Светът на Лора: Голямото преместване

В момента живея в нещо като магически лабиринт – кашони, сакове, торбички и разни появяващи се и изчезващи вещи от първа необходимост

5 дни по-късно

Синя съм. Почти нямам място без синини – ръцете, бедрата, раменете... Имам дори по гърба. Изглеждам така, все едно са ме били. По-неприятното е, че и се чувствам така. Боли ме всяко мускулче, но това бледнее пред усещането, че се справих.

Със сигурност ви се е случвало поне веднъж. Може би сте имали заделени средства за целта и просто сте се договорили с някоя от многобройните фирми, които извършват тези услуги. Аз нямаше от къде да извадя въпросните около 400 лв, които ми поискаха. Пък и бях убедена, че това е само първоначална цена. Винаги нещо се случва по преместванията. И то така се случва, че накрая ти искат пари за уж "непредвидени" неща.

Бившият ми мъж категорично заяви, че няма как да ми помогне, защото е много ангажиран. Гаджето беше по света и със семейството си, гаджето на едната ми приятелка – тежко служебно ангажиран; бившият мъж на другата ми приятелка – с прищипан нерв; родителите ми – при дядо...

С две думи, равносметката гласеше – трябва да се справиш, но разчитай основно на себе си. Добре. Това го мога. Събрахме се стройна бригада от трима души и взехме една от служебните товарни коли. Мечтаната оферта – плащаш си горивото и се справяш с носенето. Фантастично! Докато не приключиш, нелепо блъснал ремаркето, разправящ се с полиция и застрахователи. Като разбира се, отлагаш преместването с няколко дни.

Междувременно пренасяш дрехи, книги и разни дребни нещица след работа. Докарваш се до такова състояние, в което всички зимни дрехи и половината ти летен гардероб са на новото място. Точно в този момент, времето решава, че вече не иска да е топло и ти се озоваваш шофиращ на парно в края на август и носещ леко вълнено боди под тениската. Но пък поне няма да местиш мебели в жегата.

Точно в деня, в който уредихме бус (да са ми живи и здрави колегите и приятелите), температурите станаха "обичайни за сезона", както се изразяват синоптиците. И всичко си дойде по местата – двама мъже, две жени, достатъчно пот и много смях. Както казаха мъжете, след като си отвориха бира, преди да започнем да разтоварваме буса: "Така го разбираме ние преместването!".

Всичко започна в 9 сутринта, когато малката ни, но сърцата дружина, се нае да разглобява покъщнината ми. Аз, крайно наивно, таях надежди, че ще оставим цели поне телата на гардеробите. Но уви – разковавахме гръбчета, развивахме крачета, прагове, чекмеджета... Добре, че всичко това беше минало през ръцете ми във фазите на сглобяване, та знаех кое как се случва.

До 13 часа бяхме подредили сложен "тетрис", като оставихме матрака на спалнята и вратичките от гардероба последни, за да ги позиционираме така, че да не се издерат.

По закона за всеобщата гадост (познат като "закон на Мърфи"), когато отворихме буса, за да разтоварваме, се оказа, че точно тези неща са претърпели интересно разместване и са се надрали. Честно казано, в онзи момент нямах сили да се впечатлявам. В крайна сметка това са само мебели. Пък и имах нужда от цялата останала ми налична енергия, за да разглобим "тетриса" по обратния път и да не контузим и другите талашитени и шперплатови участници в премеждието.

Знам, че можех да се погрижа да опаковам всичко предварително. Само че по пътуването за погребението на дядо, финансовите ми запаси се изчерпаха значително. А бусът беше на приятел на колежка и не можеше да не платя на човека. И така нямах от онова прекрасно стреч фолио, но, както вече казах, в един момент енергията ми трябваше да бъде пестена за физическите усилия и сглобяването на мебелите в последствие, а не в тревоги около състоянието им.

"Никога няма да се местя" беше мантрата на съучастниците ми в премеждието, но те живеят в собствени апартаменти. А аз знам, че това упражнение ще ми се случи още поне веднъж.

Равносметката – рибите ми оцеляха! Децата са при родителите ми. В момента живея в нещо като магически лабиринт – кашони, сакове, торбички и разни появяващи се и изчезващи вещи от първа необходимост. Имам такова количество служебни задачи, че вечер като се прибера искам само да легна. Затова продължавам да живея в лабиринта. Но пък какви приятели имам!!! Сега се организират, за да дойдат уикенда да чистим и подреждаме заедно.

Мисля, че дори и само заради това си струваше да се преместя – за да разбера, че не съм сама. А в моментите, в които имам нужда от самочувствие, си спомням една страхотна сентенция: "Приятелите ти са огледало на самия теб!" А аз имам невероятни приятели!

По повода държа да кажа: Благодаря!

P. S. Имаше въпрос за зодията ми – риби. Асцендент – лъв. Достатъчно водна съм, за да преминавам безпрепятствено между житейските скали и рифове и достатъчно огнена за всичко останало.

Прочетете още:


Уроци по живот

Уроци по любов

Разни върхове

Солено...

3/4 щастие

Мъжете са от Марс

Сърдитка

Когато мечтите се сбъдват

Кръговрати

Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!

