото тамошната работна ръка е десетки пъти по-евтина от всяка друга. Докато западноевропейците са прекарвали десетилетия с поглед, вперен в миналото величие на континента, подценените държави не са си губили времето. И не само завземат чуждите пазари, а и предлагат възможности за изгодна инвестиция. От която всички печелят.
Ние възприемаме Европа и Северна Америка като цивилизовани и модерни континенти, с n на брой съюзи за взаимопомощ и подкрепа, с общества, в които има свобода на словото и граждани с космополитна мисъл. И заслепени от собственото си величие, не сме видели как Изтокът не губи дните си и се възползва от всеки час, в който слънчевата светлина вече огрява земите му, а ние все още тънем в мрак. Посоките на света винаги ще си останат четири. Само че някои ще бъдат много по-значими от останалите.
| 1 | 0 |