17 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



27
Лола Стефанова 05.09.2013|17:09
Всяко зло за добро е казал народът й е бил напълно прав. Животът поставя сериозни изпитания само на силните хора.
26
Нели Иванова 05.09.2013|15:17
Браво, Лора :) Честито! Наистина гадна работа си е преместването, но все пак хубавото, е че му се вижда края :) P.S: И аз съм зодия риби с асцендент лъв. Намираме сили да се справим в сложни ситуации ;) Радвам се, че си заобиколена от истински приятели, наистина в такива моменти се виждат кои са те :) Много успех и късмет, Лора :)
25
криворазбрана цивилизация 05.09.2013|14:32
Браво за преместването, успех и с нареждането! Толкова е неприятно да се местиш, но се налага. Страхотна както приятелите си :D
24 Данна П-ва.
Този коментар е маркиран като неуместен.
23
Vanesa Apostolova 05.09.2013|14:14
Не е толкова трудно местенето или аз поне не го приемам за такова. Местила съм цял апартамент сама с помощта на 1 човек само, щеш нещеш става, дори детето ми беше с мен във възраст когато има нужда от най-голямо внимание и всичко е възможно да бъде изядено или съборено.
22
Vili Asenova 05.09.2013|14:09
Това си е доста стресов момент, който пък е изпълнен и с много нови емоции. забелазала, че новата обстановка ни влияе по особен начин, като едно символично ново начало.
21
София Павлова 05.09.2013|13:34
Е, преместила се е !
20
Margо Filipova 05.09.2013|13:22
Много съм спокойна вече, че се е преместила и че знам коя зодия е!
19
Анита Кралева 05.09.2013|13:12
Никога не е лесно да се преместиш, ама какво да се прави, налага се понякога.
18
Nevena Radulova 05.09.2013|13:08
Офффффффффффффффффффффф
17
Сани Д 05.09.2013|12:38
Честно казано и при тези премествания човек осъзнава кои са му истински приятели, може да звучи малко пресилено, но в такива моменти много от уж близките ми дружки са се изпарявали.
16
Ния Кралева 05.09.2013|10:13
Оххх, не мога повече !!!
15
Lady Blossom 05.09.2013|09:40
Мила, престани да СЕ ЗАНИМАВАШ с проблемите й. Не мога разбера, вие мазохистките ли сте някакви?! НИКОЙ НЕ ВИ КАРА ДА ЧЕТЕТЕ ИЛИ КОМЕНТИРАТЕ ТОЧНО ТЕЗИ МАТЕРИАЛИ?!!Сперете с малоумните си коментари!
14
Lady Blossom 05.09.2013|09:39
Боже ти наистина явно си малоумна?!! Някой нож ли ти опира да влизаш тук?!
13
катерино моме 05.09.2013|09:32
Мила, престани да ни занимаваш с проблемите си
12
Kalina Boqnova 04.09.2013|19:38
Боже, тя наистина няма да спре.
11
forum arbiter 04.09.2013|16:00
Е явно не е било толкова трудно.
10
blue aquamarine 04.09.2013|16:00
Е, все пак жената е с две дечица, и си е един вид сама. Едва ли си се меситла в подобни обстоятелства, не се прави на такава героиня;)
9
Лили Добромирова 04.09.2013|15:59
Да. Определено вече на новото място човек сякаш отново си пренарежда света:) Готино е, сякаш започваш на чисто:)
8
forum arbiter 04.09.2013|15:58
"Приятелите ти са огледало на самия теб!" А аз имам невероятни приятели! - Ахаха значи и ти се определяш, като такава, така ли:)Няма лошо, няма лошо;)
7
blue aquamarine 04.09.2013|15:57
Наистина е много тормозещо, но като си с верна дружина - всичко е по-готино някак си и по-лесно
6
Лили Добромирова 04.09.2013|15:57
Ахаха много е забавно местнето. Много познат сценарии, минлата година на мен ми се случи съшото - след работа се привличаше към новото и слава Богу постоянно жилище, какво ли не! Слава Богу на този етап тогава, нямахме и толкова мебели, но АКО сега трябва пак да се местя - няма да се справя. Защото не искам. Ужасно е. Важното е, че са помогнали верните другари ;)
5
Ема Маринова 04.09.2013|15:45
Досадно е,и много ангажиращо.
4
Ема Маринова 04.09.2013|15:44
Интересна е историята,хареса ми.
3
meden rudnik 04.09.2013|14:58
Няма да е лесно преместването.
2
Roberta Tododrova 04.09.2013|14:29
Трудно е с преместването наистина и аз съм го преживявала неведнъж, но пък новото място зарежда с енергия и нещата си идват по местата бавно и постепенно, стига човек да има желание и мотивация.
1
Rosi Nikolova 04.09.2013|14:16
Честито :) Някои хора сме се местили към 20-тина пъти не е чак толкова страшно, колкото го изкарвате, за мен това не е драма. И то не само покъщина, не е страшно хич даже, не е и болка за умиране, не съм се местила и с повече хора. Не виждам героизъм, ще ме извинявате. :)
Блондинка се прибира вкъщи: -Скъпи, ще останеш много доволен, като ти кажа нещо. Днес 3 пъти минах на червено и никой не ме спря и не ме глоби. Със спестените парички си купих 3 нови шапки.
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е!...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти